С промените в банковия сектор БСП и ДПС ще създадат нови кредитни милионери

Промените в банковото законодателство, предложени от партиите, които подкрепят правителството в Народното събрание, ще създадат стимули за измама и вероятно ще възродят явлението „кредитни милионери”. Това прогнозираха в ефира на предаването „Тази сутрин” по бТВ икономистът Красен Станчев и финансовият експерт Емил Хърсев.

По-рано тази седмица председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев декларира желанието на БСП и ДПС да защитят правата на кредитополучателите в отношенията им с банките. Той цитира социологическо изследване, според което хората посочили банките преди ЕРП-тата в класацията на монополите, въпреки че Цонев подчерта, че картел в сектора няма.

„Във всяка ситуация е по-лесно да вземеш едни пари, отколкото после да ги върнеш, затова има защита на тези, които са дали”, коментира Красен Станчев. По думите му, процентното съотношение между спестителите и длъжниците в българските банки е средно 60:40.

По думите му, предложените промени, които ще защитят длъжниците от загуба на единственото им жилище, ще засегне около 1% от длъжниците, които теглили ипотечни кредити. „Някой гарантира ли правото на останалите седем милиона българи, които не са излъгали банката, да имат възможност да си купят изобщо жилище?”, попита финансистът Емил Хърсев.

Според него с такива рискови ограничения в банковата система се създават стимули за измама и дори превръщането на защитени длъжници в кредитни милионери. Това, по думите му, би ощетило редовните платци, за които ще стане по-трудно да получават кредити от банковите институции.

„Когато депутатите в едно парламентче с плаващи мнозинства приемат подобни безумни решения, е много вярно предположението, че тези депутати ще се опитват да рекетират след това банките”, прогнозира Красен Станчев.

„Банката не оперира със собствени пари, а с тези на спестителите. Спестяванията на българите са се увеличили 6-7 пъти до около 43% от БВП в сравнение с 90-те години. БСП и ДПС в лицето на Йордан Цонев очевидно искат да започнат да контролират този ресурс”, посочи още Станчев.

Като мораториума

Емил Хърсев прокара паралел между предложените промени в банковия сектор и приемането на мораториума за продажба на земя, приет преди дни с гласовете на депутати от БСП, ГЕРБ и „Атака”. „Първо се пише нещо, прокарва се и след това започва да се мисли”, посочи финансистът.

„Опасно е, ако парламентът се подведе по същото безумие като за мораториума. Важно е човек поне да разбира какво прави”, допълни той.

„Прилича на мораториума поради неграмотност и идиотизъм, и липсата на каквото и да е разбиране”, съгласи се и Красен Станчев.

Двамата експерти бяха единодушни, че предложените промени не обслужват клиентите.

Според Красен Станчев промените ще нанесат вреда на голямата група хора, които спестяват, получават заплати и плащат през банки.

За таксите за обслужване на кредити

„Нека някой ми покаже една държава в света, където в някакъв период не е имало такса за обслужване на кредити. Не бива да се откриват най-новите неща на света, особено в страна в периферията на банковите традиции”, подчерта Емил Хърсев в коментар на идеята да отпаднат таксите за обслужване на кредити.

Според финансиста, първо трябва да се форсира кредитът, защото той е двигателната сила на икономиката. „Ако ограничаваш кредитите, обричаш икономиката да се влачи по дъното на депресията и да губи милиарди”, подчерта той.

Плаващата лихва

Емил Хърсев коментира и предложението на Йордан Цонев променливата част на лихвата да не се определя от Управителния съвет на банката, а да се определя чрез ЕУРИБОР, ЛИБОР, СОФИБОР или друг независим пазарен индекс.

„Когато се обсъждаше законът за кредитните институции преди години, законодателят остави банките сами да определят плаващите лихви – трябва да има пазарна основа, защото иначе е като да оставиш кутия с шоколадови бонбони пред група деца и да ги помолиш да не си вземат”, обясни метафорично Хърсев.

Той изтъкна, че българските банки не се рефинансират на европейския банков пазар, а България не е член на еврозоната. В този смисъл плаващите лихви не трябва да се определят според европейски индекси.