Нова окупация ли? Нее, просто медийна абстиненция на нарцисите

Кризата на протестната мисъл, крахът на пиар-криейтива, агонията на политическия нарцисизъм май се отразява абстинентно на своите носители, чиято бройка варира от 25 до 35 души. И понеже всепоглъщащото око на медиите отвърна поглед от протеста, който заприлича на ходеща карикатура, последните останали пристрастени решиха, че не могат да изпуснат своите пет минутки слава, отлетели в пространството като сутиен, хвърлен по рок-звезда и решиха да повторят окупацията на Софийския университет. Дори и предният път окупацията изобщо не роди подкрепа и не събра повече от 200 души, но повторението на историята изглежда с пъти по-иронично - 15-тина души, от които само един от СУ, решиха да придобият скоротечна медийна слава като блокират сградата на целия Ректорат повторно. Абсолютна криза на идеите, тотален дефицит на свежа мисъл, тъжно е да гледа човек до какво деградира това, което се представяше за бляскаво, проспериращо, красиво, умно, богато и съвременно. Днешните образи ги видяхме всички - истерици, които не могат да се примирят с това, че никой не им обръща внимание, остатъчни зомбита на омразата, които не могат да живеят с идеята за демокрация, защото, нека да си го кажем честно, идеята за тази втора окупация е изцяло налудничава, смахната, а и буквално казано - мегатъпа.

"Историята се повтаря като фарс", е казал един много готин и много брадат мислител, а това като минимум означава, че цялата история на България е фарсова, защото повечето опити за нещо оригинално затъват в блатото на вечното повторение на всички мръсотии. Гледах снимката на новите "окупатори", които не били същите като предишните, а част от предишните се разграничиха дори от тях, и се опитвах да открия студент сред тях. Такива на практика нямаше. Интересно е друго - при обявена пълна окупация, сред хората се намираше главната редакторка на "Дневник" Велислава Попова, както и Явор Никифоров, чиято вечно намусена физиономия може да бъде видяна в репортажите от протестите. Тоя пич беше човекът, който искаше да повтори 10 януари, а също така е и бивш участник в протестите, които настояваха Бойко Борисов да остане премиер. Изобщо новата окупационна вълна не само няма масовост, тя прилича на сбирка на някакви фентъзи-орки, чиято единствена задача е да изживяват комплексите си за величие пред очите на всички. Няма да се спираме дори на тяхната декларация, защото подобен поток на съзнанието е вреден не само за политиката, но и за целия смисъл на обществената дейност. Декларацията на новите окупатори, сред които няма хора от СУ, е нещо като политически чиклит, текст, очевидно спретнат набързо, отчаян опит за възраждане на безумието, някаква алабалистика на очевидната логорея.

Това, което "окупаторите" не подозират обаче, е, че с повторението на фарса всъщност чертаят гранична линия не между себе си и властта, а гранична линия между себе си и нормалните хора. Този път окупацията е обречена и тя вероятно ще се срине изключително бързо, не защото срещу нея ще въстанат всички, които имат да взимат изпити и на които бъдещето им зависи от нормалното функциониране на университета. Опитът на "окупаторите" да се правят на терористи, които нахлуват на спектакъл на "Норд-ост" и да държат цялото общество в плен на своята лудост и мании, няма да мине. Европейските избори се мержелеят на хоризонта и е интересно, защото черните лордове на окупациите не искат да ги дочакат. Да не би да е, защото те не само не могат да формулират някаква алтернатива, но и защото вече се чувстват като глезени деца на медиите и не могат да дишат, нито да живеят нормално, ако някой не разказва в сълзливи есета за тях.

Минах покрай университета вчера. Не можах да издържа на любопитството. Отвън имаше пет-шест души, вечните амбъри на протеста, вериги отново стояха на оградата, но по нищо друго не личеше някакъв кипеж. Няма как да го има. Не можеш да превърнеш Ректората в обществена психиатрия. Не можеш да привличаш вниманието на хората с лудости, вместо с политически идеи. Не можеш да окупираш съзнанието на народа с черен хейт и простотии, вместо с някаква рационална идея за бъдещето. Това е големият проблем на целия протест. Той никога не успя да роди нещо смислено, отвъд искането за оставка. Искането за оставка е легитимно, но не можеш да хвърляш слюнки от ярост, когато някой те попита: "а какво следва след това?".

Проблемът на "окупаторите", на последните остатъци от тях ("затуй сега жестоко жилиш, в предсмъртен ужас, може би") е, че България не е Украйна. България е направила своя избор и всеки опит да се опиташ да вадиш чучелото на някаква евразийска заплаха е все едно да представиш секс-кукла на родителите си като твоята бъдеща булка. Всякакви истерии на тема, че антиевропейските сили са взели връх, изглеждат безумно и смахнато, понеже всички виждат, че това не е така. Украйна има право да воюва за своето бъдеще по начина, по който намира за добре. България обаче е различна държава. Очевидно някои хора си представят, че Европа може да я има само, ако на власт дойдат някакви неописуеми десни, които ги няма и никога няма да ги има. Заради това тази окупация е провал още в мига, в който някакъв странен образ с ушанка изчете декларацията посред нощ. Братче, това, че ще ти отделят три статии в "Дневник", можеш да си го запишеш в сиви-то, ама и ти, а и дружинката ти сте дотук.

Вече започвам да подозирам, че кабинетът наистина си има таен съюзник. Точно в мига, в който в България започва да се говори за реална политика, правителството започва да се пържи наистина за своите управленски решения. Когато започва смислен разговор, от блатото на нарцисизма на жълтите павета изплува някой луд и отклонява темата. После не се сърдете на света, че правителството е отделило толкова време на вас. С всяка лудост, наречена окупация, с всеки опит за узурпация на обществени пространства от съмнителни хора със странни мотиви и налудничави блясъци в очите, показвате, че има и много по-лоши алтернативи. Ама много по-лоши.

Заради това, след като се разходих край СУ, аз реших да окупирам една бира и да се порадвам на падащия сняг. Снегът над София валеше поетично и красиво и пет пари не даваше за лудостта наоколо.

Видя ми се много смислен.