Европа се готви да използва "арктически" оръжия срещу Русия

Коментар на Сергей САВЧУК, РИА Новости

В потока от събития покрай "специалната военна операция" (СВО) и крещящия хор на нашите западни съседи, които с нетърпение копнеят да видят колапса на Русия, доста значими събития често изпадат от поглед. Например, наскоро незабележимо за широката аудитория в рамките на IV Международен северен форум приключи пленарната сесия „Енергетиката на Арктика: нови предизвикателства – нови решения и технологии“. Той се проведе под формата на телеконференция, която свърза Москва и Якутск и в покрайнините на която се чуха много интересни неща за специализирани експерти. Заслужава обаче да се отбележи изказването на Николай Корчунов, посланик за специални задължения на руското външно министерство и същевременно председател на Комитета на висшите служители на Арктическия съвет.
Оказва се, че Европейският съюз продължава да развива и разширява собствената си така наречена арктическа програма, освен това господата в Брюксел се съгласиха, че е необходимо незабавно да се спрат всякакви минни операции в арктическата зона, с други думи, да се забрани на Русия добив на нефт и газ от северните полета отвъд Арктическия кръг. В самата програма официално се споменават всички страни от студения регион, но ние прекрасно разбираме в чия градина лети този камък.

Прави впечатление, че никой изобщо не пише за тази инициатива на Европейския съюз: всички западни медии я грабнаха като топъл хляб, въпреки че беше спомената на изключително високо ниво (на сесията присъства, например, генералният консул на Китайската народна република в Хабаровск Цзян Сяоян), което показва мащаба и приоритета на проблема.

Хитрите европейски ловци на бисери, както обикновено, опаковаха антируската реторика в обвивка на световна и всестранна загриженост за бъдещето на човечеството. По-специално, необходимостта да се забрани каквато и да е минна дейност в Арктика се прикрива с лозунги за опазване на околната среда - предполагаемо работниците в петрола и газа причиняват непоправими щети на северната екосистема. За да преценим доколко това е вярно, ще предложим безпристрастни независими еколози (ако има такива), и ще говорим за енергийния и съответно геополитическия фон на събитията. За щастие, едва ли може да се намери човек, който да не разбере, че енергията днес е много повече от килоджаули и гигавати. И дори повече от оръжия.
Мълчаливата инициатива, която европейските русофоби прокарват зад булото на яростни дискусии за тавана на цените на руския петрол, е много по-опасна, защото удря не просто една определена точка, а наведнъж цялата руска енергетика и бюджета.

Само за да опресним паметта си, припомняме, че Арктическият кръг е условна граница, начертана приблизително на 63 градуса северна ширина. В нейните граници се намират земите, териториалните води и изключителната морска зона на страни като Финландия, Норвегия, Гренландия, Канада, американска Аляска и, разбира се, Русия. Страната ни безусловно е най-северната сред всички останали - поне по дължината на бреговата линия и площта на териториалните води. Но има два ключови факта. Първо, малко над четири милиона души живеят в арктическата зона, всеки втори от които е гражданин на Русия. Второ, ледените пространства на нашата страна съдържат наистина колосални запаси не само от въглеводороди, но и от редица други изключително скъпи и търсени ресурси.
Да оставим настрана скучните цифри за общите резерви, тъй като те лесно могат да бъдат намерени в училищен учебник по география. Ние изброяваме само най-големите и вече действащи енергийни проекти в руската Арктика, тоест потенциални жертви на европейската борба за околната среда и екологията.

Например, във водите на Обския залив близо до село Каменният нос, от 2016 г. насам работи целогодишен ледоустойчив морски терминал за превоз на нефт, добит в находището Новопортовское. Терминалът носи красивото име "Портите на Арктика" и има капацитет от 8,5 милиона тона петрол годишно, но "Газпромнефт" не крие плановете си да увеличи пропускателния капацитет до 80 милиона до 2030 г. За осигуряване на непрекъснати доставки на черното злато са изградени два нефтопровода (на сушата и под водата), компресорна станция и резервоар. Специално за този проект са построени два ледоразбивача, които осигуряват непрекъснато преминаване на кораби.

В Ямал, почти на самия бряг на Карско море, се намира Бованенковское петролно-газокондензатно находище. Проектният му капацитет е 140 милиарда кубически метра газ, освен това именно Бованенково беше ресурсната база за взривения газопровод „Северен поток 2“. Изградена е и обширна и модерна инфраструктура, три газопровода и дори собствена железопътна линия.

Тук, на базата на Южно-Тамбейското находище, е изградено и функционира ключовото предприятие за Русия Ямал-СПГ, благодарение на което до голяма степен започна руската експанзия на световните пазари на втечнен природен газ. Доказаните запаси се оценяват на почти трилион кубически метра синьо гориво и четири производствени линии вече работят директно на място. Според резултатите от миналата година тук са произведени 19,6 милиона тона СПГ, което се равнява на 27 милиарда кубически метра в по-обичайни стойности. Само за разбиране: това е същото, което консумират заедно Унгария, Австрия и Чехия.

Западът не обича много да говори за проекта Ямал, тъй като неговият капацитет първоначално е проектиран в рамките на 18 милиона тона, но благодарение на руското ноу-хау и практическия опит той лесно може да нарасне до 21 милиона. Е, в Европа и отвъд океана не е прието да се споменават руските технически успехи: това разрушава обичайния мит за необразованите варвари.

На брега на Баренцово море, в границите на Тимано-Печорската нефтена и газова провинция, е изграден и функционира Варандейският петролен терминал. Сам по себе си той е уникален – просто защото ледената обстановка в района е такава, че 247 дни в годината морето тук е сковано с лед, чиято дебелина достига метър и половина. За приемане на петролни танкери с дедуейт до 70 хиляди тона е изграден специален корабен терминал, който е пренесен в морето на повече от двадесет километра. По две тръби петролът влиза в терминала, а оттам вече мигрира към трюмовете, за да стане по-късно гориво и вторични продукти навсякъде по света. Село Варандей е включено в Книгата на рекордите на Гинес като най-северния целогодишно работещ нефтен терминал в света.

В Таймир (Красноярска област) се разработва т. нар. Ванкорски клъстер, който включва петролните и газови находища Лодочное, Тагулское и Сузунское. Общите им запаси се оценяват на 520 милиона тона нефт и около сто милиарда кубически метра газ. Въглеводородите оттук в значителна част преминават по Северния морски път към Азия.

С клъстера е свързан и един интересен факт, а именно: през 2016 г. консорциум от трима индийски инвеститори закупи 49,9% от акциите на руския собственик, а сега вечно енергийно дефицитният Делхи напълно основателно се нарича износител и един от ключовите доставчици на петрол за Китай.
Нека спрем до тук, въпреки че списъкът на руските арктически проекти в енергийния сектор може да бъде безкраен. Още по-голям брой потенциални проекти са отложени за момента или поради сложността на производството, или поради баналната причина за липса на търсене в момента. В същото време трябва да се отбележи, че прогнозираните запаси на находищата, които все още чакат своите ревностни собственици, са многократно, дори десетки пъти, по-големи от съществуващите.

Образно казано, Арктика е сандък с природни и енергийни съкровища, чиято дълбочина може само да се гадае.

Разбира се, Русия никога няма да се откаже от развитието на Арктика и няма да съкрати нито един от проектите. Но дори и да е спекулативно да се допусне такава възможност, това ще доведе (и то беше пряко обсъдено на сесията) до катастрофа от световен мащаб. Загубата на такова количество енергийни ресурси би довела до колапс на първо място на европейския пазар, защото просто няма с какво да се заменят такива количества. По веригата това би вдигнало цените на въглеводородите до космически висоти, на фона на които рекордните три хиляди долара за хиляда кубически метра газ биха изглеждали, извинете, суета в пясъчника. Основният бенефициент в този случай ще бъдат Съединените щати, най-големият производител на СПГ в света. За всеки литър втечнен газ, дори на изхода от терминала, ще се разгърне единна битка и американските търговци ще получат мега печалби, като по пътя ще диктуват безспорната воля на все същата Европа. Макар и само защото Катар, вторият основен производител на втечнен природен газ, съвсем наскоро леко отказа да разшири сътрудничеството с Европа, залагайки ръст на производството с една трета в интерес на единствения купувач, Китай.

Но Брюксел постепенно упорито прокарва уж екологичен дневен ред, който, както изглежда на европейските служители, отново ще унищожи Русия, въпреки, че всъщност самата Европа трябва да се страхува. Но кои сме ние, че да осъждаме доброто самоубийство в името на медузите и херингата от северните морета.

Източник: РИА Новости

Превод и редакция: Оля Ал-Ахмед