Войната на Владимир Путин събужда все повече Европа

Това беше внимателно хореографирана демонстрация на сила в Пекин в четвъртък, когато руският президент Владимир Путин пристигна за още една среща с китайския си колега Си Дзинпин. Всички бяха усмихнати, пише СиЕнЕн.

Междувременно в Европа атмосферата едва ли може да се опише като весела.

В сряда словашкият премиер Роберт Фицо беше прострелян и тежко ранен при опит за убийство. Съобщава се, че Фицо вече е извън опасност, като много подробности за стрелбата все още са неясни. Но драматичното събитие засили предчувствието за криза в региона; усещането, че колкото и да е напрегната ситуацията, е време да се подготвите спешно, защото може да стане много по-лошо.

През 10-те дни, откакто Путин положи клетва за още един мандат - петият му като президент на Русия - неговите сили предприеха изненадваща атака срещу Североизточна Украйна, приближавайки се до втория по големина град в страната, Харков и превзеха няколко украински села.

Светкавичното нападение на Русия, според украинския президент Володимир Зеленски, който отмени всичките си пътувания в чужбина, цели да принуди Украйна да разтегне отбраната си.

Тактически натискът на Москва засили нейната позиция на място преди пристигането на обещаните американски оръжия в Украйна. Политически това идва месеци преди евентуално завръщане на власт на бившия президент Доналд Тръмп, който посочи, че няма да продължи нивото на подкрепа на президента Джо Байдън за Киев.

Повтаряйки тревогата сред поддръжниците на Украйна, британският външен министър Дейвид Камерън нарече това "изключително опасен момент". Русия, каза той, ефективно е "нахлула отново".

Като допълнение към мрака, европейците наблюдаваха как съюзниците на Путин в Грузия, бивша съветска република, игнорират масовите улични протести и одобряват така наречения законопроект за "чуждестранните агенти", който е почти копие на този, използван от Кремъл, за да смаже опозицията и демокрацията. Това беше победа за Москва и поражение за огромното мнозинство от грузинците, които горещо искат страната им да се присъедини към демократичния Европейски съюз.

Осигуряването на победи без влизане във война е по-евтино. Ето защо Москва се меси в Молдова, друга бивша съветска република, която се надява да се присъедини към Европейския съюз и има нарастващи доказателства за продължаващи руски кампании за намеса в многото избори, които се провеждат в Европа и другаде, вкарвайки дезинформация и подклаждайки политическо напрежение.

Интересното е, че словашкото външно министерство обвини Русия в намеса в словашките избори, които доведоха на власт Фицо - почитател на Путин. (Москва отрече обвиненията.)

Говорейки пред медиите пред болницата, лекуваща Фицо в сряда, вътрешният министър на страната предупреди, че Словакия стои "на ръба на гражданска война" поради политическо напрежение. Министърът също описа атаката като политически мотивирана, като каза, че заподозреният е казал на служителите на реда, че не е съгласен с политиката на Фицо.

Това, което започна като руска инвазия в Украйна преди повече от две години, се превърна в епохално предизвикателство за Европа. С напредването на Русия в Украйна, целият регион се пробужда от факта, че този конфликт е нещо повече от оцеляването на бивша съветска република. Всеки ден суровата реалност, че това, което започна в Украйна, ще промени Европа за години напред, става все по-неизбежна.

По-рано тази седмица в Москва Путин предприе още един изненадващ ход, като отстрани дългогодишния министър на отбраната Сергей Шойгу. Той го замени с Андрей Белоусов, бивш държавен служител, който е икономист и е добре запознат с "въпросите на военно-промишления комплекс", според експерти, предполагайки, че сега планът е трансформирането на Русия в пълноценна военна икономика.

Сега Европа също ускорява собствените си приготовления, не само за да подкрепи Украйна, но и за да се защити.

Не много отдавна изглеждаше, че Украйна има надмощие, изтласквайки Русия от териториите, в които нахлу. Сега всичко това се промени. Когато крайнодесни републиканци в Камарата на представителите на САЩ спряха пакет от военна помощ за дълги шест месеца, Русия обърна хода.

Помощта беше одобрена миналия месец, но беше твърде късно. Ще отнеме известно време, докато помощта пристигне и дори тогава дисбалансът във военните доставки ще продължи.

Милитаризираната икономика на Русия, под система, която не търпи оплаквания, с пълен контрол на Путин, не само получава оръжия от Иран и Северна Корея и, според САЩ, ключова помощ от Китай - което той отрича, смешно твърдейки, че е неутрален. Освен това Русия произвежда три пъти повече артилерийски снаряди от поддръжниците на Украйна.

С настъпването на руските сили и с Путин, представящ конфликта като конфликт срещу Запада, Европа предприе широкомащабни усилия, за да се подготви за най-лошото. Когато историците погледнат назад в този момент, те няма да могат да твърдят, че Европа е пренебрегнала заплахата, дори ако дългите десетилетия след Студената война, както сега знаем, са били белязани от прекомерен оптимизъм относно трайната сила на мира и демокрацията.

Норвегия, която има важна граница с Русия в Арктика, е член на НАТО, но не и на ЕС, обяви масивен 12-годишен план за военни инвестиции. До 2036 г. нейният бюджет за отбрана ще се удвои по размер, а армията ѝ ще има утроен брой бригади.

В Лондон британският министър-председател Риши Сунак наскоро обяви голямо увеличение на разходите за отбрана, за да постави страната на "военна основа".

В Холандия, където премиерът в оставка Марк Рюте е фаворит за нов шеф на НАТО, бюджетът за отбрана се очаква да се удвои от 15,6 милиарда долара през 2022 г., когато Русия започна войната - до 31,2 милиарда долара до 2029 г.

Може би най-драматичното е, че френският президент Еманюел Макрон отказа да изключи изпращането на западни войски в Украйна. По-рано този месец той каза, че въпросът ще възникне законно, ако Русия пробие фронтовата линия и Зеленски поиска подкрепления.

Коментарите на Макрон бяха отхвърлени от европейските съюзници, които не искат да провокират Путин в пряка конфронтация.

Всъщност този страх се превърна в основно ограничение за украинските войници на място: Белият дом забранява на Украйна да нанася удари по цели в Русия с оръжията, които предоставя. Според Института за изучаване на войната политиката "сериозно компрометира способността на Украйна да се защитава срещу руските настъпателни операции" в района на Харков, създавайки "убежище" за Русия за нападение срещу Украйна от граничните райони.

Крайно време е да се разхлабят тези ограничения. На Украйна трябва да бъде позволено да се защити, дори ако това означава да нанесе удари вътре в руските граници. Цената да се позволи на Путин да подчини Украйна е, както става все по-ясно, твърде висока.

Въпреки че отхвърля идеята за изпращане на войски в Украйна, Германия очевидно се готви да въведе отново задължителната военна служба. Изтекъл документ разкри, че Берлин обмисля налагането на военна служба за 18-годишни мъже и жени, знак, че настоящата криза се е превърнала в повратна точка във възгледите за националната и регионалната сигурност, с последици, които ще продължат с години, независимо как и когато тази война свърши.

Подготовката за възможна война е най-стряскаща във Финландия, която споделя най-дългата граница в Европа с Русия и която вече е загубила територия от нашествията на Кремъл. Финландия е изградила не само своите убежища за цивилни и своите запаси от оръжия, боеприпаси и гориво, но също и от зърно за изхранване на населението.

"Русия уважава силата", каза финландският генерал-лейтенант Мико Хейсканен, описвайки многогодишен план за подготовка за защита на страната.

Може би Путин и Си намират повече причини да се усмихват в момента, но европейците искат да са сигурни, че това е само временна ситуация.