Варварите няма да дойдат

Какво очакваме, стълпени на площада?

Днес варварите щели да пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?

Защо народните избраници закони не създават?

Така започва разтърсващото стихотворение на Константинос Кавафис „В очакване на варварите“... Няма оживление в римския сенат - така или иначе варварите ще създават законите. Известните оратори също ги няма наоколо. Така е... Варварите се отегчават от сложни красноречия.

***

Като кажа варварин, две неща ми идват на ум... Едното е това стихотворение. Другото е хан Крум. Ще разберете защо.

***

Варвари - нецивилизовани, диви, агресивни, жестоки, невежи, груби, хора, разрушители на културни ценности...

***

В Древна Елада наричали варварски всички общества, които не са от самата нея и срещу онези, които не говорят гръцки. Е, през цялата история, ако си бил "другият", винаги си бил смятан за жесток, див, примитивен... „Няма място сред нас за варварин или дивак.“ В древен Рим римляните са използвали термина срещу неримски общества като германци, келти, гали, иберийци, траки, илирийци, бербери и сармати. Ранномодерните и често византийски гърци са го използвали по изрично унизителен начин за турците.

***

В последните си години Рим винаги се е опитвал да поддържа политическата и социалната си система жива със страха, че "варварите ще дойдат и ще ни унищожат"... Понякога германците са смятали за варвари всички извън тях... Така те избягвали да се примирят с варварството в себе си.

***

Варвари днес?

Цивилизацията на XXI век, която си мисли, че е изключително величава сега, непрекъснато се разпада и се страхува от нахлуването на имигрантски маси – варварите дрес.

***

Същинска характеристика на бездуховността е култът към насилието: спрямо човека, природата, културата, ценностите на живота, красотата. Крайният резултат от това е раждането на биологическия тип човек, у когото решаващо значение придобиват първичните, биологичните чувства: агресия, насилие, страх, ненаситност. Тези признаци стават характеристики на големи групи хора и тяхното нарастване застрашава оцеляването на обществото. Когато бездуховността обхваща значителна част от нацията, тя постепенно губи своите съпротивителни сили, разрушава се имунната ѝ система и тя изпада в състояние на тежка духовна криза. Това кризисно състояние започва със задръстването на духовните ѝ скрижали с чужди на хуманизма образци, стереотипи и форми на общуване между нейните членове. Така се формира едно репресивно общество, в което движещи сили стават не добротата, милосърдието, човечността и взаимното сътрудничество, а крайният индивидуализъм, алчността, егоизмът, авторитаризмът и тоталитарният дух, чиито всекидневни прояви стават арогантността, хулиганството, безпардонността и самочувствието на всепозволеност и безнаказаност.

Всяка проява на бездуховността е постоянно намаляващата сила на чувството за святост. Десакрализацията произтича от порочността на съвременната цивилизация. Тя се превръща в една от трайните черти на съвременния свят. Чувството за сакралност почти винаги се свързва със способността на човека за преклонение пред живота и смъртта, със способността да се радва на чуждото щастие и да страда с чуждата болка, с преклонението пред мъдростта на времето, пред магията на природата и нейните чудеса, които човек е престанал да ги възприема като проява на собствената си природа. Да се съхрани или да си възвърне чувството на сакралност означава преди всичко да се преодолее едно дълбоко духовно израждане.

Известно е, че почти винаги една от причините за разпадането на цели цивилизации и империи е нравственият упадък на обществото. Най-напред и най-лесно негови жертви стават тези, които разполагат с власт и богатство, защото в своите мисли и действия те са движени от алчността. Постепенно този упадък обхваща големи групи от обществото. Но трябва да подчертаем, че обикновено победата принадлежи на онези, които пристигат със запазен морал и строга йерархия на ценностите. В тази връзка е удачно да си припомним един случай, описан в историческите източници от Мавро Орбини.

След като унищожил Аварската империя хан Крум запитал аварските пленници:

- От какво, мислите, че загина вашата държава?

А те отговорили:

- От това, че съдиите се съюзиха с престъпниците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха най-храбрите и умните; освен това от подкупничеството – всички станаха рушветчии; също и от търговията, понеже всички станаха търговци и се мамеха помежду си; и още – от пиянството, тъй като виното се увеличаваше и всички станаха пияници. От всичко това произлезе нашата гибел.

Като се огледал, хан Крум открил в собствената си държава същите пет порока: клеветничество, съдебен произвол, пиянство, подкупничество и измами.

Лесен извод: подкупничеството, измамите, корупцията не само подкопават обществения морал, но рушат и основите на държавата.

И, какво? Ще дойдат ли варварите?

Краят на стихотворението на К. Кавафис е ироничен:

Защо улиците и площадите се опразват толкова бързо?

Защо всички се прибират разсеяно?

Защото е тъмно, варварите не са пристигнали.

И според пратениците, които се връщат от границата, няма вече

варвари.

Те бяха един вид решение на нашите проблеми.

Какво ще правим сега без варвари?

проф. Мюмюн Тахиров