„Русофили” като фактор за дестабилизиране на вътрешнополитическата обстановка в Европа

От самото начало на идването си на власт, руският президент Владимир Путин играе както на стереотипите и предразсъдъците на обикновените руснаци (имперско величие, съветски постижения, непобедимостта на руската армия, изключителна руска култура и др.), така и на различни форми на русофилство на значителна част от европейската интелигенция и политици.

За тази цел над 20 години Кремъл целенасочено финансира различни организации и лица в европейските страни, които трябва да помогнат за популяризирането на „руския свят“ в Европа.

Всички без изключение „русофилски движения“ се координират от руските специални служби и подкрепят радикални партии в европейските страни, чиято цел е да подкопаят ситуацията в обществото и доверието във властта. Мотивът за поведението на онези политици или „активисти“, които реално пренебрегват националните интереси на държавата, е личната им зависимост от Кремъл.

За да мобилизира хората, лоялни към Русия, през март тази година Москва създаде Международното движение на русофилите. Чрез тази организация Русия иска да извършва деструктивна дейност в Европа, насочена към разцепление на политическите елити на европейските страни и тяхното по-нататъшно разделение. Всъщност русофилството сред европейските политици се превърна в епидемия, която унищожава имунитета на държавите и техния суверенитет.

Путин вижда разпространението на хаоса в Европа като начин за постигане на руски националистически цели и в това той намира помощ у русофилските десни популисти, които са представени в почти всяка европейска страна.

Прави впечатление, че начело на Международното движение на русофилите беше българският политик Николай Малинов, който през февруари тази година беше включен в санкционния списък на САЩ и Великобритания за "широко участие в корупционни дейности в България" и подкуп на съдия.

Според Министерството на финансите на САЩ през октомври 2019 г. Малинов „е арестуван и обвинен в шпионаж в полза на Русия, забранено му е да пътува в чужбина. Той получи медала за приятелство от Владимир Путин, който беше придружен от награда от 2,5 милиона руски рубли.

Членовете на Международното движение на русофилите са тясно свързани с руските ЧВК, в частност с групата Вагнер. Така сръбският крайнодесен националист, представител на Руско-сръбския културен център и сътрудничество "Орли" Зоран Лекич, както и лидерът на движението "Народен патрул" Дамнян Кнежевич участваха в откриването на ЧВК "Вагнер" в Белград "център за приятелство и сътрудничество". След посещението си в центъра "Вагнер" Княжевич каза, че вижда необходимостта от осигуряване на възможно най-тясно сътрудничество и помощ от Русия и руската армия в случай на нов конфликт в Косово.

Ръководителят на сръбската радикална организация "Сръбски вълци" Александър Синджелич призна, че именно той е помогнал на руските военни да подберат сръбски четници за участие в окупацията на Крим. Скоро след това беше разпространена информация за участието на проруски сръбски радикали в планирания от Москва опит за преврат в Черна гора и доказателства за връзките им с руски дипломати.

Иван Костич, член на сръбския парламент от дясната опозиционна партия Двери, има много близки връзки с Русия. Той многократно се изказваше в подкрепа на Русия и дори беше награден с медал "За вярност към клетвата" в Москва.

Балканите традиционно са регион, уязвим за руска пропаганда и всякакви антизападни наративи, по-специално конспиративни теории. Това е свързано както с исторически обусловени русофилски и славянофилски традиции, така и със скептично отношение към НАТО и предразсъдъци към САЩ. Затова Москва се фокусира върху популяризирането на „Руския свят“ през България и Сърбия, където сега се намират значителен брой „русофили“. Но в днешните реалности, свързани с агресията на Русия срещу Украйна, пропагандата на русофилските идеи е враждебна и опасна.

Владимир Ростоцки
руски политолог