Скритото оръжие на Путин: помпите за кърма

Това, разбира се, нямаше как да бъде казано от Владимир Путин в неговото скорошно обръщение към сънародниците му. А именно, че поради наложените от Запада санкции, руският военно-промишлен сектор не може да се снабди с полупроводници, така необходими за производството и експлоатацията на бойна техника за украинския фронт. В този аспект дори и помощта на Китай не се е оказала достатъчна, доколкото, по информация на Wall Street Journal, износът на полупроводници от Пекин към Москва - било директно, било чрез посредничеството на Анкара - да се е увеличил през изминалата 2022-ра година. Пък и количеството не винаги е равно на качество: 40% от внесените полупроводници от Китай са се оказали дефектни, пише руският ежедневник Комерсант.

За това, за което Владимир Путин мълчи, говорят обаче търговските регистри. Според публикуваните данни от Bloomberg и Times, държави като Армения и Казахстан, с които Русия е в един митнически съюз покрай членството си в Евразийския съюз, изведнъж са започнали ударно да внасят от Европейския съюз перални машини, хладилници и дори електрически помпи за кърма. Все изделия, които хем изглеждат безобидни, хем имат чипове. Така например, пишат от въпросните издания, в рамките на първата половина от 2022-ра година раждаемостта в Армения може да е спаднала с 4.3%, но вносът на електрически помпи за кърма от ЕС към Ереван се е увеличил почти три пъти. Ситуацията в Казахстан е дори още по-фрапираща: за същия период от време раждаемостта в страната пада с 8.4%, но пък търсенето на този уред се е увеличило с 633%. Или други думи, по-малко деца, повече електрически помпи за кърма. Успоредно на споменатите тенденции се развива и реципрочна такава - износът на тези апарати от Казахстан към Русия също се увеличава. Подобна е схемата и с далеч по-прозаичните изделия на бялата техника: колкото повече хладилници и перални биват поръчвани от държави, които са в митнически съюз с Русия, толкова повече от тези уреди отиват към последната.

В условия на война, бая кърмене и пране е падало в Русия. Макар че, отново показват данните, раждаемостта във въпросната държава също да е намаляла (с 2.42% за 2022-та спрямо 2021-ва година).

Та, когато тези дни държавният секретар на САЩ, Антъни Блинкън, осъществяващ кратко посещение в Централна Азия, заяви в казахската столица Астана, че "ние наблюдаваме спазването на санкциите много внимателно", той не остави на домакините си много широк избор от възможни интерпретации на думите му. Още повече, че това послание идва в определен контекст. Един път, в началото на войната в Украйна, когато САЩ и ЕС започнаха да налагат санкции на износа на руски въглеводороди и свързана с тях инфраструктура, от тях целенасочено бе изпусната тръбата на Каспийския тръбопроводен консорциум, минаваща през територията на Русия и стигаща до руското пристанището Новоросийск в Черно море (по нея "тече" преобладаващо казахски, но и руски петрол, предназначен включително за европейския пазар). Втори път, Вашингтон е в режим на проучване на това кой и как заобикаля санкциите, налагани на Русия, в рамките на който режим, включително близки партньорски държави на янките като ОАЕ и Турция, бяха също предупредени (Анкара бе обвинена в това, че предоставя на Москва електроника, включително с американски произход, която може да бъде използвана в руския отбранителен сектор; наред с други неща, Абу Даби бе порицан, че банковият сектор на страната се използва от различни руски, физически и юридически субекти, за заобикалянето на наложените им санкции).

Всъщност прилаганите наказателни инструменти срещу Москва имат две основни изражения: износът на въглеводороди и вносът на полупроводници. Ако Кремъл има поле за маневриране спрямо първото, включително експортирайки петрол и природен газ към Индия и Китай, макар и на по-ниски цени, то по отношение на второто Русия продължава да се сблъсква с неразрешими проблеми. Включително и този, за който вече сме писали: невъзможността на страната да се сдобие с полупроводници, чиято цена е едва около 7 долара, но въпреки това - така необходими за руския военно-промишлен сектор.

Така или иначе, възможността за оказване на американски натиск върху държавите от Централна Азия е силно ограничен. Този регион, счита се, имал руско минало и китайско бъдеще (макар подобна равносметка да има силата по-скоро на присъда, която не се посреща с ентусиазъм от самите страни). Казахстан, например, е една от двете държави, в които китайският Нов път на коприната се е материализирал в най-голяма степен (другата е Пакистан). А свързаността на руската икономика с тази на централноазиатската страна е толкова директна, че войната в Украйна даде колатерална жертва именно в Казахстан, причинявайки в края на миналата година 20% инфлация. Всъщност самите американци не могат да компрометират отношенията между Астана и Москва в степента, в която това направиха самите руснаци.

В Централна Азия САЩ нямат нито джоба на Китай, нито оръжието на Русия (въпреки че Москва бе принудена да дислоцира част от кадровия състав на военните си бази от Таджикистан и Киргизстан към Украйна). В този смисъл, договорената допълнителна помощ от Вашингтон за диверсификация на търговските маршрути и пазари за региона, макар и политически знак в посока на подкрепа за тамошните държави, е повече от символична (става дума за Инициативата за икономическа устойчивост на Централна Азия, чийто фонд бе увеличен от 25 на 50 млн. долара).

Всъщност стратегически погледнато, шансът за пробив и успех на САЩ в Централна Азия е свързан по-скоро в тясното сътрудничество с трети държави като Турция и Индия. Но и тук има сериозни проблеми пред Вашингтон. Т.нар. "среден коридор", свързващ Европа с Азия, но за сметката на северния маршрут през територията на Русия, предвижда тясно партньорство между Анкара и Пекин. Интегрирането на Южна Азия (основно Индия) с Централна Азия пък минава през Иран, с който Вашингтон традиционно също е с влошени отношения (предвид антагонизма между Ню Делхи и Исламабад, както и нарастващата зависимост на Исламабад от Пекин, Пакистан не е логистична опция за икономическата интеграция между Индия и държавите от Централна Азия; в същото време разработването на логистична връзка между Индия и Иран - от Мумбай до Чабахар - има своето логично продължение в посока Санкт Петербург чрез Международния транспортен коридор север-юг).

Но това, че перспективите пред американската дипломация в Централна Азия изглеждат ограничени, не означава, че тя не демонстрира динамика в подреждането на приоритетите си. Така например, ако посещението на Майк Помпео в региона през 2020-ра година мина под знака на антикитайския наратив, то текущата визита на настоящия държавен секретар на САЩ, вероятно покрай войната в Украйна, бе белязана най-вече от опита за критично адресиране на Русия.

Когато Антъни Блинкън заяви подкрепата на САЩ за суверенитета и независимостта на държавите от Централна Азия, това бе предназначено да обслужи императивите на местните държави (чисто концептуално, например, от неутралитета на Туркменистан до мултивекторната външна политика на Казахстан). Както американците знаят обаче по-добре от другите, това е по-лесно да бъде казано в региона, отколкото да бъде направено. Още повече, че Антъни Блинкън посети Казахстан и Узбекистан по пътя си към Индия. И ако някои държави са въвлечени в износа към Русия на електрически помпи за кърма, тоест на полупроводници, то от април месец миналата година насам Ню Делхи е увеличил вноса си от Русия с 384%, в основата на който ръст стои закупуването на преоценен руски петрол.

И ако Индия и Китай определено печелят от вноса на по-евтини руски въглеводороди, от страната на загубилите се нареждат всички онези женски гърди, които остават необслужени, само защото електрическите помпи за кърма не се използват по предназначение в Русия.