Не избори, а избор

Рулетката се завъртя и спря. Как така, една демократична рулетка никога не спира? Отговора е във въпроса. Българската рулетка е всичко друго, но не и демократична. Тя не позволява на българите да избират. Хората имат чувството, че някой избира вместо тях. И са прави. Демокрацията е сравнима с пазарната икономика. Стоката са политиците, потребителите са избирателите. Освен една партия, която е изключение, българският политически пазар е зависим от търсенето и предлагането.

Всякакъв опит да се уеднаквят вкусовете е обречен, защото посяга на личната свобода. Избирателите не принадлежат на никой. Те са свободни хора. Убеждението е двигателят на техния избор. Решението да берат гъби в изборния ден не бива да се отминава с пренебрежение, защото то също е вид избор. Повтаря се до втръсване, че България има нужда от правителство, защото се задава тежка зима.

Всички знаем, че навремето жените приготвяха „зимнина“, не при първия сняг, а още преди гроздобера. Днес реално сме пред една стена, до която ни доведоха политиците, същите тези, които свирят тревога и искат да бъдат преизбрани. Какво ни предложиха те по време на предизборната кампания. Взаимни обвинения, заяждания, предателски ножове в гърба и обиди. Те дори пропуснаха войната, която се вихри на 800км от България.

Темите за Капитан Андреево, Магистралите, ББР, смяната на директорите на Булгаргаз и НАП се въртяха в един буркан до втръсване. Това не са теми, които ще тласнат мнозинството към избирателните секции. Нито днес, нито утре. Липсата на доверие на избирателите към политическия елит е най-важният показател, който вади очите дори и на тези, които упорито си ги затварят.

Като се изключат Възраждане и ДПС, само 2 милиона от 6,7 милиона избиратели са се произнесли на 2 октомври. Изключвам Костадин Костадинов защото той сам се изключва и ДПС, които всички изключват. Недоверието идва от лицемерното ползване на Евроатлантическия параван. Възраждане можеше да има много по-добър резултат, ако Костадин Костадинов не плаши избирателите, че България трябва да напусне ЕС и НАТО. Същото се отнася и до „Сините каски“ от ДБ с техните призиви за пряко участие на страната на Украйна.

С „Кьор фишеци“ не се печели доверие!

Българите няма да воюват никога срещу Русия. Те съчувстват на Украйна, но 16-та република на Руската федерация няма никога да станат! Варна е по-близо до Одеса от Вашингтон и това обстоятелство не може да се премълчава. Ето темите, които вълнуват българите от всички тенденции и които кандидат депутатите избягват. В съзнанието на българското общество, поради напеченото положение, НАТО е едно, Европа е друго. Не можело! Нямало как да бъдем встрани от победоносния марш на Атлантиците. Подобно задължение няма! Това твърдение е абсолютно невярно и съответно тенденциозно.

През 1999 година, по време на бомбардировките на НАТО върху Югославия, България обяви неутралитет, а Гърция забрани въздушното си пространство за бойни натовски самолети. Има ли начин преобладаващото мнение на българското общество да намери отзвук в един бъдещ парламент? Не слушайте сирените на тези, според които това е невъзможно! На тези, които ви отвличат вниманието с правителство на „експерти“. Ако сте на операционната маса и някой ви предложи „експерт“ вместо хирург, ще приемете ли? Истинската демокрация разполага с необходимите средства. За по-лесно разбиране на идеята, която предлагам ще си послужа с едно упражнение от боксовата зала. Нарича се Shadow Boxing, или бой с въображаем противник. В мрежата и при срещи с приятели срещу мен застава един и същи противник, не до там видим, но достатъчно натрапчив за да го нарека партията „Няма да стане!“ Тя не разполага с билбордове, нито с телевизионно излъчване, но е заседнала дълбоко в българското подсъзнание.

Съзнавам, че ще предизвикам нейните удари, но борбата за внедряване на демократично мислене го изисква. Опитите да се излъчи правителство от раздробения след изборите парламент са обречени. Не от липса на желание, а от липса на общонародна подкрепа. Министрите, които ще бъдат излъчени от депутатската томбола са със съмнителна легитимност. Формална – да, но реална – не!

Избора на Румен Радев е още в съзнанието на всички. Президентът е критикуван с настървение от Евроатлантическата агитка. Въпреки това той е непоклатим. Не защото е висок 1м 90 и тежи 100кг, а защото победи на втория тур на последните избори представителя на ГЕРБ - Герджиков и закова за 5 допълнителни години своята легитимност. Нямал достатъчно власт. Не било негова работа да говори от името на всички - ще роптае партията „Няма да стане“. Като ми пееш Пенке ле, Радев не те слуша! Никой в България не разполага с неговият авторитет. Той го съзнава и ползва. С право! Техниката на избора на Радев може да спаси положението за да не се стига до 4, 5-ти или избори до дупка.

Достатъчно е привържениците на партията „Няма да стане“ да си представят, че участват в парламентарни избори на два тура. Първия тур печели ГЕРБ с 25%, а „Няма да стане“ са втори с 20%. Двете парии се срещат на финала. Политическата интрига пред решаващия втори тур ще тласне голяма част от рибарите, гъбарите, модерните леви и десни към урните.

Партията „Няма да стане“ ще победи с много повече от 51%. Тази възможност е в ръцете на настоящия парламент. Всички граждански сдружения и институти за демокрация би трябвало да се присъединят. Освен това не са малко журналистите, които казват, че са свободомислещи. Това е пътя на промяната, независимо, че ГЕРБ ще се съпротивляват до край!