Милен Керемедчиев пред ФАКТИ: Очаквам в края на тази година да започнат преговори Русия-Украйна

Дали Путин посяга към "ядрената бухалка" винаги, когато е в затруднено положение… Дали се разиграва „ядрен блъф“… Днес се навършва една годна от началото на войната в Украйна. По темата пред ФАКТИ говори бившият зам.-външен министър Милен Керемедчиев.

- Г-н Керемедчиев, днес отбелязваме една година от войната в Украйна. В каква фаза се намираме?
- Намираме се във фаза на много тежки сражения и аз очаквам те да се увеличават като интензитет в следващите няколко месеца. Също така сме свидетели на това, че има изравняване на силите между двете враждуващи армии. Това го казвам през призмата на тази една изминала година. Тогава руската армия беше в период на нападение, а Украйна се отбраняваше. Сега, година по-късно, Русия вече загуби близо 40% от териториите, които беше превзела. Загубите на двете армии надхвърлят 200 000 военни, още десетки хиляди цивилни жертви има. Но се вижда и промяната в общия план. Русия вече не е нападаща, а отбраняваща завоюваните територии. В същото време Украйна от отбраняваща се премина в настъпление. Виждаме и частични опити на украинската армия за освобождаване на завзетите територии. Виждаме и интензивност на военните действия, но по-скоро в състояние на паритет и невъзможност, на която и да е армия, да направи значителен пробив в отбраната на другата.

- Как да си обясним това първоначално желание на Русия за бързо превземане на Киев и голяма офанзива, която обаче не даде резултат?
- Явно е имало едно сериозно подвеждане за състоянието на руските въоръжени сили от висшия генералитет към президента Путин. Явно докладите, на база които е изградена първоначалната стратегия, са били подвеждащи. Това показва тежката корупция, която е била обзела в продължение на десетилетия руската армия. Тази корупция сега ни дава основание да твърдим, че състоянието на въоръжените сили на Русия не е това, което е било написано на хартия и предоставено на Путин. Това негово подвеждане води до сериозните политически и военни грешки, които бяха направени. Примерно, с постоянната смяна на генерали, с включването на чеченците на Кадиров, с включването на частната армия „Вагнер“. Всичко това внесе доста сериозни хаос и суматоха в стратегията на руските военни и в крайна сметка показа неспособността на руската армия да извърши сериозен пробив в отбраната на Украйна.

- През тази една година чухме няколко пъти, а наскоро и отново, Путин да говори, че страната му притежава ядрен потенциал. Заплаха ли са тези негови думи, или може в един момент и да се превърнат в дела…
- Президентът Путин използва в речите си „ядрената карта“, но, според мен, е малко вероятно да се стигне до използването на ядрено оръжие. И това е така, защото в Украйна има много територии, в които има смесено население – украинци и руснаци. Тези територии също така са много близо до военните действия. Такъв пример е Крим, където изцяло вече се води, че има руски граждани. Така че по-скоро тази заплаха трябва да се приемаме от гледна точка на това, че Украйна получава голяма помощ от западните съюзници под формата на военна техника. Виждаме, че именно и благодарение на тази техника украинската армия се опитва да направи сериозна контраатака и опитва да си върне територии, които Русия вече обяви за свои. Чухме Русия да казва, че те биха защитавали вече завоюваните територии като част от Руската федерация. Путин също така каза, че Русия няма да използва ядрено оръжие първа, но би отговорила, ако се наложи. Така че тези негови думи трябва да се разглеждат по-скоро в контекста на това да се всее паника и да се преследва някаква демобилизация в западните общества, но не и като реална такава възможност за използването на ядрено оръжие.

- В навечерието на тази една година от войната, американският президент Джо Байдън посети Киев и се срещна с Володимир Зеленски. Байдън каза, че военните действия не са достатъчни, за да бъде спечелен мирът. Как може да бъде спечелен мирът…
- С преговори. Рано или късно това ще стане. Но тези преговори за момента не виждам да са възможни. Очаквам, че ще трябва да минем през още няколко месеца на тежки кръвопролития, за да се стигне до преговори. Ситуацията, която наблюдаваме в момента, няма как да доведе до извършването на сериозен пробив. Нито руската армия може да напредне значително повече, а в същото време украинската армия няма да успее да освободи голяма част от завзетите територии. Според мен през втората половина на годината и по-скоро към края на годината може да очакваме започването на преговори с помощта в първо качество на Турция. Преговорите първоначално ще бъдат на доста ниско ниво, но ще има възможност нивото на представителите да се качва до момент, в които на масата ще седнат хора, които биха могли да вземат решение за спиране на огъня.

- Европейският съюз нееднозначно, категорично и ясно показва своята съпричастност към Украйна. Трябваше ли ние от „Политико“ и „Ди Велт“ да разбираме, че България помага на Украйна от ден първи с оръжие и горива?
- България се държи много странно в тази ситуация. От 23 март миналата година, след започването на войната, аз твърдя, че България от първия ден на войната изнася оръжие за Украйна. Въпросът е, че до момента сделките минават през посредници, които печелят сериозни суми от комисионни. Единствената официална държавна помощ беше след решението на парламента да изпратим оръжие, но за обществото остана скрито какво ще е то. България е единствената страна, член на НАТО, която засекрети помощта, която изпраща в Украйна. Нали засекретихме и посещението на министъра на отбраната в Украйна... Това е странно решение, защото няма друга държава, която да крие от своите данъкоплатци по какъв начин помага на Украйна. Това от една страна. От друга страна явно ние се опитваме да не се разбере какво пращаме, за да не си развалим отношенията с Русия, които и без това днес са в най-ниската си точка, откакто съществуват двустранни отношения.

- Като последствие през тази една година виждаме рязкото разгръщане на фланга на НАТО. Швеция и Финландия искат в НАТО. Това бяха страни, които преди това спазваха някакъв неутралитет. Как ще изглежда новата карта на НАТО?
- За да влязат Швеция и Финландия в НАТО, Турция трябва да вдигне своето вето и да даде съгласие за членството на двете страни. Доколкото се подават сигнали от Турция, по-скоро те биха го направили за Финландия, но не и за Швеция. Просто Турция и Швеция имат двустранни обтегнати отношения.

- Генерално как ще изглежда тази нова карта на НАТО…
- Дори и само членството на Финландия в НАТО би променило в максимална степен военните сили в Северна Европа. Преди и Украйна бе страна, която пазеше Русия да има директна граница със страна, която е член на НАТО. Сега ще се окаже, че границата на Русия с Финландия - реално това е най-голямата сухопътна граница, ще бъде точно между Русия и НАТО. Това е жесток удар по Русия и виждаме, че тя вече предприема стъпки и изпраща допълнителни войски към тази граница. Русия определено няма да бъде спокойна и удовлетворена от това, което се случва в този район.