Заради зърнената сделка: ще се обърне ли Китай срещу Русия?

Фактът, че руският президент Владимир Путин отново иска да използва износа на зърно от Украйна като оръжие може да струва на Кремъл добрите отношения с Китай. Африканските държави, които разчитат на украинското зърно, са изправени пред глад. Но сред най-големите купувачи на основни храни от Украйна е и комунистически Китай. Там сушата в северната част на страната и наводненията на юг сериозно намалиха реколтите от ориз и зърно. Ако решението на Путин доведе до световна продоволствена криза, стабилното управление на комунистическата партия в Китай може също да пострада.

Украйна отглежда и изнася основно пшеница, царевица и ечемик. Според Европейската комисия украинското зърно съставя 10% от световния добив на пшеница, 15% от царевицата и 13% от ечемика. Освен това Киев осигурява повече от половината от световния пазар на слънчогледово олио. Китай се опитва да запълни липсите си с доставки от Австралия, Канада и Франция.

Още новини от Украйна

Китай трябва да разчита на държави, които обрисува като врагове

В последните години Пекин наложи мита на австралийските продукти и дори остави някои доставки от Австралия да изгният по китайските пристанища. Си Дзинпин държеше да демонстрира на Канбера, че той е непреодолим фактор в Тихоокеанския регион. Пекин увеличи флота си и заплаши всички държави в западния Тих океан - от Филипините до Нова Зеландия. Целта - да се позиционира като хегемона в този океан и в целия регион. Ако Канбера реши да спре кранчето за Си, нещата може сериозно да се объркат.

В Канада, от друга страна, има все повече доказателства, че Пекин се е опитал директно да повлияе на изборния резултат в страната - както Русия направи в САЩ. Западните държави все по-често се опасяват от потенциални хакерски атаки от Китай. Освен това Пекин държи няколко канадци в затворите си. Правителството в Отава ги нарича политически затворници. Така че Канада също има не една причина да не доставя зърно за Пекин.

Диктаторът Си изглежда може да разчита само на Франция. Президентът Еманюел Макрон посети Китай през април и за щастие на номенклатурата в Пекин заяви, че казусът с Тайван не е работа на европейците. За това Макрон беше разкритикуван от свободния свят, където мнозина експерти се опасяват, че френският лидер е увеличил шансовете за нападение срещу независимата демократична държава от страна на Китай.

Меката сила на Китай в Африка също е застрашена

Пазарът на зърно в Китай не е единственото притеснение на Си. Ако се създадат затруднения в доставките за африканските държави, има голяма вероятност Китай да се обяви много по-категорично за прекратяване на руската агресия в Украйна. Защото дори в Африка знаят, че Си Дзинпин е единственият останал приятел на Путин, който го подкрепя безусловно. В глобалния Юг на поведението на Си се гледа все по-критично. Ако той не направи нищо, за да спре потенциалния глад, който ще настъпи в Африка, меката сила на Китай на континента може бързо да се изпари.

Режимът в Пекин досега използва речника на Кремъл по отношение на войната, наричайки я "специална военна операция". Промяна на реториката ще означава сериозен завой в курса на Си. В момента неговият основен приоритет е Западът и най-вече САЩ да си останат фокусирани в Източна Европа. Защото Вашингтон поддържа военно сътрудничество с всички съседи на Пекин, а това пречи на плановете на Си да се превърне в хегемон в региона и да подчини всички държави в Източна Азия и Океания.

Недостигът на храна би сложил край на режима на Си

С края на сделката за зърното, Путин едва ли е целял да създаде проблеми на най-важния си сътрудник Китай. По-скоро се е целел в Турция. Анкара е следващият най-голям вносител на зърно от Украйна след Китай. Лидерът на Русия не се изказва ласкаво за турския президент Реджеп Ердоган, откакто Анкара реши да разчисти пътя пред Швеция за пълноправно членство в НАТО. Така, заедно с Финландия, Алиансът добавя към редиците си два нови члена, които поддържаха неутралитет преди началото на войната в Украйна.

Следващите няколко дни ще покажат какво е по-важно за Си: да продължи да се държи снизходително със Запада, който е все по-обединен от руската агресивна война, или да подсигури изхранването на хората си. Спомените за големия глад по времето на Мао все още е жив в умовете на много китайци.

Си твърди, че е сложил край на бедността в страната. Истината обаче е различна: онези, които си позволяват да пишат в ограниченото китайско онлайн пространство за старите бедни хора, които срещат по улиците, са определени за дисиденти и стават обект на преследване. Защото не бива да се говори за тези неща. Залогът е голям, тъй като недостигът на храна би бил началото на края на комунистическата тирания в Китай.

Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.