НАТО под безпрецедентен натиск: ще се разпадне ли алиансът заради Гренландия

Вероятността за американска военна интервенция в Гренландия, спомената от Белия дом като една от „възможностите“, постави НАТО под безпрецедентен натиск.

Дания – включително и Гренландия – е член на НАТО, а американска атака срещу един от членовете на алианса ще означава „край на всичко“, предупреди датската министър-председателка Мете Фредериксен.

Преговорни тактики, блъфове, сериозни заплахи: ето някои от въпросите, които се задават в Брюксел, където е централата на НАТО.

Блъфиране?

Доналд Тръмп не се отказва: още през първия си мандат (2017-2021 г.) той искаше Гренландия, за която настоява, че е важна за американската сигурност.

Вчера говорителката му Карълайн Левит повиши напрежението: „Президентът и екипът му обсъждат няколко възможности за изпълнение на тази важна политическа цел и, разбира се, използването на американската армия винаги е опция за главнокомандващия“.

Според френския президент Еманюел Макрон това е немислимо. „Не мога да си представя сценарий, при който САЩ ще бъдат поставени в позиция да нарушат суверенитета на Дания“ в Гренландия, заяви той вчера.

Няма да има военна интервенция, увери френският външен министър Жан-Ноел Баро след разговор с американския си колега Марко Рубио.

Джеф Ландри – назначен от Доналд Тръмп за специален пратеник в Гренландия – в края на декември се опита да успокои ситуацията. „Не мисля, че говори за това“, каза той в отговор на въпрос за вероятността от преврат по нареждане на американския президент.

Сериозна заплаха?

САЩ не биха имали проблем да превземат Гренландия – покритата с лед територия с около 57 000 жители, където вече има американско военно присъствие.

„Никой няма да воюва със САЩ за бъдещето на Гренландия“, каза заместник-началникът на кабинета на Тръмп Стивън Милър.

В коридорите на централата на НАТО хората отказват да повярват в това. Но „предвид упоритата реторика, не можем да бъдем напълно сигурни“, добави дипломат от алианса. Последствията за НАТО биха били опустошителни. За първи път в историята на организацията една държава членка ще атакува друга членка.

Ето защо засега алиансът се опитва внимателно да остане настрана. „Не смятам, че този въпрос ще бъде повдигнат някога в НАТО, за да се избегне всякакво разделение“, обясни друг дипломат в Брюксел. Още повече, че алиансът се занимава само с „външни военни заплахи, не с вътрешни проблеми между съюзници“, добави той.

Какъв ще е отговорът?

За генералния секретар на НАТО Марк Рюте възможността за американски военен удар е просто немислим. В интервю за Си Ен Ен вчера той каза, че предпочита да „разгледа въпроса от различен ъгъл“.

Според ръководителя на алианса САЩ и Дания всъщност имат една цел – гарантиране на сигурността на Арктика срещу амбициите на Русия и Китай. Затова няма нужда Вашингтон да анексира тази територия, където вече са разположени американски военни бази, съгласно споразумение, подписано през 1951 г.

„Датчаните нямат проблем (с това) САЩ да имат по-голямо присъствие, отколкото имат в момента“, каза той.

Копенхаген иска да обсъди въпроса с Вашингтон бързо, за да изчисти всякакви „недоразумения“. Седем европейски държави членки на алианса изразиха намерение да отговорят на САЩ по „убедителен и решителен“ начин, увери Жан-Ноел Баро.

„На фона на тези признаци на заплаха, искаме да действаме, но да действаме с нашите европейски партньори“, каза министърът, добавяйки, че ще обсъди това на среща с германския и полския си колега. Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Великобритания освен това изразиха подкрепата си за Дания в съвместно изявление.

„Убеден съм, че в идните дни ще бъдат предприети инициативи зад кулисите или в светлината на прожекторите, за да бъде разрешена тази ситуация. Надявам се за това и смятам, че ще проработи“, заяви белгийският министър на отбраната Тео Франкен.

„Никой няма интерес от кавга в НАТО, освен нашите врагове“, отбеляза той.