Какво направи НСО при случая с главния прокурор – спаси го!

Инцидентът с кортежа на главния прокурор Иван Гешев "събуди" държавата и службите в почивния ден 1 май. Че това е нещо сериозно, така е. Но типично по български си пролича разделението в обществото - от атентат срещу държавността, до това е инсценировка.

Фигурата на главния прокурор представлява и е висша форма на държавна власт, но не само. Фигурата на главния прокурор е по презумпция защитена, защото е призвана да се бори с всички "пакостници" в държавата. Когато човек е на мушката на "пакостниците", резонно е той да се охранява. Но какво се случи в изминалите дни след инцидента.

Не е трудно да се провери, че единствената институция, която запази мълчание по опита за покушение на главния прокурор, е институцията, която опази живота му. НСО! Защо това е така? Защо мълчи НСО, след като това е единствената институция, от която бихме научили нещо интересно и по същество по темата.

С две думи: нямат право. С три думи - стриктно спазват закона.

Това пък даде поле за изява на всички останали без особена съпротива да окупират дневния ред по темата. И набързо да спретнат първа (и окончателна) версия за случилото се - това е атентат.

И една от версиите за причината - "теч на информация" от... НСО, разбира се.

Като версия "да", като теза… Защо някой обвързва НСО с теч на информация по случая. Всеки човек със здрав разум е наясно, че "течът на информация" означава да насърчиш покушение срещу себе си.

Единственото, което никой не отбеляза открито, в т.ч. разследващите, е фактът, че НСО опази живота и здравето на подопечното ѝ охранявано лице - лицето на една от основните институции на държавността.

Не го отбеляза и охраняваният, който иначе обича да поднася публични благодарности - например на лоялни прокурори, които казват "не на страха". Но спасилите живота му са друг случай. Те са лоша репутация, защото са от НСО, не са от Бюрото. (Между другото ген. Миланов коментира, че познава момчетата - повечето от Бюрото го охраняват и в момента, защото всички те преди да бъдат в Бюрото бяха в НСО.)

И какво имаме до момента - 10% факти, 90% догадки. От тези 10% първият факт е, че няма пострадали и служителите на НСО си свършиха работата - опазиха живота и здравето и на охраняваното лице, опазиха своя живот и здраве, изпълниха докрай задачата си.

Първоначално този факт беше неутрализиран със слуха, че има пострадал, "вероятно служител на НСО". Фактът, че няма пострадали, остана "под съмнение" почти 48 часа след събитието. И това защо?

Първото официално съобщение на прокуратурата гласеше, че информация по случая могат да дават само от НСлС, след разрешение на съответния наблюдаващ прокурор. Т.е. никой друг няма право да говори.

На третия ден от събитието дори МВР млъкна - след като министърът обяви, че има "заподозрени", а от следствието мигновено обявиха, че не са много наясно какво има предвид министърът. И добавиха, че такава дефиниция (за заподозрян) нямало в НПК. И темата отново попадна в ръцете на прокуратурата и следствието. А дали на вътрешния министър също му е отнето правото да говори, защото вероятно няма разрешение от наблюдаващ прокурор...

Това обаче не попречи на куп "разбиращи" от взривове и от държавна охрана да наговорят разни неща, защото нямат нужда от разрешение.

По този начин монополизираният от прокуратурата и следствието публичен дискурс по темата доведе до разпространението на неистини, полуистини, версии, конспирации, откровени лъжи и в крайна сметка затвърди недоверието към официалните (единственият?) източници на информация. А от едно такова положение на нещата всички губим по много.

С очакването, че следствието ще се проточи "с месеци", по думите на зам.-директора на Националното следствие Ясен Тодоров, можем да се залъжем с версията, че НСО „снася“ на неподходящи хора.

Ясно трябва да се каже, че уязвяването на тази служба - НСО, перманентното ѝ принасяне в жертва, демотивацията и охулването на нейните служители, не служи на националния интерес и конкретно - не им помага да си вършат добре работата и да пазят живота и здравето на тези, които законът и държавата им е поверила.

Като вид проява на някакъв здрав разум се чу след съвещанието на служебния премиер със службите, когато ясно беше казано, че паркът на НСО е остарял, а бронираните коли са на по 10 години. Беше заявена готовност НСО да бъде до оборудвана с "надеждни" средства - ако сега наличните са ненадеждни, бихме имали сериозен проблем с доверието, нали така!

Това обаче е само една страна на въпроса. Бивши служители на НСО (като ген.-майор Румен Ралчев) посочиха, че през годините службата е била лишена от контраразузнавателния си и информационно-аналитичен капацитет. Затова сега дейността ѝ се обезпечава с информация от ДАНС, МВР и другите служби. След което НСО предприема съответните действия.

Знаем, че да се влезе в НСО не е от най-лесните начинания, но и не са много кандидатите. Това се дължи не само на качества и особености на образователната ни система. Дължи се и на устойчиво насаждани, особено през последните години, не съвсем справедливи предубеждения спрямо службата с различни конюнктурни, в т.ч. политически аргументи.

Досега никой не си е признал открито желанието тази служба да бъде овладяна и поставена "на разположение" на когото трябва. Но многократните (и видимо неуспешни) опити в тази посока през последните години, имат за основен резултат едно – може би умишленото уронване на престижа на НСО. Нека си припомним и абсурда от 2022 г., когато представители на изпълнителната власт искаха оставка на ръководителя на единствената специална служба, която не е на тяхно подчинение. И впоследствие да инициират нейното преподчиняване, за да са сигурни, че ще контролират всичко и навсякъде.

Опитът за покушение спрямо една от най-важните институции на българската държавност (защото преди всичко случаят е точно това, независимо коя личност я представлява!), е опит за покушение и спрямо тези, които са призвани и по закон, и по дълг, да я пазят с цената на живота си.

Опитът за покушение е и тревожна възможност за проява на здрав разум и индикатор, че най-после е време да започнем да укрепваме институциите си, а не да ги употребяваме безогледно за временни нужди.

НСО трябва да бъде укрепена, снабдена с достатъчно на брой и с висока степен на надеждност автомобили, комуникации, въоръжение и муниции, условия за адекватно обучение и подготовка.

Да се надяваме, че намерението за подобряване на взаимодействието между институциите и за укрепване на капацитета на държавната охранителна служба ще надживее служебния мандат. С поведението си на 1 май НСО показа, че на тази служба може да се има доверие и може да си върши работата, въпреки всичко. Може би е време и други институции да го докажат.