Какво всъщност иска коалиция ДС?

През последните дни страната е буквално разтресена от опита за покушение над главния прокурор Иван Гешев, както и последвалите ги искания той да си подаде оставка. Въпросите, които съвсем спонтанно възникват около тези събития, са напълно резонни – грешка ли е искането на Мария Габриел, респективно на ГЕРБ, главният прокурор да се оттегли, подведен ли е по някакъв начин и ако да, от кого, Бойко Борисов, който явно оттегли подкрепата си за Гешев, има ли връщане назад, чии интереси обслужва Борис Сарафов и как изведнъж реши, че Гешев, каква е ролята на президента Румен Радев във всичко, и прочее, и прочее питания, които обаче сякаш изместват един не по-малко основен въпрос, в чийто отговор вероятно ще открием и някои от тези на по-горните въпроси. Какво всъщност иска коалицията на самоопределилите се като „Добри сили” ПП и ДБ.

Това пише Виктория Георгиева в коментар за Tribune.bg.

Дълги години рефренът на ДБ, благодарение и на който няколко пъти се промушиха в парламента, беше „съдебна реформа”, зад който, разбира се, прозираха основно две желания – премахване на толкова неудобния им главен прокурор Иван Гешев и овладяване на непослушната прокуратура. След създаването си, ПП, макар и не толкова гласовити в началото, също се присъединиха към дружинката, скандираща „Гешев да си ходи”. През годините и редица други еднодневки – както партии, така и някакви, самоименували се политици, също кръжаха около това словосъчетание, разнасяха ковчези, крещяха, пищяха, лягаха, ревяха и т.н. Разбира се, ДБ се оказаха най-устойчиви на всякакви трусове, но и няма как да е по-различно, поне с оглед на спонсорите – просто техните са най-стабилно финансово подплатени.

След като към тях се присъедини формацията на Кирил Петков и Асен Василев, а и особено след коалирането им, сякаш всичко изглеждаше предрешено – Гешев е пътник, ДС влизат с мнозинство в парламента, съставят правителство, овладяват и прокуратурата, и тогава предвиждам такъв живот, че само си викам даноооо. Момент, момент, тези розови сънища обаче бяха само в главите на Христо Иванов, мон женерал Наско, Кирчо и Кокорчо, както и на една плеяда техни апологети. Както се видя съвсем скоро, нито новосформираната коалиция има потенциал да отвее ГЕРБ, нито дори има възможност поне да я изпревари, нито Гешев смята да си ходи, нито прокуратурата скоро ще им се подчини.

Всичко вървеше към нови избори, когато изведнъж Бойко Борисов нанесе удар с номинацията на Мария Габриел за кандидат-премиер. Габриел не е просто поредната номинация, предварително обречена на неуспех, тя е човек с дългогодишен опит в различни структури на Европейския съюз, уважавана, одобрена от международните ни партньори, евродепутат от ГЕРБ в състава на групата на Европейската народна партия (ЕНП) между 2009 и 2017 г., когато и поема поста на еврокомисар в ресор цифрова икономика и общество, а от 2019 г. до днес е комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.

През 2012 г. се омъжва за Франсоа Габриел, който тогава е част от екипа на председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП). Същата година става координатор на партията в Комисията по права на жените и равенството между половете в ЕП и е избрана за зам.-председател на ЕНП. След европейските избори през 2014 г. е зам.-председател на Групата на ЕНП в европарламента по въпросите на Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП.

Защо изреждам всичко това ли – за да стане напълно ясно, че се касае за човек с безупречен профил, човек, който по никакъв начин не е замесен във всички скандали, конфликти и прочее, случили се в България през тези години. Няма как и за какво да бъде обвинена. Напротив – докато тук са се случвали събития, които по един или друг начин са повлияли отрицателно на международния ни имидж, Габриел е работила за обратното – за неговото издигане. И то много успешно, съдейки по реакциите, дошли непосредствено след номинацията и за кандидат-премиер.

Какъв по-удачен профил и за ПП/ДБ, които не могат да имат никакви съмнения нито във външнополитическата ориентация на Габриел, нито пък в прекалена обвързаност с Борисов, а по-скоро с европейските и международни структури и лица, за което винаги са апелирали от коалиция ДС. Всъщност профилът на Габриел пасва напълно на такъв на ДБ/ПП кандидат, ако трябва да сме искрени.

Но явно и това не им се стори достатъчно на въпросните, които часове след номинацията и, паралелно с добрите думи за нея, се дистанцираха от подкрепата на кабинет на ГЕРБ. Дали за да омаломощи напълно съпротивата им, дали защото на заден фон тече разместването на различни пластове, дали защото по някакъв начин тя беше подведена, или пък според други – това всъщност е нейна инициатива, подкрепена от Борисов, Габриел посочи като един от първите си и най-важни приоритети дълбока съдебна реформа, механизъм за разследване на главния прокурор в НПК, Реформа в КПКОНПИ и... хвърли бомбата с категоричните си думи, че :”Първото, което ще направи министърът на правосъдието в моето правителство, е да внесе пред Висшия съдебен съвет искане за освобождаването на главния прокурор Иван Гешев поради уронване на престижа на съдебната власт".

Вероятно този ход целеше елиминирането на опорките на ПП/ДБ, използвани за неподкрепа на правителство на ГЕРБ, като надеждата е била, че Иван Гешев сам ще си подаде оставката. Което не просто не се случи, а накара главния прокурор да нанесе ответен удар. Последва и решението на Корнелия Нинова да откаже подкрепа за кабинет на ГЕРБ, след като броени часове по-рано даваше съвсем различни индикации, а на следващия ден така ухажваните ДС заявиха, че вероятно няма да подкрепят мандат на Мария Габриел. „Днес ПП-ДБ ще обсъдим задълбочено ситуацията, но не смятам, че можем да подкрепим първия мандат", заяви пред БНТ съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов, като даде да се разбере, че всъщност коалицията очаква ГЕРБ да подкрепи техният проектокабинет.

И така – какво искат ДБ/ПП? Искат да управляват еднолично – и на последния идиот му е ясно, че това е абсолютно невъзможно – както сега, така и занапред. Искат да съставят правителство с техен мандат – с фигурите, които предлагат в кабинет, това също е утопия. Искат нови избори – може, но вече няколко пъти се убедиха, че това не им носи допълнителни дивиденти – нито поотделно, нито в коалиция. А ДБ е странно дори да си помислят за нови избори, защото на следващи такива, ако се явят самостоятелно, може и да не прекрачат прага на Народното събрание. Искат да им се играе по свирката – както всички видяха, Борисов направи и невъзможното, за да им угоди.

Но това не им попречи на вчерашното коалиционно съвещание да откажат подкрепа за първия мандат на ГЕРБ за съставяне на правителство. Нещо повече, запитан с кои политически сили ще разговарят, Христо Иванов заяви, че с всички, включително и с „Възраждане“...

И всъщност остават два варианта, кой от кой по-лоши, но не за тях, а за всички нас. Единият е, че не знаят какво искат и какво правят, толкова неориентирани са. Това означава, че хиляди избиратели са поверили съдбата си в ръцете на тотално некомпететни лица. Още по-трагичният вариант е, че съвсем съзнателно саботират всички опити да бъде съставено правителство, което означава нарочни престъпни действия, целящи бутането в пропастта на цялата държава.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.