Съдбата на една незряла нация

Името Украйна нарочно липсва в заглавието, защото това се отнася не само до украинците, а е предупреждение към всички нации, които проявяват незрялост в своето вътрешно поведение и отношението си към света.

От началото на бойните действия, когато Украйна стана фокус на международното внимание сме свидетели на постоянни прояви на незрялост и инфантилност, т.е. детинско поведение от страна на украинците, както и на самите ѝ ръководители и то на най-високо държавно ниво. Не става въпрос само за постоянните и упорити молби за помощ, които прекрачват границите на възпитанието, въпреки отсрещната добронамереност и съчувствие. Не става въпрос за заплахите и порицанията на президента Володимир Зеленски и на кръга около него към международни организации, като ООН, ЕС, НАТО, към съседни и не толкова близки на Украйна държави. Не става въпрос и опитите за провокация и създаване на конфликт, както и многократния отказ за мирни преговори с руската страна.

Става въпрос за едно незряло и националистическо отношение, което украинците демонстрират по всякакъв повод и е трудно да де прикрие от международните информационни агенции, които като цяло го съзнават като такова. Така те ни съобщиха как ръководителят на отбраната на Украйна Олексий Данилов публикува в социалните мрежи кадри от горящия Кримски мост, гордостта на президента Владимир Путин, заедно с клип на Мерлин Монро, която пее „Честит рожден ден мистър президент”, отнасящо се разбира се към президента на Русия, който отбеляза предишния ден своята седемдесета годишнина. Обикновените украинци масово се снимаха за спомен на големи платна, върху които беше изобразен горящия кримски мост. Щастливи, горди и усмихнати, с елементи на закачка. Явно за украинците, към онзи момент поне, това което руснаците наричаха специална военна операция, а те война и руска агресия, явно за украинците реалните бойни действия са някаква детска игра и забава. Някак си не се връзва такова отношение с целият ужас, смърт, разрушение, жертви и пострадали за цял живот, което носят едни военни действия. Някак си щастливите снимки на фона на горящия Кримски мост не могат да ни убедят в неимоверните страдания и изпитания на украинския народ, невинна жертва на руската агресия. Е, последва отговорът на Русия, която беше предупредила многократно Кримският мост да не се разрушава и да не става обект на атаки. Назначен беше нов главнокомандващ на военните действия и започна атака по критичната инфраструктура на Украйна именно след взривяването на Кримския мост.

Въпросът е не толкова, че едно общество е незряло, а че такова общество лесно се поддава на радикализация и национализъм и това което президента Владимир Путин в обръщенията си нарича фашизъм. Именно това е големият проблем, непорасналото, вечно изискващо от другите и вече свикнало на непрекъсната помощ украинско общество показва на всяко едно ниво, че наистина в него е напълно възможно да е избуял онзи краен национализъм, който наричаме фашизъм. Или ако и да го няма, то има всички условия такъв да се появи. Впрочем още през 2014-2015 украинските паравоенни формирования, като полка „Азов” бяха обявени за фашистки и то не от руснаците, а от европейски и извъневропейски държави, но сега никой вече не си спомня за това. Но всеки който желае лесно може да потърси и намери тази информация в архивите или в базата данни на необятното интернет пространство.

Руснаците в своето поведение се опитват да бъдат до голяма степен безпристрастни, което се отразява от малцина, извън руските медии. По централния Първи канал, а и не само, могат да се чуят коментатори, които казват, че руснаци и украинци са едно и също, че украинците – това сме ние (т.е. руснаците), в огледалото, че и двете страни смятат, че се борят за правдата и в името на справедливостта. Но ако такива неща може да чуете от руснаците по централните руски медии, не може да чуете същото по украинските. Някой би казал, че им е лесно на руснаците, понеже те са агресора и могат да си позволят да говорят дори и тези неща. Да, може да е така, но имено такива думи показват една зрялост, каквато демонстрира Русия и руския народ, която зрялост още повече изпъква на фона на украинската незрялост.

Една инфантилна нация освен, че е склонна да проявява нацистки действия, също така обикновено не може и да се управлява сама. Доказали са го много примери в световната история. Кюрдите например, които са разпръснати между четири държави – Турция, Ирак, Сирия и Иран, с четиридесет милиона население никога не са успели да изградят своя държава, въпреки някои спорадични опити, а и в момента в Северен Ирак тече такъв. Но за сметка на това кюрдите са известни с терористичните си организации, лесното подаване на външна помощ и влияния и по този начин те позволяват да бъдат използвани за чужди интереси. Нещо подобно се случва и в Украйна.

Украинската нация има пред себе си два пътя. Единият е да порасне бързо и да се еманципира, т.е. да покаже независимо и самостоятелно поведение. По време на война, на съпротива, на въстания един народ бързо пораства. Да си спомним думите на нашия народен поет по подобен повод – „тайно и полека народът порасте на няколко века”. Другият път е Украйна да продължи с демонстриране на наивност, на национализъм, на липса на християнски добродетели – вяра, взаимопомощ, търпение, смиреност и т.н., на непрестанно желание и очакване на външна помощ, което в крайна сметка ще доведе до загуба на самостоятелност. Което ще рече и загуба и на собствената държава, но уроците на историята са такива, колкото и да не ни се иска, когато сме подложени да изпитаме суровите принципи.