Остротата на латиницата и мекотата на кирилицата

Става въпрос за графичния вид на двете популярни азбуки – латиница и кирилица.

Латиницата днес е най-популярната графична система в света. На нея пише цяла Западна Европа и част от Източна, на латиница пишат Северна и Южна Америка, Австралия, голяма част от Африка и е дублираща система в голяма част от Азия. На практика латиницата днес се е разпространила по цялото земно кълбо. Това е една традиция, която започва преди две хиляди години, по времето на Римската империя, когато латиницата се разпространява по цялото Средиземноморие и отвъд него.

Този неин успех се повтаря и днес, както виждаме и то в глобален мащаб, като причините за това са няколко. Първият е, че латиницата е до максимум изчистена азбука - с нейните 24 основни букви и явяващите се няколко допълнителни знака в различни местни азбуки, но на основата на същите тези букви.

Втората причина, която съм забелязал че убягва на изследователите и тълкувателите, е чисто графичното измерение на тази азбука. Това е една доста по-остра и в този смисъл по-агресивна писменост, в графично отношение, сравнено например с нашата кирилица. И това е при положение, че двете системи немалко си приличат.

Да дадем пример с латинския знак V и W, което на кирилица е В. Виждаме в случая ъгловатостта и остротата на латинския знак и заоблеността, т.е. мекостта на кирилския знак. Друг пример е с латинското I, което е И на кирилица, който знак е лишен от тази еднопосочност, азовост и индивидуалност бих казал, на латинския знак. В по-стария наш правопис и в старославянския съществува знакът I – така наречената йота, но днес е отпаднала (като например я има в украинския). По-голяма острота имаме и при знакът L, което е Л на български. Макар че двата знака, т.е. латинското L и кирилското Л имат еднакъв произход, в т.нар. финикийска азбука. Но различните шрифтове, както се вижда и в момента, позволяват мекота при нашето Л.

Ако продължим прегледа със знака Z, който е съответно З в кирилицата, виждаме че тук нещата стоят подобно на знаците V и В. Знакът З, съответно Z е доста по-често срещан, отколкото ни се струва, затова подобно на V и В е ключов. Всеки може сам да направи по-нататък сравнение и преглед на двете писмени системи в този смисъл.

Преди години ми гостува англичанин, който не знаеше и една дума български, и съответно и един знак от кирилицата, но един ден го видях как стоя и гледа около двадесет минути една книга, написана на кирилица. Каза че много му харесва просто се наслаждава. Аз обаче знаех какво му е направило впечатление и го радва. Това беше именно тази мекота която се излъчва от кирилицата, сравнена с латиницата, с която той беше израсъл и ежедневно употребяваше.

Именно на латински език, с латински букви преди две хилядолетия поетът Вергилий е написал фразата - Possunt quia posse videntur – Те могат, защото знаят (мислят) че могат. А също и фразата – Те могат да завладеят (всеки), който повярват че могат – в "Енеида". Такъв е бил духът на Рим и древните римляни, използващи съответно така наречената от нас латинска графична система. Този войнствен дух до голяма степен се е пренесъл и сред днешните народи ползващи латиницата. Има нещо действено войнствено, прагматично и дори агресивно в нея, пак да повторя, в чисто графично отношение.

На древните римляни и на съвременните такива принадлежи латиницата. Ние трябва да си пазим нашата по-мека и любима кирилица, в процеса на настъпващата глобализация.

ПП. Да добавя, че този текст написах през 2020 година, т.е. преди военните действия в Украйна. Те само потвърдиха и доказаха написаното по-горе, когато руската армия започна да изписва буквите V и Z върху военните си машини.