Петър Кичашки: Сърбаме попарата за незаслуженото добро към земеделците

Има една мъдра приказка, която не бива да забравяме, най-малкото, защото често го правим. Тя гласи, че непоискано добро не трябва да правиш никому. Бих надградил дори тази максима, защото ми се струва, че не просто трябва да избягваме непоисканото добро, но трябва да избягваме и незаслуженото добро. Не може да правиш добро на някой, който нито е искал да му правиш добро, но и най-важното - не е заслужил да му правиш добро. Това е рецепта за крах, за провал, за пропадане без дъно.

Животът ме научи по трудния начин на този урок. Не е имало път в живота ми да направя добро на някой, който не го е заслужил и да не съм си платил скъпо и прескъпо за това. Може да не е днес или утре, но винаги ми се е връщало тъпкано, когато съм правил нещо за някой, който не го е заслужил. Важи и за парите, впрочем. Никога, никога, никога не трябва да даваш пари на някой, който не ги е заслужил. Никога. Защото този, който получава без да е заработил, не ти е благодарен. Няма да дойде и да ти отдаде признателност. Напротив. Той ще счита, че това, което си направил за него не е следствие на твоята щедрост, а е функция на неговата гениалност.

Единственото изключение от тази максима е благотворителността. Там можеш да даваш без да ти се иска, можеш да помагаш без помощта да е “заработена”. Затова обаче и благотворителността по дефиниция трябва да остава анонимна. Помагаш, защото някой има нужда от помощ и защото можеш да си позволиш да го направиш без да рискуваш себе си. Но това е изключението, което потвърждава правилото. Във всички останали случаи, освен когато говорим за благотворителност, помощ без поискване и подкрепа без да е заслужена, винаги се връща като бумеранг в челото на помагащия.

Това е част от човешката природа. Егото на всеки е хищник, който има нужда постоянно да бъде захранван. Когато човек получи нещо, което не му се следва, той автоматично и често подсъзнателно счита, че полученото е заслужено по някакъв невидим и неведом начин. Той започва да се чувства по-важен, отколкото реално е, и счита себе си за някакъв много неотразим гений, който, виждате ли, заслужава да получава, дори и нищо да не прави. И когато тези отношения между гостоприемник и паразит, простете за грубото сравнение, продължат по-дълго време, тогава паразитът, започва да смята, че той е по-важен от гостоприемника. Той, в крайна сметка, получава без да се иска нищо от него. И го прави с години. Значи той е умният. Както казва народът, не е луд този, който яде зелника, луд е този, който му го дава.

Експлоатацията на направеното добро е отдавна описан феномен в сериозната социология и въобще в сериозната наука. Случва се в семейството, случва се във всяка организация, във всяко ведомство и фирма, във всяко общество. От най-малкото ядро на социума до най-голямата група в него, винаги, когато някой получава без да му се следва, това води до развала в организацията. Всеки знае един такъв, далечен или по-близък, роднина или приятел, който цял живот има нужда някой да го носи на гръб. Я мама да му дава пари, я тате да го уреди на работа, я кумът да го извади от някоя каша, я комшията да му даде пари на заем със срок на връщане никога. И колкото повече получава този лентяй, толкова повече иска и толкова по-малко прави. Същото е и във всяка фирма - ако имаш един служител, който не работи, но получава колкото тези, които работят, най-вероятно е именно този служител да има най-много претенции, най-много да недоволства и да създава най-много неприятности в екипа. Това да азбучни положения, познати, проучени, описани.

Този маниер може да бъде екстраполиран и в по-големи групи. Поредният такъв пример е с протестите на едрите земеделци. Земеделският бизнес в Европа е точно на принципа на незаслуженото добро. Всички данъкоплатци плащат за земеделците. В резултат на това те плащат по-ниски данъци, освободени са от ДДС, връщат си акциза на горивата, разполагат с огромно златно ковчеже от евросредства, които са предвидени само за тях. С тези пари се оборудват с последен писък на техниката, разрастват се неимоверно. С концентрацията на огромни земеделски масиви в ръцете на няколко души, тези хора стават твърде големи, за да се провалят. Вече няма значение на каква цена продават продукцията си, той вече е инкасирал печалбата си от първата минута в бизнеса. Застрахователите плащат при лоши метеорологични условия, банките дават кредити срещу бъдещи субсидии, търговците на торове и препрати ги дават на изплащане и прочие, и прочие.

На теория това би трябвало да доведе до огромно изобилие от евтина и качествена земеделска продукция. Но понеже този социализъм не работи, резултатът е съвсем различен. Както се казваше, на теория няма разлика между теорията и практиката, на практика обаче има. Не въпреки, а заради огромните (по същество социални) плащания, които се изсипват към зърнари и други подобни, те започват да произвеждат все по-некачествена и все по-скъпа продукция. Той счита, че на него му се дължи да е милионер, полага му се да има вила в Гърция и “Ферари” в гаража. За да го постигне той трябва не просто да продава скъпо продукцията си, но и да взима винаги още и още пари от обществото. Той счита, че обществото му е длъжно с нещо. Просто така е научен. Със субсидиите и европарите те бяха научени, че правят, не правят, работят, не работят, парите идват винаги.

Няма нито един друг бранш в държавата, в който някой да се интересува дали си на печалба или загуба. В бизнеса винаги има силни и слаби моменти, случва се и най-добрите фирми да излязат на загуба в даден период. Бизнес е това, не е социализъм с гарантиран минимален доход. Но ако не си земеделец, никой не му пука на теб трудно ли ти е, лесно ли ти е. Бога ми, у нас болниците са на загуба всяка година, но никой не обръща внимание. Виж, обаче, ако си земеделец и си толкова шокиращо некадърен, че си успял въпреки златото, което се сипе на главата ти, да си на загуба, тогава държавата следва да ти помага. От къде на къде? Защо? И не просто искаш да ти се помага, но и блокираш държавата с новите си трактори и разхождаш лачените си обувки по пътищата, за да страдат и другите от твоята некадърност.

Това е положението, дами и господа. Когато някой е хранен със златна лъжичка цял живот, той започва да смята, че това му се полага. То му е бащиния. Вашите и нашите данъци ще продължат да отиват при хора, които не ги заслужават, а те ще продължат да са недоволни. И колкото повече им даваме, толкова по-недоволни ще бъдат. Как може земеделците в Северна Македония и Сърбия да са на печалба без европари? А нашите не могат? Причината е само в това - там онези правят бизнес, нашите тук са на социални помощи. За милиарди.