Адвокат към главния прокурор: Защо все още не е освободен прокурорът на Перник Бисер Михайлов

Неотдавна заявихте, че ще предприемете необходимите мерки по освобождаване от длъжност на прокурор Бисер Михайлов, чийто син Васил Михайлов е с постоянна мярка за отклонение „задържане под стража“ във връзка с повдигнатите му няколко на брой обвинения за извършени от него противоправни прояви.

Действия във връзка с заявеното от Вас намерение прокурор Михайлов да не бъде вече част от съдебната власт обаче все още НЯМА!

Това заявява в писмо до главния прокурор Борис Сарафов адв. Марин Поповски.

Той посочи, че проявеното от прокурор Бисер Михайлов бездействие в случая е недопустимо с оглед заеманата от него длъжност. А Вие не по-зле от мен знаете колко малко е нужно, за да прерасне бездействието в една от формите на съучастие! Не веднъж прокурор Михайлов е защитавал сина си пред журналистическите камери, а освен това ясно и категорично заяви, че синът му не е нарушавал мярката си за неотклонение „домашен арест“, макар че противното бе безспорно установено от органите на реда! Това посочва адв. Марин Поповски в писмото си до главния прокурор.

Ето и цялото писмо на адв. Марин Поповски...

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО

Борислав Сарафов-

и. ф. Главен прокурор

на Република България

От

адв. Марин Георгиев Поповски –

член на Пловдивска адвокатска

колегия

Уважаеми г-н Главен прокурор,

Неотдавна заявихте, че ще предприемете необходимите мерки по освобождаване от длъжност на прокурор Бисер Михайлов, чийто син Васил Михайлов е с постоянна мярка за отклонение „задържане под стража“ във връзка с повдигнатите му няколко на брой обвинения за извършени от него противоправни прояви. Случаят разтърси из основани цяла България и се превърна в емблематичен пример за това докъде се разпростира в действителност чувството за безнаказаност сред хора като Васил Михайлов, които на основание произхода си не познават и не желаят да разпознаят обществено значимите морални и правни норми! Действия във връзка с заявеното от Вас намерени прокурор Михайлов да не бъде вече част от съдебната власт обаче все още НЯМА!

Искрено се надявам, липсата на предприети от Вас действия в тази насока да не е по своята същност опит да ни убедите в това, че един магистрат, който всекидневно гледа престъпността в очите, НЕ е бил наясно с поведението на своя син, с когото дели едно домакинство? Силно се надявам да не е така! Моля се дори в случая да се касае за отложено във времето (поради обективни причини) образуване най-малкото на дисциплинарно производство срещу прокурор Михайлов, което на първо време е крайно наложително да започне с отстраняването на същия от длъжност! Последното се налага предвид факта, че по време на водените досъдебно производство срещу негови син Васил Михайлов се установи по безспорен начин, че същият е престъпвал закона не веднъж и два пъти и то в един особено дълъг период от време. Проява на нездрав разум е да допуснем, че тежките престъпления, извършени от Васил Михайлов не са достигнали до знанието на неговия баща. Извод за последното се извежда не само от факта, че баща и син живеят в едно домакинство, но и то факта, че от постъпките на Васил Михайлов е пропищял цял един областен град, а Перник не е Шанхай, тук мълвата се разпространява по бързо и от електричеството. Нека не потулваме търсенето на справедливост под тежестта на крайно формалистичния подход! Проявеното от прокурор Бисер Михайлов бездействие в случая е недопустимо с оглед заеманата от него длъжност, а Вие не по-зле от мен знаете колко малко е нужно, за да прерасне бездействието в една от формите на съучастие! Не веднъж прокурор Михайлов е защитавал сина си пред журналистическите камери, а освен това ясно и категорично заяви, че синът му не е нарушавал мярката си за неотклонение „домашен арест“, макар че противното бе безспорно установено от органите на реда! Т.е. пред очите ни бе направен опит да се прикрият противоправните действия на сина от бащата! Само, че кога заемаш пост на магистрат, повелята на законодателя е такава, че преди всичко ти ставаш блюстител на справедливостта и едва на второ място си родител, брат, съпруг и т.н. Светъл пример за едно такова поведение е изказването на Щатски съдия, чийто син преди години бе обвинен в едно от най-големите дела за педофилия в САЩ. По спомен пресъздавам, че съдията направи публично изказване, че на първо място се извинява за своя провал като баща, на второ място съчувства на жертвите на своя син и на трето място ясно и категорично заяви, че очаква правосъдната система да приложи цялата строгост на закона, независимо какъв ще е резултатът от съдебното дело и едва на последно ЧЕТВЪРТО място зави, че изпитва неописуема болка като баща, знаейки какъв черен облак е надвиснал над бъдещето на сина му! В крайна сметка синът на този магистрат бе осъден на доживотен затвор! Поне временното отстраняване от длъжност на прокурор Бисер Михайлов се налага и с оглед факта, че синът на същия е обвиняем по няколко съдебни дела, което само по себе си поражда несъвместимост с това неговият баща по време на съдебния процес да изпълнява функциите на магистрат. Не е нужно да има конкретни доказателства, за да се наложи тази мярка, която има за цел да обезпечи прозрачността и обективността на съдебното дирене и изобщо на целия съдебен процес! Предвид събраните до момента данни, изграждащи цялостния образ за личността на Васил Михайлов, която без съмнение е повлияна от семейната среда, съвсем логично би било да се допусне вероятността от вмешателство от страна на неговия баща - прокурор Бисер Михайлов в процеса срещу своя син! Последното без съмнение би имало за цел да повлияе обективността на съдебните състави в посока оневиняване на Васил Михайлов! Обоснован извод за последното би могъл да се направи и прилагайки обикновената човешка логика на база позицията на прокурор Михайлов по отношение обвиненията срещу своя син. Прокурор Михайлов в най-добрия случай запазваше мълчание, но не само! Мълчанието е злато…, но дали винаги е така?!? Дори няма да навлизам в дълбочина по отношение подадения срещу прокурор Михайлов сигнал за домашно насилие! Не е моя работа, но някой трябва да бръкне в раната, за да изтече гнойта!

С оглед горното считам, че са налице достатъчно данни, които поставят под съмнение нравствените качества на прокурор Бисер Михайлов, чието наличие е основна и задължителна предпоставка, за да заема същият поста на магистрат в съдебната система на Република България! Моля за Вашето становище - притежава ли Бисер Михайлов необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и ако да, то защо? Римският термин magistratus произлиза от латинската дума magis и означава едно по-високо обществено положение спрямо останалите граждани. Магистратите в Рим са представлявали негови елит и възприемали държавните си функции като една голяма чест, изключваща дори възнаграждение за полагания труд. Магистратите били пазители на справедливостта, символ на откровеността и себеотрицанието в името на общественото благо!

Българският народ е търпелив, но паметлив и с остро чувство за справедливост! Не бихме желали да разглеждаме липсата на предприети адекватни мерки срещу прокурор Михайлов като проявна форма на грубо подценяване интелигентността и прозорливостта на българския народ, разчитайки на това, че същият няма да събере 2 и 2 и да достигне до единствения възможен и логичен извод, че прокурор Бисер Михайлов е бил наясно с престъпните прояви на своя син и не е предприел в тази връзка нужните мерки нито като родител, нито като представител на съдебната власт, макар да е бил длъжен и в житейски и в професионален смисъл да стори и едното и другото! Не съм аз човекът, който следва да прави квалификация на действията и бездействията на прокурор Михайлов, но съм категоричен, че такава квалификация следва да бъде направена и то НЕЗАБАВНО! Изтече твърде много вода и от ден на ден тя става, все по мътна! Моля Ви, не чакайте водата да стане кал!

Този случай, предвид обществения отзвук, който придоби, би послужил като добър пример за това, че пред закона всички сме равни ИЛИ би бил един от последните пирони в ковчега на народното доверие към съдебната ни система. От Вас зависи!

С уважение: ……………………………………..

/адв. Марин Георгиев Поповски – член на Пловдивска адвокатска колегия/