Бедуините в Синай се страхуват от разселване на палестинците от Газа в земите им

Войната на Израел срещу Газа наближава края на втория си месец, в Египет се тревожат от докладите за усилията на Израел да изтласка 2,3 милиона души от обсадената Ивица Газа в египетския Синайски полуостров – домът на нейните предци, пише Ал Джазира.

Президентът Абдел Фатах ал-Сиси публично заяви, че Египет няма да позволи разселване на палестинци, тъй като това би означавало „края на палестинската кауза“ и потенциална заплаха за националната сигурност на Египет. Но новинарските съобщения предполагат, че Израел може да предложи да изплати част от огромния публичен дълг на Египет в замяна на разрешаване на принудителното разселване на хора от Газа в Синай.

Елдалил, египетски фотограф от бедуински произход, се тревожи, че това „отнема правото на палестинците да останат на земята си, като същевременно се внушава, че Синай е празна пустиня, в която палестинците могат да отидат“.

А това не е така и то от векове.

Триъгълникът от 61 000 кв. км земя, който свързва Африка и Азия, е популярна туристическа дестинация, значим религиозен и исторически обект и важен икономически център за Египет. Той е мястото на няколко находища на петрол и природен газ, както и на Суецкия канал, един от най-натоварените морски маршрути в света, който генерира до 9 милиарда долара годишно.

Полуостровът, чийто северни две трети са заети от Синайската пустиня, а планинският юг, който се гордее с Св. Екатерина, най-високият връх на Египет, също отдавна е дом на безброй бедуински племена, които са живели според традициите си от векове, като някои в крайна сметка се установяват в градове.

Тези общности често са били пренебрегвани от властите и са били съпътстваща щета в национални или регионални геополитически конфликти. Сега войната в Газа поражда страхове за бедуините.

Преди колониалните сили да начертаят граници, за да създадат държавите в региона днес, Арабският полуостров, Левант и Северна Африка са били свързани с търговски пътища, които са предлагали на региона общ език. Векторите на това явление бяха бедуинските арабски племена.

Елдалил казва: „Тези общности престанаха да бъдат номади, те се заселват като първите местни жители на тази пустиня преди повече от 1000 години“.

В началото те разделят полуострова на седем големи племена, които сега са се развили в общо 33, според експерти.

„Бродирането е огромна традиция, която общността все още практикува, както и бедуинската традиционна поезия, където те могат да разкажат своите истории“, казва фотографът.

Бедуинският закон е: „Ако има проблем... те ще седнат между спорещите семейства и ще го решат по по-цивилизован начин, който бихте видели в много прогресивни страни“, казва Елдалил.

„Те имат свой собствен набор от правила и негласни закони, нещо, което с времето създаде много проблеми между тях и правителството, точно както се случва с всяка друга местна общност в света“, добавя Елдалил.

Дълбоката им връзка със земята е допринесла за това напрежение с властите, казва тя. „Те са в състояние да вървят с дни и седмици в пустинята, познават всеки сантиметър пясък и всеки ъгъл на планината. Те познават земята си толкова добре, че чак става плашещо и възниква необходимостта да ги контролират".

Ученият Хилари Гилбърт казва, че бедуините имат „екологична идентичност“.

„Те виждат себе си като неразделна част от естествения свят и затова се възприемат до голяма степен като негови пазители“, добави изследователят от университета в Нотингам по антропология и развитие.

Много от тези „пазители на естествения свят“ отказаха да напуснат земята си, когато Израел нахлу в Синайския полуостров през 1967 г., окупация, продължила 15 години.