Българският неутралитет

Имаше поход за мир. Български поход, за български мир, и поради тази причина заметен под журналистическия килим от официозите. А не е като да нямаше хора. Дори контра протести от по трима дебила отнасят десетминутни репортажи. Явно проблемът не е в количеството. Но да се върнем на същината.

Освен задължителната истерия в тези мероприятия, основното желание беше едно – неутралитет.

Българският неутралитет е странно животно. Той е само по документи. По документи и обещания. По договорки ако щете. При това договорки на четири очи. Четири очи и записващо устройство - за по-сигурно. И както все повече се вижда, българския неутралитет нито е неутралитет нито е български.

Кръвта, особено пролятата, не признава решения, взети с анонимно мнозинство. Нито хитрини като договори за доставки на оръжие, претакани през други страни. Нито декларации от държавни трибуни. Нито клетви, особено пък дадени от професионални клетвопрестъпници.

Политическата класа все едно не разбира. Какво не разбира, когато става въпрос за неутралитет? Превеждам.

Въпреки, че не е сложно за осмисляне, неутралитет означава да си неутрален. Тоест, да не взимаш страна в конфликт. Това е много трудно ако си намесен в конфликта и изключително лесно, ако конфликта не те засяга. Неутралитетът е най-лесното и просто за постигане състояние, стига да имаш желание.

Но ако нямаш желание - имаш извинение. Понякога извинението е тъпо. Понякога много тъпо. Понякога е по-добре да влезеш в конфликта, отколкото да се правиш на не разбрал какво правиш. Това състояние на тревожно неразбиране може да мине за легитимно само при селския идиот. Но като се замисля ние успешно изпълняваме и тази функция, само че вместо селски сме в ролята на европейски такъв.

Когато помагаш на едната страна ти неминуемо вредиш на другата. Няма неутралитет, който да е полунеутралитет. Неутралитетът няма колебания. Тоест, или го има, или го няма.

Неутралитетът не се интересува от доводи. Ако имаш твои си доводи и искаш да вземеш страна – взимаш, и с това приключва твоя неутралитет. И преставаш да дрънкаш глупости, че неутралитетът ти бил еди какъв си.

Ако си мислим, че говорейки глупости за нашия сепаративен неутралитет сме прекалено хитри, и че другата страна не вижда опитите за хитреене много се лъжем. Причините да оставаме необезпокоени може да са много, но нито една от тях не е, че това, което правим не се вижда.

В този ред на мисли – оказване на военна помощ на страна, въвлечена във война не е неутралитет. Тук не говорим дали тази война е правилна, неправилна, заслужена и как точно се формулира. Става въпрос, че там умират хора и от двете страни. Но и оказване на каквато и да е помощ в тази война помага на едната страна да убива повече хора от другата. Това не е неутралитет. Ако някой ви заблуждава, че сме неутрални - то е с някаква цел. Цел извън вас и вашите интереси. Освен, разбира се, ако целта ви не е да се сбиете. Затова, моля ви, стига сте обяснявали, че ние пазим някакъв неутралитет. Смешно е, а от ментална гледна точка – срамно.