Меглена Кунева: ГЕРБ, БСП, ДПС – митингите за фалш

Меглена Кунева, председател на Движение България на гражданите в интервю за Илиана Беновска, "Радио К2"

Анализ на обстоятелствата след предсрочните избори

Анализът не е по-различен от този, който казахме по време на предишната президентска кампания. Тогава имахме много поводи да си го кажем – политическите партии в България изтощиха политическото, те изчерпаха целия обществен и политически живот. Предупреждавах още тогава, че не може повече така и се случи. За съжаление, това е добре познатият случай, когато казваш лошото, никой не ти вярва или недостатъчно, а пък месеци или години след това се оказва, че е точно така. Не е възможно политическите партии да изчерпват цялата гражданска проява. Тогава моите опоненти от ДПС ми казваха „Как така, партиите също са граждани”, да, но не може целият политически живот да се изчерпва с това какво правят и какво мислят партиите. Мястото на гражданина, мястото на протеста, който го е имало през тези години в далеч по –скромен и по-мирен начин, с шанса да бъде чут - те го удушиха. Могат да се появят със сигурност нови субекти, но тази почва, която със сигурност партиите заемат и е напълно отровена, могат да се появят само новите лица на олигархията – това е опасното. Когато няма свободни медии, когато няма ясен отговор на въпроса от къде дават парите за каквато и да било икономическа или политическа активност точно това изтощава почвата на политическото и ражда чудовища. 

Ще се откажат ли протестиращите, искащи оставка?

Дали може да се изтощи една воля е въпрос, който всеки гражданин трябва да си зададе на себе си. Аз лично мога да кажа, че докато не видя страната такава, каквато си мечтая да я видя няма да се уморя и съм заобиколена от хора, които мислят същото в Движение България на гражданите. Разбира се, формите на протест са различни, в момента най-много вярваме на младите и това е естествено – те могат, те имат своето историческо право да бъдат активни, те го изразяват по един начин, партиите, които са във опозицията, които могат да кажат „не, не сме участвали в нечестни поръчки, не сме правили нечестно финансиране” – те могат да протестират по друг начин. В момента най-силният отговор на политическите партии е да направят така, че да бъдат чути основните големи програми за следващите 10 – 15 години. Реформаторският блок ще излезе с една програма, която е особено скъпа за Движение България на гражданите – става въпрос за реформата в правосъдието. Утре в 11.00 ще представим тази програма – това беше и един от стълбовете на политическата платформа, на която стъпи Движение България на гражданите – събитието ще го модерира Йонко Грозев – нашият заместник-председател – важното е, че ставаме повече и аз, затова толкова много ценя платформата на Реформаторския блок, защото включително и Зелените, когато решиха, че няма да се явяват в коалиция на следващите избори, заявиха, че остават на тази реформаторска платформа, която ще свали олигархията от власт, ще реформира правосъдието, ще спре монополите. На президентската кампания стигнахме колективно до диагнозата „политически картел” в обществото – това е част от борбата на Реформаторския блок и смятам, че все повече хора ни разбират.

Възможна ли е реформа на съдебната система при тези условия? Как?

Не, не смятам. Няма как да се концентрираме само в една точка и единствено там да сложим ред, а във всичко останало да цари хаос, трябва да има повсеместно настъпление, за да може реформата в съдебната система да се случи, трябва партиите да отстъпят няколко крачки назад и да дадат възможност на правенето на политика и от други субекти и по други начини, трябва да дадат възможност на съдебната система да прави тази политика, с непрекъснатите партийни назначения съдебната система на практика просто повтаря политическите партии – така няма да стане, нито ще стане по този начин в администрацията. Така че въпросът кой назначава и как се случват тези назначения е много важен, всъщност повтарящият се въпрос „Кой?” е ключов за държавата. Трите управляващи партии са заразени от една и съща болест, болест на цялото общество – неясно защо се взимат тези решения, как и кой отговаря за тях. Аз не смятам, че членовете на партиите на БСП и ДПС са много щастливи от това, което виждат, те ще разрушат сами себе си, но с цената на упадък на цялата държава. Не може да не е ясно, кой управлява, кой кого представлява и кой и защо управлява – това абсолютно не трябва да се допуска, ако искаме нормални партии в държавата. Партийният картел изяжда самите партии, които смятат, че може да го упражняват извън себе си в държавата, а те някак си да стоят встрани, не, партийният картел вече е картел на ръководството на тези партии, които нямат никакво намерение дори да информират членовете си.

Кой е лостът да разруши статуквото, да вдигне стената между избиратели и управляващи?

Моят отговор е един от много време насам и той е гражданите, но за да може те  да имат пространство къде да го случат, през какъв начин да оздравят държавата и обществото, партиите трябва да направят съзнателно усилие да отстъпят назад и да дадат възможност на хората да взимат решения, те да бъдат упълномощени да го направят – това в момента нито една от партиите в парламента не иска да го направи. Няма друг демократичен отговор, независимо какво мислят управляващите за протестите, едно е ясно – протестът е крайна форма, никой нямаше намерение да протестира против правителството на Орешарски, когато то беше избрано – действително беше избрано след избори. В първата седмица не само че нямаше намерение никой да протестира, а много хора гледаха с надежда, че могат да се успокоят нещата, че могат най-негативните неща от управлението на ГЕРБ някак си да отстъпят назад, да има справедливост – нищо от това не се случи. Сега, протестите всъщност са мобилизиране на имунната система на обществото, концентриране върху едно възпаление, за да могат да го махнат и ако това не се случи ние просто нямаме надежда, някой трябва да играе ролята на страж – всеки трябва да го направи по свои начин – това значи обществото да е силно и да отстрани тази зараза.

Реформаторският блок без „Зелените”

Трябва да внимаваме с думите, че Зелените ни напуснаха не е коректно казано – Зелените казаха, че няма да се явяват в коалиция с останалите партии в Реформаторския блок. От първия момент на Реформаторския блок, аз твърдя, че това е реформаторска платформа - ние имаме 12 точки искания, Зелените не са се оттеглили от тях, нещо повече, аз мога да кажа от името поне на една от партиите, че ние имаме много ясни екологични характеристики на програмата си и съм сигурна, че в Реформаторския блок, ако се стигне до коалиция, в което се надявам, че ние ще имаме такъв мост по между си, но правото им да се явят на избори самостоятелно изобщо не бива да се поставя под съмнение. На Реформаторският блок ще ни трябва конституционно мнозинство, защото много от нещата трябва да минат през обсъждане на Конституцията – да се види кое става, кое не и да продължим нататък. Една от най-големите задачи на Реформаторският блок е каже какво следва след оставката.

Тезата на Борисов, че десните партии трябва да се явят самостоятелно на избори

Не е необходимо да коментирам г-н Борисов, тезата ще я видите при действията на Реформаторския блок. Единствената възможна за мен предизборна коалиция е между партиите на Реформаторския блок, заради близост – дори еднаквост бих казала, на хората, които ни подкрепят и ако това прерасне в много конкретно предизборно споразумение, смятам, че ще отговорим на очакванията – хората искат да се обединяват в България. Това, което правят много от лидерите на големите партии е да останат в мача по между си – да си подават топката през четири години един на друг, което означава за България липса на алтернатива и един единствен субект, който да прави възможна подкрепата на правителството – ДПС - това не е полезно. Това, което мен ме притеснява, е опитът да се правят партии, които са финансирани от големите само и само за да може да се атакуват всички неудобни останали субекти, които могат да увеличат конкуренцията - Реформаторският блок е категорично такъв, а пък иначе БСП например да стоят чистички встрани, както и ГЕРБ в предишния парламент, а да има друг, който да изпълнява ролята на пудела – намеквам за един цитат на г-н Даниел Вълчев за една политическа партия (РЗС) и нейния лидер (Яне Янев), които не са вече в парламента и които говориха от името на г-н Борисов - „Когато човек има проблем с домашния любимец, човек се обръща към собственика, а не към домашния любимец.” Всичко партийно минава през лидерите на БСП и на ГЕРБ – трудно бих могла да квалифицирам това, аз не искам да обсъждам лидерите на партиите, аз искам да обсъждам политика, трябва да има приток на смисъл, а не само приток на лични обиди.

Нуждата да има някой зависим и покорен

Това е най-лошото, защото партийната политика в България се прави не просто без да се мисли за хората, а в обратен интерес на българските граждани – това е фалшиво – всичко фалшиво ражда ужасни плодове – ражда горчивина, ражда отчаяние, ражда напускане на страната, ниски инвестиции – всичко това, което кара хората да вдигат рамене и да отпускат ръце и да казват „Така повече не може” по-скоро с примирение, отколкото с желание за борба, нашето бъдеще е залог на това колко ще издържим, дали ще продължим да бъдем в това робство на корупцията, в това робство на лошото управление или просто ще го отхвърлим и ще въстанем всеки по собствен начин.

Двата паралелни протеста - в София на БСП и ДПС, в Пловдив на ГЕРБ – до къде ще доведе това?

Ето това е ескалация на фалш. 80% от българите не подкрепят правителството и каквито и протести да успеят да организират това са факти от социологически проучвания - не може при този кредит на доверие да се прави каквото и да било реформа, каквато и да било, където и да било. Чета, че ще се предлага здравна реформа за 20 години , при тази атмосфера, при този рейтинг на правителството това е купуване на време. „Ето ние правим нещо, правим някаква реформа”, ама не я правите, защото нямате обществена подкрепа, защото не сте я обсъдили и защото не стъпвате на здрава почва. Колкото до протестите в различни градове и натоварването на полицаи, мислех си, кой пази малките населени места, кой пази реда там и какво струва на българския данъкоплатец от малки населени места да концентрират цялата сила на полицията в София, за да може да опазят правителството. Наистина не мога да разбера, защо не направят очевидното, което във всяка страна при толкова дни протести се прави – възлага се един мандат, казва се колко време ще им трябва да свършат най-необходимото - вече никой не говори за Изборния кодекс, а това беше билетът ни за просъществуване в първите дни след протестите, нима някой може да каже, че протестите бяха организирани, които буквално се изляха в деня на назначаването на шефа на ДАНС, нима някой може да ги отрече дори и най-върлите опоненти на протестите от БСП и ДПС.

Коментар за присъствието при студентите на бившия посланик на САЩ в България – Джеймс Пардю, сочен за Ваш приятел и помагач

Аз съм добър приятел и съм в добра връзка с много хора от ЕП, с всички колеги, с които съм работила в ЕК и с почти всички посланици по времето, когато бях главен преговарящ. Аз не съм в състояние да коментирам нещо което би могъл да коментира само човек, който е бил участник, не мога да разбера защо ми задавате на мен този въпрос, аз не съм говорител, аз съм политически лидер и до сега в нашия разговор отговарях точно така. Не мога да кажа нещо от името на друг човек, аз смятам, че попада в същата орбита на френския и немския посланици, отношението на Вивиан Рединг, на настоящата посланичка на САЩ, която излезе с декларация, че е време за толерантност – това са все демократични реакции на това, което хората виждат в България и според мен това е знак на съпричастност към българските граждани, всичко това е от един и същ произход завърши Меглена  Кунева в разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2".