Русия провежда политика на неоколониализъм в африканските страни

Коментар на 24brussels.online

От 26 до 29 юли в Санкт Петербург ще се проведе Втората руско-африканска среща на върха „За мир, сигурност и развитие“. В срещата на върха могат да участват около 10-15 държавни и правителствени ръководители от африкански страни. Москва планира да използва това събитие, за да подчертае влиянието си в Африка и да твърди, че Русия не е изолирана в международен план.

Всъщност от 2014 г., когато на Русия бяха наложени санкции за анексирането на Крим и началото на военните действия в Източна Украйна, Москва се опитва да се представи в Африка като борец срещу западния колониализъм. Тя активно играе върху историята на борбата на африканските страни за независимост, въпреки че се стреми да възвърне влиянието си върху постсъветските страни днес. Това се доказва не само от пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна, но и от думите на руския президент Владимир Путин, който определи разпадането на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа на века. Руски политици и пропагандисти многократно заявяваха, че след Украйна Русия ще завземе и други бивши съветски републики.

В Кремъл отдавна смятат страните от „черна Африка“ за слаборазвити, където могат да се предприемат различни мерки срещу демократичните системи. Съветският „интернационализъм“ беше слабо завоалиран патернализъм, третирайки африканците като по-слабо развити хора, които трябва да бъдат насочвани по правилния път. След разпадането на Съветския съюз патернализмът в Русия се трансформира в открит расизъм.

Днес ксенофобските идеи, пропагандирани от руските неонацисти, са в съответствие с предразсъдъците на много руснаци, които имат враждебно отношение към тъмнокожите хора от Северен Кавказ и бивши съветски републики. Отношението към хората от Африка на обикновените руснаци е още по-лошо. През годините има множество докладвани случаи на нападения срещу черни африкански студенти, учещи в руски висши учебни заведения. Твърдението, че „Русия е за етническите руснаци“ достигна най-високото си ниво на одобрение през последните 30 години, като около 55% от руснаците са съгласни с него.

Руската федерация продължава да се държи като колониална империя, възпроизвеждайки най-лошите практики на колониалната война. Повече от година Русия води пълномащабна война за завземане на възможно най-много украински територии, нарушавайки по този начин със сила принципа за ненарушимост на държавните граници за първи път след Втората световна война. Това потенциално може да създаде ефект на доминото в световен мащаб, включително в Африка.

Русия не се противопоставя на промяната на съществуващите граници в Африка, тъй като това би подхранило междудържавна враждебност и политическо напрежение на континента, потенциално отклонявайки вниманието от войната в Украйна. Той има за цел да създаде единна "конфедерация" от африкански държави, подчинени на Москва, потенциално включваща Буркина Фасо, Чад, Еритрея, Гвинея, Мали, Нигер и Судан.

Русия непрекъснато се стреми да предизвиква преврати и да дестабилизира африканските страни в опит да контролира техните правителства и политики. Москва може да прибегне до елиминирането на африкански лидери, които поставят пречки пред нейната експанзия на континента. За да постигне това, тя използва руски частни военни компании под свой контрол, по-специално "Вагнер". Самият Путин потвърди прякото участие на държавата във финансирането на "Вагнер" след скорошния опит за преврат на нейни представители срещу руските власти.

Така африканските държави се разглеждат от Москва единствено като ресурсни активи. Руски частни военни компании контролират значителни находища на нефт и минерали, включително злато и скъпоценни камъни, в Централноафриканската република и Судан. Очевидно е, че намеренията на Руската федерация не се ограничават само до тези страни. Плановете ѝ са много по-широки. Преди всичко Москва се стреми да преодолее демокрацията в африканските страни и да установи режими под свой контрол.