Решението за България – президентска република с 60 депутати? Николай Ников пред ФАКТИ

Визитата на украинския президент Володимир Зеленски, който за кратко време посети четири държави, започвайки от България, предизвика многополюсни коментари. От „колко е добре за България“, до „какво прави тук зеленото човече“. В същото време в парламента наблюдаваме сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, която е пак „в името на България“. Какви процеси текат… Пред ФАКТИ говори икономистът Николай Ников.

- Г-н Ников, помощта за Украйна продължава да е разделителна линия между партиите. Защо…
- Ползата за България по отношения на своята геополитическа ориентация е крайно променяща в момента. Активната подкрепа на Украйна във войната и налагане на джендър идеологиите водят до отлив на обществото от евроатлантическата ориентация. Проваленият парламентаризъм доведе до създаване на нефелни управленски конструкции. Изходът е промяна на парламентарната република с президентска. Следва да се проведат референдуми именно по тези въпроси, за да надделее демократичният избор и народната воля. Трябва да останем в Европа!

- Европа е силно обединена по тази тема. Реално нашата помощ е част от общата на ЕС?
- Въоръжавайки Украйна, това ни прави явни противници на Русия, което не мисля, че е волята на българският народ. Нашите възрожденци, апостоли на свободата, светци и исторически икони са жертвали себе си за свободата на България от османското иго. Истината е, че Русия ни е освободила от зверствата на турците и това до голяма степен е било поради християнски сантимент. Свободата на България е постигната с помощта на Русия. Никой няма право да ни поставя в положение на конфронтация с този народ. Хората не го искат! Българският народ е против това да става особено по този начин.

- Но ние сме част от обединена Европа?
- Войната в Украйна не е наша и ние следва да запазим пълен неутралитет. Освен това сме на кръстопът. Всеки ни иска, защото България е райска градина. Имаме плодородна земя, природни ресурси, образовано и красиво население. Какво ще стане, ако в бъдеще някоя наша съседна страна, която е членка на НАТО, прояви нездрав интерес към нас? Кой ще ни защити? А ако се окаже, че пак се наложи да искаме помощ от Русия? Нашият път е Европа и НАТО, но обществото се чувства тревожно да заставаме явно срещу Русия.

- Може ли да сме част от НАТО и да пазим неутралитет?
- Да не говорим, че ние, бъдейки част от НАТО, ставаме съпричастни на стратегическа грешка на алианса за разрешаване на конфликта в Украйна. Очевидно, давайки оръжие на украинската армия, това води единствено до загуба на човешки животи. Военното противопоставяне не е решение, войната продължава вече близо година и половина. Крайно време е за активни преговори за мир. Не се направиха достатъчно усилия от западните лидери в тази насока. В случай, че не можем да повлияем на взимане на такова решение, да вземем поне нашето си решение. Вместо да даваме оръжие да отправим призив за мир и да работим в тази насока.

- Смятате ли, че има риск за България?
- Рискът за българското бъдеще е голям в момента. Ако един наш сънародник загине в Украйна, изпратен на мисия като санитар, готвач, войник или каквото и да е друго, целият народ ще въстане. Ще свали това правителство и ще избере някое с крайни възгледи, може да излезем от Европейския съюз, което ще е пагубно за нас. Нашата икономика е изцяло свързана с този съюз и ще изпаднем в крайна бедност и нищета, ако не сме част от него.

- Звучите малко крайно…
- Нека не забравяме, че членството ни в Европейския съюз и НАТО е "брак по сметка", това не е провокирано от любов и близост. По език, вяра, нрав и култура сме много по-близки до сърби, руснаци, украинци, македонци и гърци, ако щете, от колкото, до която и да е друга част от така наречения колективен запад. Ние сме в Европа и НАТО, за да получаваме блага, достъп до развития свят и най-вече инвестиции. Да ни бранят и пазят като перла, все пак няма по-хубаво място на света от България. В момента усещането сред българския народ е, че малко или много ни ползват като пешки в шахматната игра между НАТО и Русия. На всичкото отгоре, в следствие на членството в НАТО, ние сме силно разоръжени. Платихме самолети авансово на Америка и ще ги чакаме години. Не следва ли като страна член на НАТО да ни ги дадат без пари и то по-бързо?! Заслужаваме съвсем друго и привилегировано отношение. Платихме много за такова отношение, унищожихме си армията, разградихме активи, лишихме се от това да имаме собствена монетарна политика и много други.

- И какво трябва да направим…
- Най-голямата жертва, която България даде, е потенциалът, който избяга в Западна Европа и Америка. Лекари, инженери, учени, компютърни специалисти, шофьори, всякакви кадри, създадени и отгледани от България заминаха на запад. Още по-голяма болка е, че много от тях се оказаха предатели и родоотстъпници. Хулят България и работят срещу нейните интереси. Разбира се, основната причина за емиграцията е следствие на разликата в стандарта на живот. Не можем да очакваме от всички да обичат безмерно България, но сигурният начин да ги задържим и върнем е като направим България по-привлекателна. Това става с инвестиции от Америка и Европа. Критикуват ни за лоша съдебна система и корупция, но как да бъде друго, след като сме бедни?! Да инвестират в заводи, индустрии, да отварят работни места, за да влизат добри практики и да се вдигне стандартът на живот, за да спрат хората да бягат. След като се вдигане стандартът на живот и сигурността за утрешния ден, ще дойде и самосъзнанието за елиминиране на корупцията.

- Виждате ли възможности за инвестиции у нас?
- Европа ни даде много пари през последните години! Крадяха ги една шепа хора, пенсионерите пак умираха от глад и народът страдаше, но все пак членството даде съвсем различен облик на България. Хората свикнаха да пътуват свободно, тези, които могат, работят от където си искат. Да не говорим, че в момента търговският обмен между България и Германия е рекордно висок в полза на България, статистически от 40-те години на миналия век насам. Нашето място е в Европа, категорично! Също така и в НАТО, но следва да поставим някои изисквания по отношение на членството в двата съюза. Основното е да не ни поставят в позиция на активен противник на Русия, да ни въоръжават по- активно и да засилят инвестициите в България.

- Вече споменахте джендър идеологията, а в последно време отново се заговори за Истанбулската конвенция. Тя се обсъжда и в европарламента, където се лансира идеята ЕК да задължи страните-членки да я приемат…
- Освен подкрепата за Украйна има и друго, което отблъсква хората от цялостната евроатлантическа ориентация - това е точно джендър идеология, която се насажда. Идеята за еднополови бракове създава ужас в обществото, изглежда много страшно и антибиблейско. Това не е за България и освен крайната неприемливост към тази идеология, това е в остър разрез със стратегията за борба с демографската криза. Ценностите, свързани с християнското семейство, са основният стожер на надежда в българското общество. Именно това ни е съхранило през вековното османско робство.
Не на последно място, България може би взима неправилни решения поради тотално разрушената парламентарна система. Тя не работи и ражда някакви уродливи и хлъзгави съглашения за управление. Гласуват изключително малко хора, а тези, които гласуват, са излъгани. Гласуваш за някой, после ти казват, че не си гласувал за него, а за друг. Хиляди участници има в политическия процес, но никой не носи отговорност. Правят нещо, което били длъжни, защото това е решение на Народното събрание, а там предложението го бил внесъл друг. Появяват се вече всякакви деца, внуци, роднини на комунисти и то от висшия ешелон, обясняват какви яростни евроатлантици и демократи били. Това е много цинично и грозно, как да очакваме, че тези хора ще служат вярно за интересите на България?!

- Не веднъж сте казвал, че е редно да се замислим за друга форма на управление. Но някак това звучи утопично…
- Нашата парламентарна система, ако трябва да я сравним с притчата за трите гарги, е следната: „Три гарги летели. Едната попитала другите колко е часът? Втората извадила термометъра, а третата казала, че е сряда“. Според мен трябва да преминем към президентска република с парламент от 60 души, но мажоритарно избрани депутати. Така ще знаем кой носи отговорност и ако народът не харесва политиката на президента, да може да го свали във всеки момент. Освен това, по-лесно ще се намерят 60 депутата и един президент, които да обичат България и да ѝ служат вярно, отколкото всички тези участници в политическата система.

- Вярвате ли, че подобно нещо изобщо може да се случи?
- Всичко от гореизложеното е споделено от любов към България, няма никаква пропагандна или провокативна цел. Възможно е моят морален компас, прочит на Българска история и преценка за правилните стратегически ходове да не са съвсем точни. Това, в което съм категоричен, е, че всичко, което изброих, е изключително важно за България и следва да се чуе гласът на народа. Не знам дали трябва да е референдум, или друго легитимно допитване до българския граждани, но обществото следва да реши по трите теми както следва:
1) да подкрепяме ли Украйна военно?
2) следва ли да допускаме цялата джендър идеология?
3) парламентарна или президентска република трябва да е България?
Нужно е да съхраним нашето членство в Европа. И нека Бог да пази България!
-------------------
Николай Ников е роден през 1977г. Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сферата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон.
В момента разработва теории и преподава в областа на икономическите и бизнес науки. Също така, развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.