Доктрина на агресията: кой е Милър и той ли диктува на Тръмп

Автор: Александър Детев

Той е едва 31-годишен, когато започва да пише речи за Доналд Тръмп по време на кандидатурата му за президент на САЩ . Днес Стивън Милър е един от ключовите съветници на американския президент.

И ако доскоро се смяташе, че Милър влияе сериозно на антимиграционните политики на Белия дом, последните му изказвания загатват, че външнополитическите решения на Вашингтон също се припокриват изцяло с неговите възгледи. Възгледи, които са показателни за цялата идеология на новата администрация във Вашингтон .

Кой е Стивън Милър?

Още докато е студент в университета "Дюк" в Калифорния, Милър не крие крайнодесните си разбирания, нито пък неприязънта си към мултикултурализма. След като стана част от първата администрация на Тръмп, в интернет изтече негова кореспонденция, от която стана ясно, че той с охота е споделял и разпращал статии от издания, пропагандиращи превъзходството на бялата раса и други ксенофобски възгледи.

Според източници на "Венити Феър", когато първата администрация на Тръмп започна да разделя семейства на границата с Мексико, включително родители от децата им, на Милър "му харесвало да гледа тези кадри". Тези разкрития на американското издание напомнят за друго убеждение на крайнодесните, част от които са свързани с движението MAGA и Доналд Тръмп - че емпатията е големият проблем на днешния свят.

В началото на 2025 година Илон Мъск заяви пред Джо Роугън, че "емпатията е фундаменталната слабост на западната цивилизация". А в своята книга "Токсична емпатия: как прогресивните експлоатират християнското милосърдие" дясната коментаторка Али Бет Стъки твърди, че демократите експлоатират емпатията, така че тя се превръща в емпатия по отношение на жените, но не и на плода, когато става въпрос за абортите, или пък по отношение на мигрантите, но не и на местното население, що се касае до приемането на чужденци.

По този начин доктрината на Тръмп поставя под съмнение защитата на човешките права, възприети като неизменна част от демократичния свят. Американският президент не се свени да напада хора въз основа на техния произход, пол, политически разбирания, религия или сексуална ориентация. И да противопоставя правата на едните срещу тези на другите.

"Свят, който се управлява от силата"

Речите на Тръмп се превърнаха в огледало на идеологията, която Милър и хората около него изповядват. А в последните дни изказванията на самия Милър изглеждат като огледало на външната политика на администрацията на Тръмп. В тях относителни са както международното право и съюзите, така и неприкосновеността на човешките права. Единствените основания, които диктуват външната политика на САЩ, са две - интересът и позицията на силния.

"Живеем в свят, в който можеш да говориш колкото искаш за международни любезности и всичко останало, но живеем в свят, в реалния свят (…), който се управлява от силата, който се управлява от могъществото, който се управлява от властта", заяви Милър в интервю за СиЕнЕн след интервенцията на САЩ във Венецуела .

"Това са железните закони на света от началото на времето", допълни той. Следвайки тази максима, агресията явно не е само към идеологически противници като Венецуела - тя може да бъде насочена и към съюзници от НАТО като Гренландия , стига САЩ да имат интерес от това.

В публичните изказвания на Тръмп човешките права не се използват даже като претекст за интервенцията в Каракас . Дори напротив: там на власт ще остане старият режим, ако изпълнява очакванията на Вашингтон, а основната дума, излизаща от устата на американския президент, е една - петрол.

Защото реалният свят се управлява от силата, както казва Милър. А солидарността с потиснатия народ на Венецуела дори не е на масата, защото емпатията, както вече стана ясно, сама по себе си е проблем.

Всичко е идеология

Тръмп е бизнесмен и именно затова част от външнополитическите му ходове озадачават наблюдателите - например въвеждането на високи мита и отблъскването на дългогодишни традиционни съюзници на САЩ. Според историка Брет Деверо ходовете на Тръмп, които изглеждат нелогични от гледна точка на реалната политика, трябва да се обясняват по друг начин - идеологически.

Идеологията на Тръмп и приближените му е персоналистична, авторитарна и постлиберална, пише той в статия за "Форин Афеърс". Паралелно с това тя е и враждебна към глобализацията. Стремежът към автономност е ключов за повечето авторитарни системи, подчертава той, дори когато тя е икономически необоснована. Такава политика води и Хитлер , макар икономически това да създава сериозни проблеми на нацистка Германия. Съветският съюз също се опитва да води автономна икономическа политика през 1920-те и 1930-те години. Такива усилия могат да служат за вътрешни цели, като по правило по-автономните икономики са по-бедни и по-малко продуктивни - и се намират под по-силен контрол от страна на авторитарните си лидери.

Така незачитането на международните правила и актовете на агресия към друга държава без съгласуване със съюзниците се вписват в идеологията на Тръмп. Все пак знаем, че той не харесва международната общност и нейните правила такива, каквито са. Неслучайно сега извади САЩ от още 66 международни организации. А повечето хора, с които Тръмп се е обградил, в това число и Стивън Милър, напълно споделят вижданията му.