Колко струва животът на охранителя? Пред ФАКТИ говори генерал Тодор Коджейков

От третия път! След два неуспешни атентата Алексей Петров бе убит при третия опит. Какво е да си охранител – частен или на държавна служба... Ще се открие ли извършителят на убийството на Алексей Петров… Пред ФАКТИ по темата говори бившият шеф на НСО генерал от резерва Тодор Коджейков.

- Генерал Коджейков, колко струва вашия живот?
- Всеки живот е безценен.

- Питам ви не за друго, а защото ще си говорим за убийството на Алексей Петров. И какво означава да охраняваш такова лице. В този смисъл един човек, който се занимава с охранителна дейност, каква преценка трябва да направи за себе си, за да реши да пази такова лице…
- Работата на професионалния охранител се състои именно в това да не се допусне да се стигне до най-лошото за охраняваното лице. За това се изискват години подготовка - както физическа, така и психическа. Човек трябва да е подготвен с много знания и умения, за да може да се справя във всяка ситуация. Охранителната дейност е много комплексна и не се свежда само до това да застанеш и да се разхождаш важно до дадено лице.

- Какъв стимул може да има човек, за да си каже аз заставам до лицето „Х“ с ясното съзнание, че може да се стигне до някаква критична ситуация насочена срещу този, който се охранява. Въпрос на пари ли е…
- Охранителите много приличаме на наемници. Ние пазим определена личност, независимо коя е тя. Но в процеса на охраната има и един друг важен момент. Какво прави охраняваното лице? Ако то не иска да спазва определени правила, няма как да бъде спасено каквито и усилия да полага охраната – тактически, технически, физически… И в световен мащаб няма 100% защита. Всичко е възможно да се случи. Въпросът е да се направи така, че да се сведат всички рискове до минимум. И ето за това много важна роля играе и самото охранявано лице. То трябва да осъзнае, че има риск за него, че има охрана тя е там, за да бъде защитаван, но и той трябва да спазва определи норми и правила за поведение и действия, които са свързани с целия процес на охраната.

- Каква е разликата да охраняваш политик и да си частен охранител?
- Разликата е голяма. В единия случай отговорност носи държавата. Визирам цялата дейност на всички институции, всички държавни структури, които работят заедно за осигуряването на безопасността на дадено лице. Докато в частния бизнес е друго. Частната охранителна дейност е по друг закон, по други правила, липсва пряката ангажираност на държавата в охраната, липсват огромните сили и средства, които държавата отделя при държавната охранителна дейност.

- Въпросът ми е свързан с това, че често ваши колеги от държавната служба минават в частния сектор, най-вече заради по-добро заплащане…
- Всеки си преценява сам за себе си. Един минава в частния бизнес за пари, друг за нови възможности, трети за тръпката, четвърти не се чувства оценен в държавната структура. Много са мотивите, които карат един охранител да се премести от държавния в частния сектор, но най-често се случва заради по-ниското заплащане в държавните структури.

- Как гледате на това, което се случи с Алексей Петров. Виждате ли пропуски от страна на охраната, или пък много добро планиране от страна извършителя…
- Пак ще се върна на това, че охраната се разпростира до там, докъдето ѝ позволява охраняваното лице. Със сигурност той дава често конкретни указания за определени дейности и за определени случаи. Нямам представа охранителите, които са били до Алексей Петров в онази ситуация, какви инструкции са имали, какво се е искало от тях и как са си вършили работата по принцип в ежедневието, за да мога да коментирам детайли. След като се е стигнало до най-лошото, явно хората не са били толкова близко до него, за да могат да реагират. Но вероятно това е пропуск в организацията на охраната, който е продиктуван от охраняваното лице. Не съм запознат със ситуацията и няма как да вляза в детайли.

- Очаквате ли убиецът да бъде разкрит?
- Според мен няма да се намери извършителят на убийството на Алексей Петров, защото доста време мина. Мястото е избрано много добре, в гората, където няма камери, няма видеорегистратори, а в същото време има много места, през които извършителят спокойно може да излезе от София, а след това и от страната. Не е много голям шансът да се стигне до разкриване на убиеца. Това може да случи, ако разследващите са събрали достатъчно следи от извършителя и е получена значима за разследването информация от източниците на правоохранителните органи, от които да се разработят работещи версии. Има и още една вероятност да се разкрие това престъпление – ако извършителят или неговите съучастници допуснат някаква фатална грешка, която да позволи да ги хванат.

- Прекалено добре познавате държавните структури в сектор охрана, а скоро станахме свидетели на поредната голяма въртележка, защото редица шефовете на полицейски управления в страната бяха сменени. Идва нов министър и започва рокади, излизайки с мотива, че назначава хора, с които искат да работи. В този смисъл къде остана доверието в системата…
- Колкото по-далеч стои политиката от системата за сигурност, толкова повече ще може да се гарантира нейната независимост. Ако всички ръководители на държавни органи се назначават по професионални качества, а не на принципа “… аз познавам този политик“, ако не се прескачат нива в кариерата, мисля, че тогава системата за сигурност ще работи. Човек трябва да има предвидима кариера. Когато човек разчита на професионализма и на качествата си, когато той е оценяван по тези критерии, тогава ще може да се говори за действително държавническо отношение към системата за сигурност. Но, за съжаление, реалността не е такава и това се отразява негативно на функционирането на системата.

- Вие, а и много ваши колеги, споделяте една идея за въвеждането на мандатност на шефовете на службите, която да прескача по години тази на парламента. Шефовете на служби да имат 5-7 години мандат, за да не зависят от всяко ново правителство. Това постижимо ли е?
- Ако има политическа воля, ако искаме да направим службите действително работещи професионално, а не политически зависими, е възможно. За целта е нужна воля от Народното събрание, от Министерски съвет и от президента да седнат и да се разберат. Да се изгради една тристранна връзка президент, министър-председател и парламент. Народното събрание избира, Министерски съвет предлага, президентът издава указ. Така ще има по-голям контрол и тогава няма да се стигне до еднолични назначения, продиктувани от статуквото.

- Това ли е големият проблем - едноличните назначения…
- Нямам против всеки да си избира хората, с които иска да работи, но, когато човек не е свързан професионално със сектор сигурност, как може да избере най-добрия човек… Ако работите в МВР, вие познавате системата и ще изберете този, който е добър професионалист. Когато министър-председателят никога не се занимавал със сектор сигурност, как може да прецени кой е най-подходящ примерно за шеф на дадена служба. Това трябва да се прецени от хората от самите служби, от хората в системата. Няма как човек да управлява дадена служба, след като е бил на ниско ниво - на три или на четири години служба, но познава подходящите хора и те го издигат поради тази причина. Ето така вече говорим за явна намеса на политиката в службите и нарушаване на принципите за разделение на властите. Службите са особен държавен инструмент и те трябва да са изградени по ясен начин – да има кариерна стълбичка, има кариерно развитие и всеки един служител, когато показва своите възможности, да върви напред, да има реална възможност да стигне до нива, включително и да заеме управленски длъжности. За да стане това, той трябва да се развие професионално, да е подготвен и да бъда правилно и безпристрастно оценен. А в сегашната ситуация се наблюдават вмешателства вътре в самата система от извънсистемни фактори. Професионалисти трябва да развиват системата за сигурност, а политиците имат други неща за решаване. Те трябва да дават общата рамка на функциониране на правоохранителните органи и да им поставят задачи, които са свързани с реализирането на държавната политика и просперитета на народа.