Путиновите “играчки”. Деца в Украйна и Азербайджан загиват от руски мини

15 деца от Азербайджан и Украйна са загинали от взривовете на противопехотни мини на Руската федерация от 2020 г. насам, става ясно от данните на официалната статистика, предоставена от властите в Баку и Киев.

Пълномащабната война на путиновата Русия от 24 февруари 2022 г. превърна Украйна в най-минираната държава в света. От дружествените страни с аналогичните проблеми се сблъсква само Азербайджан. Под прикритието на т.нар. “мироопазващ” контингент на Руската федерация, арменските войски продължават да залагат мини на азербайджанските територии в Карабах.

Черната статистика на загиналите деца

След началото на пълномащабната война на руския президент Владимир Путин срещу Украйна, в страната са загинали 6 деца, стъпили върху мини.

“От началото на инвазията, от мини в Украйна са загинали 124 души, сред които и шест деца”, обяви на 22 април началникът на Управлението за екологична сигурност и противоминна дейност към Министерството на отбраната на Украйна Руслан Берегуля, цитиран от “Хромадске”.

По време на Четиридесетдневната война от 2020 г. в Карабах между Армения и Азербайджан от руските мини са загинали 9 деца. “В резултат на минновзривния тероризъм на Армения са загинали или получили тежки наранявания до 300 граждани на Азербайджан”, обяви през април президентът на кавказката държава Илхам Алиев.

През ноември 2022 г. министърът на външните работи на Азербайджан Джейхун Байрамов алармира в писмото си генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, че от ноември 2020 г. жертвите на арменските мини руско производство са станали “9 деца и непълнолетни”.

С какво ще се запомнят децата

11-годишният Данило Харченко от Черниговска област на Украйна е учил в пети клас преди пълномащабното руско нахлуване. “Той бе жизнерадостен, обичаше да рисува, да спортува, да измайсторява разни неща”, припомня си с болка дядото на загиналия от мина Данило.

През март на 2022 г. заедно с майка си и 14-годишния си брат Богдан, те са се опитали да се спасят с кола от озверелите руски окупатори, завладели по-голямата част от Черниговска област.

Данило Харченко

На скоростния път Чернигов - Киев автомобилът им се взривява на руска мина. Двете момчета изгарят, а майка им загива от взривната вълна, която я изхвърля от колата.

Богдан Харченко

Година по-рано, през юни 2021 г. още едно 11-годишно момче, Гисмет Байрамов от село в Келбаджарски район на Азербайджан, излиза от вкъщи да търси разбягалите се коне на баща си. Той израства във фермерско семейство, затова е наясно какво трябва да прави.

Но този път момчето не се прибира у дома. Издирват го почти три месеца. Едва в края на септември 2021 г. сапьорите се натъкват на фрагменти на тялото на изчезналия Гисмет в планинска местност до селото. Местността е била минирана от арменските войски при отстъплението им от района през ноември 2020 г.

Гисмет Байрамов

Тогава при Втората карабахска война Азербайджан успява да освободи основната част от суверенните си територии, които 30 години са се намирали под арменска окупация при бездействието на претендиращата за “посредник” между Ереван и Баку Руска федерация.

Но в Келбаджарски район не е имало боеве - войските на Армения отстъпват доброволно след като претърпяват загуба във войната. “Мините са били инсталирани по време на извеждането на въоръжените сили на Република Армения от Келбаджарски район…”, информира представителят на Азербайджан Яшар Алиев по време на заседанието на Съвета за сигурност на ООН през декември 2022 г.

“Тези действия бяха насочени към това да се попречи на провеждането на широкомащабните работи по възстановяването и реконструирането на освободените азербайджански територии и да не се даде на стотици хиляди преместени лица да се върнат в домовете си след 30 години на окупация и етническо прочистване”, коментира външният министър Байрамов в посланието си към Гутериш.

Капаните на руските войници

По същата тактика на опожарената земя както арменските войски залагат мини на тези територии, напускайки Карабах, са действали и путиновите агресори преди бягството си от Буча, Ирпен и др. населени места в Киевска област.

“Има потвърдени данни за това, че руските войски инсталираха мини - капани и самоделни взривни устройства в Украйна от февруари 2022 г. на много места преди отстъплението си и изоставянето на бойните позиции”, отбелязва се в ноемврийския доклад на групата международни организации Landmine Monitor 2022.

Трагичните съдби на 11-годишния Даниил и връстника му Гисмет са поредното сърцераздирателно потвърждение за общото между Украйна и Азербайджан - противопоставянето на външната агресия, заплахите на руския сепаратизъм и минновзривния тероризъм.

Междувременно, на сайта на проруската арменска онлайн медия Oragir.news е публикувано видеото от обучението на шестокласниците за инсталиране на противопехотни мини. “Мината е инженерен боеприпас, предназначен за поразяване на живата сила”, обяснява на видеото началник-щабът на военнопатриотичната организация “Атан” Епрем Маргарян.

Същият арменски “патриот” Маргарян е заместник-командирът на т.н. отряд на смъртници на “Орлите 30 Арарат”. Съдейки по публикациите на Facebook страницата на отряда, те са партньори на проруската арменска организация “Международен съюз на казаци миротворци”. На 23 февруари 2023 г. (преди - Денят на съветската армия, днес - Денят на руските военнослужещи - б.р.) те публикуват и поздравлението си към руските “колеги”, придружено от знаме на Руската федерация и петолъчка.

30 години и над $30 млрд. за разминирането

Мините руско производство остават сериозна заплаха за гражданите и екологията на Украйна и Азербайджан. “След пълномащабното руско нахлуване, Украйна се превърна в най-замърсената от мини, бомби и снаряди държава в цяла Европа”. Това констатира на 4 април 2023 г. министър-председателят на Украйна Денис Шмигал.

На свой ред и азербайджанският държавен глава Илхам Алиев миналия месец застъпи тезата, че страната му три години след войната с Армения все още “влиза в списъка на най-замърсените от мини страни в света”.

“За пълното прочистване на страната от взривоопасни предмети могат да потрябват до 30 години”, обяви шефът на украинското отбранително ведомство Олексий Резников, цитиран от “Интерфакс Украина”. Според данните на президента Алиев, от също толкова време се нуждае и Азербайджан за разминиране на териториите си след войната в Карабах.

Аналогичен е и размерът на необходимите инвестиции за разминиране на териториите в двете страни.

“Според разчетите на Световната банка (СБ), разминирането ще струва на Украйна 37,4 млрд. долара”, заяви на 5 април 2023 г. премиерът на страната Денис Шмигал. Оценката на СБ е почти аналогичната и с данните на миналогодишния доклад на Програмата на ООН за развитие (UNDP) относно необходимите средства, които трябва да похарчи Баку за обезопасяването от мини на териториите в Карабах - 37,3 млрд. долара.

Ереван и Москва отричат злоупотребите с мини

През януари 2023 г. министърът на външните работи на Армения Арарат Мирзоян очаквано не отрече Ереван да залага и транспортира мини, но това се правило извън азербайджанските територии в Карабах.

"Бих искал още веднъж да подчертая, че Република Армения е осъществявала минирането само на суверенната територия на Република Армения и го е направила с цел самозащита, тъй като през май и ноември 2021 г. и септември 2022 г. е била подлагана на военна агресия от страна на Азербайджан”, заяви тогава Мирзоян, цитиран от ТАСС. Според арменския първи дипломат, Баку “с пропагандна цел излага тези мини на показ и заявява, че те са произведени през 2021 г. и наскоро са били транспортирани от Армения до Карабах”.

В началото на годината се наложи да се оправдава и руският външен министър Сергей Лавров - той заяви, че руските военнослужещи проверяват получените от Баку разузнавателни данни, че Армения транспортира мини през Лачинския коридор в посока Карабах. Според него руските миротворци щели да проверяват по-обстойно транспортирането на всички товари по маршрута.

При положение, че и през двете войни в Карабах - през 1993 г. и през 2020 г. Армения е закупувала всичките си въоръжения от Руската федерация, не е ясно как Кремъл ще спре оборота на същите боеприпаси, вкл. мини, за доставката на които съюзническият по Организацията на договора за колективна отбрана (ОДКБ) Ереван му плаща по официален път от години.

Източник на снимките: Архив на сп. IRS и www.victims.memorial

Източник: Николай Марченко / "Капитал" / "Бивол"