Пат с пешките

Нелепиците и глупостта със сигурност имат някаква граница. Никой не знае каква, но се предполага че я има, там някъде – един праг, отвъд който геният на човешките абсурди не би могъл да премине. Въпреки, че непрестанно се работи по въпроса. Дори и в неработни дни.

Нашият политик, организатор, контраорганизатор, извънпарламетарен и вътрепарламентарен опизиционер,  се опитва непрекъснато да отдалечи тази граница, да повдигне летвата, да надмине лимита и да пребъде във вековете. Това с пребъдването беше друго. Но както и да е.

Не бе, премиер не е Стефан Софиянски, да му се невиди. Не че в момента има значение кой е премиер, след като от него нищо не зависи, но не е Стефан Софиянски. Уважаеми люде.

Не бе, Бат Бойко няма как да ни оправи. Не и сега. Не и сам. Колкото и автобуси да се  закарат под тепетата, колкото и жени да го гледат с влажен поглед, и колкото и голяма наръфана лепенка да си лепне Цветанов на канадката. Уважаеми организатори.

Не бе, няма мач Лудогорец – Левски. Мач имаше, точно там, където ви сервираха на тепсия, за да може да има пореден повод София да се наводни с полиция, която после да бъде похвалена само, защото не се изтрепахте. Уважаеми люде.

Не бе, няма как да бъде оглавен протест на хора, които протестират за съвсем друго нещо. Докато не ги разберете, докато не ги чуете, няма как да ги представлявате. Не хората в рейсовете, а хората на площадите и барикадите. Уважаеми опозиционери.

Не бе, няма как на половината площ нужна за събирането на 3000 души /бел. ред. по данни на МВР на 7 юли там са се събирали именно този брой протестиращи/  да събереш 70 000. Снимай ги с хеликоптер, със сателит или с всевиждащото око на Мордор, но няма как да стане както и да въртиш камерата.  И хеликоптера. И рулетката. И калкулатора. Да не си го признаваш не те прави да изгледаш по-уверен, напротив. Уважаеми контра-организатори.

Не бе, няма как да викаш „Не на разделението” и да прокламираш разединение с всяко свое действие и дума. Селективно обединение, на база взаимна симпатия и лично шептене между малка група хора, незнайно на каква база обявили се за всеобщ политически елит, не е обединение. Има един текст на песен, на Фил Колинс, в нея се пее „Не прави това което правя, а прави това което ти казвам”. Но хората искат действия, а не думи. Уважаеми извънпарламентарни опозиционери.

А вие си протестирайте, уважаеми протестиращи.

И се молете Оставката да не бъде подадена днес. Или утре.

Защото в кондиция за избори са точно тези, против които протестирате. В кондиция за избори са точно тези, от които искате да се отървете и разграничите. В кондиция за избори са точно тези, които контрапротестират, контрамислят и контрапроизвеждат. В кондиция за избори са авторите на списъците. В кондиция за изборите са писачите на опорни точки.

Останалите не са. И ако ви казват, че са, и че още утре нещо ще се промени, ви лъжат не по-малко от управляващите. Което е не по-малък грях. Точно спрямо вас – битите, измръзналите, записваните, блъсканите, упоритите.

Не се отказвайте. Оставка трябва да има. Но дано да не е днес.

Защото няма да има ПРОМЯНА.