Р.Овч., на кой ни остави...

От години енергетиката в България е синоним на всичко най-порочно в политико-капиталистическите практики на прехода. Хронологията на водещите новини в този отрасъл я знае всяко хлапе – приватизацията на ТЕЦ-Марица 1 и 3, аферата с Вальо Топлото, строителството на Цанков камък и хонорара на неговия консултант, строителството на Белене /където срещу милиард и половина не е построено нищо/, и за капак нещото наречено „Референдум”, което актуалните тогава парламентаристи успяха всячески да съсипят. Изхарчвайки едни 20 милиона лева.

Новата голяма тема в енергетиката е факт. След втората поредна визита на „Газпром” в рамките на това правителство, стана ясно, че започва строителството на газопровода „Южен поток”.

Проблемът е, че само това стана ясно.

А списъкът с неясноти нараства, и започва силно лъха на комисионни и безконтролно харчене на пари, време и влияние. Последното го подаряваме, но това ще стане ясно по-надолу в статията.

Оптимистичният прочит на началото на строителството, и на визитата на г-н Милер, е следният:

„Газпром” ни подарява едно прекрасно съоръжение, с което ние ставам част от стратегическия маршрут на руския газ към югоизточната част на Европа. Не инвестираме нищо, печелим много, разкриват се работни места и ценна работа за български строителни фирми. Погледнато така, умилителният възторг на премиера Орешарски е напълно логичен, а именно: "Аз оставам удовлетворен, че България няма да инвестира нито лев в този проект, а в същото време параметрите на договора са направени така, че да са изгодни за нашата страна. Очаква се България да спечели и 2.8 млрд. евро от транзитните такси за газопровода за периода 2013 - 2043 г. Допълнително чрез този проект се очакват 3.5 млрд. евро инвестиция в България, 25 000 нови работни места и по-ниска цена на синьото гориво.  Може би това е най-големия подарък, който България е получила в модерната ни история.”

Нека сега обаче погледнем зъбите на харизания кон:

Какви са причините въпросния газопровод да струва 3.5 млрд. евро, след като цената за изграждане на Европейски газопроводи обикновено е около 3 млн. евро на километър? Българският участък е с дължина от 540 км, респективно получаваме цена от 1.6 млрд. евро. Последните данни на кабинета „Борисов” бяха за прогнозна стойност от 3.0 млрд евро, но само между две визите на представителите на „Газпром” цената набъбна с 400млн евро. Някой би казал, че това нарастване прилича на комисионни.

Убедени ли са обявилите този проект /тук е уместно да се каже „подписалите договора”, но договор няма/ относно коректността спрямо дерогациите на ЕС? Съгласно тази уговорка /тук пак трябваше да пише „договор”, но договор няма/ България нарушава трети либерализационен пакет, който забранява собственикът на тръбата и собственикът на газта да бъде един и същ. В случая „Газпром”. След като с мораториума за земята парламента показа, че е „Атака” е по-важна от ЕС, какво демонстрира сега правителството – че „Газпром” е по-важен от ЕС?

Какво налага БЕХ да взима заем от 620 млн. евро? От думите на премиера Орешарски и министър Стойнев се създаде първоначалното впечатление, че България няма да инвестира „нито лев”.  Ако държавата вземе на заем 620 млн. евро, и ги инвестира в проекта, тогава реално държавата инвестира 620 млн. евро. Нагло е да се нарече взимането на заем, който всички ние трябва да плащаме, „нито лев”. Министър Стойнев бодро обяви следното: „Държавата и нейните граждани не носят никакъв риск”. Като се има предвид финансовото състояние на НЕК, причинено от инвестициите в култовите проекти Белене и Цанков камък, и на фона на настоящите задължения от над 2 милиарда лева, как стигнахме до извода че взимането на нов заем от 1.2 млрд лева не носи никакъв риск? Влизането в този кредит на БЕХ – холдингът който държи най-стратегическите активи на страната, и който гарантира за тези 620 млн. евро, не е ли всъщност неофициална форма на издаване на държавна гаранция към Русия?

Сигурно ще се печели много, така че рискът е напълно оправдан. Дали? Приходите на България  от този проект ще бъдат 2.8 млрд. евро за период от 30 години. Ако всичко работи по плана на Русия, България ще получава дивидент на година от 93 млн. евро. Българската страна ще бъде 50% от този проект, което означава, че през директния заем към БЕХ и частта на България от общото задължение на проектната компания, участието ще е равно на половината от общото финансиране. Това означава общ нов дълг от 1.75 млрд. евро. Посочена е лихва от 4.25%, тоест тези 2.8 млрд. евро за 30 години ще погасят точно лихвата и главницата на този заем. С други думи, дори ако всичко върви перфектно за този проект, българският бюджет няма да види нито едно евро приход в следващите 30 години. Какво ни подаряват в такъв случай, господин Орешарски, и дали всъщност ние не подарихме маршрут и влияние? За пореден път?

Обвързва ли се този подарък с прекратяване на иска за „Белене”? Или това строителство е просто подарък, а „Белене” все пак ще се строи? Каква е ролята в случая на ДПС, които са убедени противници на проекта „Белене”? Повдигана ли е изобщо темата настоящия газопровод, бидейки очевидно в полза само на руската страна, да бъде обвързан с прекратяване на иска на руската страна за несъстоялите се реактори в беленския „гьол”?

След като няма ползи за държавата, какви са ползите поне за потребителите на газ в България? Така и не се чу ясна оценка на ползите за цената на природния газ, и как строежа  на Южен поток ще се отрази благоприятно на крайната цена този ресурс на вътрешния ни пазар. Очевидно за дни и минути се приемат екологични оценки, закони и наредби, явно ползите от проекта са много големи – това обяснява скоростта на работа на администрацията.

За кой обаче са тези ползи? За държавата печалба няма, поевтиняването за потребителя е неясно, така че само в тези последни нови 400млн евро ли се крият единствените ползи?

И #КОЙ ще им се наслади?