Защо чужденците не ни познават?

Зададох си този въпрос за първи път когато прочетох статията „За Сърбия“ на Виктор Юго. Тя е посветена на Баташкото клане. Авторът бърка България със западната ни съседка. „В сегашния час, съвсем близко до нас – пише той – пред очите ни се убива, опожарява, краде. Режат се гърлата на майки и бащи, отвличат се деца, за да бъдат продавани, тези които са прекалено малки, се посичат със саби на две. Градът Балак от 9000 жители е намалял на 1300.“

Той не знае, че последния турски войник е напуснал Сърбия още през 1867 г. Той не може да бъде упрекван за тази грешка, защото по това време няма нито телеграф, нито телефон. Юго дори не разполага с пишеща машина. Освен това България не съществува на картата на Европа. Писателят току- що се е завърнал в родината си след деветнадесетгодишно заточение на остров Гернозе. Балканите са някъде далече, населени с християни, попаднали в лапите на Отоманската империя. Не може да става дума и за Гърция, защото тя е освободена през 1832 година. Юго явно е информиран от очевидци.

Според присъстващи на приема даден от Жак Ширак по случай гостуването на Жельо Желев, френският президент е произнесъл слово в което е казал: „Навремето в Европа е имало две държави – България и Франция...“

Това негово мнение заслужава обяснение, или защо са толкова малко хората, които знаят нещо за България? Пример на примерите е мистерията, с която е обкръжено „Славянското евангелие“ в Реймс. Тези дни по случай Коледните църковни служби, готическата катедрала ще пращи от богомолци. Приятели от столицата на „Шампанското“ ме информираха, че в средновековния храм често пеят български хористи. Знаеха ли нашите певци, че една от най-ценните френски реликви вероятно е българска? За да се намери отговор на различните предположения относно произхода на Евангелието е необходимо да се търси във всички посоки, докато се намери най-близкото до истината. Предложих на професор Божидар Димитров – да търсим заедно. „Всичко това се знае! - отсече той, по същия начин по който ми отговори, когато го призовах да сложим табела на български на гроба на цар Самуил.

Първо, защо евангелието в повечето случаи се счита за „руско“? По две причини. Първата е принцеса Анна, дъщеря на Ярослав I Мъдри от Новгород, която се венчава с френския крал Анри I. Според преданието, тя донася като зестра „Свещенната книга“ и втората е - посещението на Петър Велики в Реймс на 27 юни 1717 година. До този момент църквата е считала, че книгата е свещена, без никой да прониква в съдържанието ѝ. Въпреки това няколко поколения френски крале са били коронясвани пред нея. Когато руския цар отваря евангелието и започва да чете (предполагам на глас) страница написана на църковнославянски, за присъстващите заключението е окончателно – евангелието е руско.

„Свещенната книга“ е луксозно издание, с твърди корици. Било е покрито със злато и скъпоценни камъни. Страниците са илюстрирани с цветни рисунки от майстори зографи. Подобен екземпляр едва ли е един единствен. Следователно изработката е извършена от манифактура специализирана в книгоиздаване. В началото на 11 век, когато става покръстването и царуването на Ярослав I Мъдри в киевска Рус, на руснаците едва ли им е било до книговезане на луксозни книги. Петдесетина години преди покръстването, предшественикът на Ярослав I - Святослав I, в съюз с византийският император Никифор Фока минава Дунава и разбива българската армия. Войниците му палят и рушат всичко, което е по пътя им. Много е възможно една от плячкосаните реликви да е наричаното днес „Славянско евангелие“. Тази версия никой не е разработвал досега. Има и други неразработени теми за връзките между България и Франция, като тази на Император Балдуин, както и останалите доброволно у нас Кръстоносци.

От българска страна за съжаление се организират изложби и представления, които остават или незабелязани, или не са в интерес на България. Ето някои от тях. По случай годишнината от създаване на кирилицата, българският културен център инсталира 5-6 пейки на брега на Сена, под формата на букви. Хората сядаха да изпушат по цигара и си отминаваха. Изложбата, посветена на „Тракийските крале“, организирана от тогавашният министър на културата Вежди Рашидов, запозна френската публика с връзката между траките и гърците. Полза за България – никаква! В българския културен център се прожектират филми за "Настинарки" и "Кукери", които свидетелстват за всичко друго, но не и за връзки с европейската цивилизация.

Зъболекарят ми е евреин, роден в Алжир. Не знаеше нищо за спасението на българските евреи. Разпространи казаното от мен и ме запозна с негови приятели от общността. Питат защо никой не казва нищо, за тази изключителна човешка постъпка на българите. Тяхната общност във Франция наброява повече от един милион хора. Аз обаче не разполагам с три живота, за да ги обиколя всички.

Как постъпват другите? По настоящем Лувъра организира изложба посветена на Туркменистан. На историята и изкуството на бившата съветска република, която дори не е в Европа. По главния телевизионен канал на Франция, се прожектират документални филми, посветени на „Пътя на коприната“ и делото на завоевателя на централна Азия – Тамерлан. Президентът на Франция Еманюел Макрон се готви да посети Самарканд в началото на Новата година!

Защо ни е да ни познават? - може би си казват някои убедени, че сме си достатъчни такива, каквито сме. Едва ли мислят по този начин стотиците български студенти, чиито брой в чуждите университети расте. Същото неприятно усещане изпитват и работещите на Запад българи.

И ако бяха запознати чужденците с ценностите на българския дух и историческо минало, щяха ли да повярват така лесно, че ние сме посегнали на Папата, отровили либийските деца и взривили „Кримския мост“?!