Русия на Путин може да оцелее само чрез война

Елза Видал отговаря за руската редакция на RFI. По повод на наскоро излязлата ѝ книга "Руското заслепение. Френската политика: 30 години самодоволство спрямо Русия", тя даде интервю за френския всекидневник Le Figaro, в което дешифрира илюзиите, които е имала Франция през годините по отношение на руското общество и власт.

LE FIGARO: Откъде идва френското увлечение по Русия?

ЕЛЗА ВИДАЛ: На първо място от антиамериканизма, който никога не е бил поставян под въпрос. Сред французите има чувство на негодувание, че са били спасени два пъти от американците. Но има и особен афинитет към Русия, тази империя, която не иска да умре. Докато Френската империя беше демонтирана два пъти, Руската империя възкръсна от пепелта два пъти: с болшевиките и след това с Владимир Путин. Култът към силния човек и вертикалната власт също подхранва носталгия по една фантасмагорична Франция. Тя обяснява тази постоянна игра на огледала между Париж и Москва. Бих добавила, че има и известно негодувание от страна на френската армия, която претърпя множество бюджетни съкращения през последните десетилетия и трябваше да реши да намали числеността си, за разлика от руските сили. Следователно има симпатия и привличане сред френските военни, в допълнение към афинитета, който имат към имперска Русия, към руския модел, в който на въоръжените сили е отредено основно място.

LE FIGARO: Какви бяха основните грешки на Еманюел Макрон спрямо Русия?

Е. ВИДАЛ: Първата е, че смяташе Русия за европейска сила, докато руският дискурс, напротив, потвърждаваше желанието си да се дистанцира от Запада. Това безмилостно желание да се привърже Русия към Европа също беше снизходително, тъй като означаваше да се припише на руснаците съществуване, което не беше задължително те да желаят. Дори днес продължаваме да вярваме, че Русия е един възроден СССР. Не вярвам в това. СССР на разведряването нямаше средствата да наложи волята си чрез война, докато Русия на Путин, напротив, може да се поддържа само чрез война, както вътре, така и извън страната. Друга грешка беше да се твърди, че Русия е наш съсед заради географията. Това е политически аргумент! Делят ни три хиляди километра и всички държави от бившия съветски блок! Но въпреки че винаги сме искали да дадем на Русия всички гаранции, така че тя да се смята за наш стратегически партньор в името на географската си близост, ние винаги сме се отнасяли към страните от Източна Европа като към второразредни нации. Предпочитахме пред нашите европейски съюзници държава, която ни смята за враг, която поддържа активни шпиони на наша територия и умножава враждебните действия срещу Франция.

LE FIGARO: От началото на войната Еманюел Макрон значително разви политиката си, за да се превърне днес в един от най-силните поддръжници на Украйна. Чувствате ли, че той определено се е променил?

Е. ВИДАЛ: Тази бърза трансформация трябва да бъде консолидирана. Надявам се, че това е истинска ревизия на основите на френската външна политика. Елисейският дворец все още не дава дефиниция какво би означавала победа за Украйна. Използват се силни думи, за да се изпрати послание за възпиране на руските лидери. Но те нямат шанс да дадат плод, ако не бъдат последвани от действия, защото за Кремъл само действията имат значение.

LE FIGARO: Какви бяха френските илюзии по отношение на Русия на Путин?

Е. ВИДАЛ: Русия успя да накара хората да повярват, че е пазител на християнските и традиционни ценности. Можем само да се засмеем пред мащаба на пропастта, която разделя това вярване от реалността. Това е узурпация. Разводът е изключително разпространен, абортът отдавна се смята за средство за контрацепция като всяко друго, а комерсиалното сурогатно майчинство е разрешено отдавна... Накратко, нихилизмът, който някои приписват на украинците, е присъщ и на руснаците...

LE FIGARO: В какво се изразяваше френското заслепение по отношение на Русия?

Е. ВИДАЛ: Не искахме да видим културата на войната, която се наложи в Русия, с милитаризацията на обществото и култа към бруталността, който е все по-екзалтиран. Поддържахме дискурс за мир и преговори твърде дълго, губейки от поглед един съществен елемент - а той е, че не можем да постигнем мир сами. Все пак войната е по-изгодна от мира за руския режим. Освен това е от съществено значение за неговото оцеляване. Всеки път, когато размахвахме мир, за да успокоим апетитите на Русия, ние, напротив, укрепвахме убеждението ѝ, че тя може да използва насилие срещу своите съседи. Отказът да се интегрират Киев и Тбилиси в НАТО на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. само ускори руската намеса срещу Грузия. Далеч от това да успокои Кремъл, западният отказ, давайки му зелена светлина, ускори войната. Както казва де Гол през 1961 г., ако не сме готови да се изправим срещу агресивния империализъм, ние подбуждаме агресора.