"Икономист": Противоречив дебютант държи ключа за властта в България

В свой материал посветен на българската политическа действителност, елитното издание „Икономист“, определя Николай Бареков като „противоречив дебютант, който може да определи кой ще държи властта в страната“.

Изданието припомня, че през последните 15 години, изборите в страната неизменно са доминирани от новопоявили се политически движение, печелещи избирателите с популистки платформи. В това число влиза партията на бившия български цар Симеон Сакскобургготски, която взе мнозинството в парламента, още в своя дебют на избори през 2001 г.

През 2005 г. националистическата партия Атака успя да стане четвърта политическа сила. През 2007 г. пък оглавената от „бившия бодигард“ на Сакскобургготски Бойко Борисов партия ГЕРБ спечели първо изборите за Европейския парламент, а две години по-късно стана първа политическа сила в страната.

Според „Икономист“ изборите за евродепутати през май, 2014 г., се очертават като своебразно повторение на предходните. Според изданието изострената обстановка около в момента управляващата коалиция на БСП и ДПС, минималното мнозинство, която тя има в парламента, както и  масовите анти-правителствени протести през миналата година, предполагат, че тези избори ще са генерална репетиция за евентуални предсрочни парламентарни избори. Според наблюдатели, такива най-вероятно ще се състоят в края на годината.

„Икономист“ смята, че големият новопоявил се политически играч в страната е бившият телевизионен водещ Николай Бареков, чиято партия „България без цензура“, призовава за предсрочни парламентарни избори и „капитализъм и пазарна икономика с човешко лице“. Проучванията показват, че новосформираната партия е четвърта по доверие преди изборите. Затвърждавайки популистката й платформа, пък Бареков обещава реализирането на т.нар. „Операция чисти ръце“, която трябва да вкара в затвора всички корумпирани политици, управлявали страната през последните 20 години.

Според изданието анти-корупционната платформа на „България без цензура“ би могла да спечели симпатии на мнозина граждани, живеещи в една от най-корумпираните държави в Европейския съюз. Противоречивата личност на неговия лидер обаче затъмнява имиджа на новия политически субект. На 25-ти февруари  местната активистка група „Протестна мрежа“ алармира прокуратурата, президентството и Европейската комисия за това, че Бареков е част от организирана престъпна група,  в която са въвлечени Делян Пеевски и влиятелният банкер Цветан Василев. Главният прокурор Сотир Цацаров реагира още на следващия ден, разпореждайки проверка по обвиненията и данъчна ревизия по сметките и на тримата замесени.

„Икономист“ припомня, че Николай Бареков е свързван с Пеевски и Василев още докато работеше като журналист в телевизия „TV 7”, която е част от медийната империя на Пеевски.
Смята се, че медийната групировка е финансирана именно от банките на Цветан Василев. Именно номинацията на Делян Пеевски за шеф българските служби по сигурността, предизвика масови анти-правителствени протести в страната, продължили повече от 200 дни.

Николай Бареков твърдо отрича обвиненията срещу себе си, като партията му вече успя да се утвърди като политическа сила, с която другите трябва да се съобразяват. Според скорошно проучване на „Галъп интернешънал“, ако изборите за европейски депутати се провежда днес, „България без цензура“ би получила 6% от гласовете на избирателите.

Най-учудващо за изданието е това, че без да има опит в каквато и да е избирателна кампания, партията на Николай Бареков вече контролира трима депутати от настоящия български парламент. В края на февруари Светлин Танчев от ГЕРБ и Румен Йончев от БСП напуснаха своите партийни групи и заявиха своята принадлежност към „България без цензура“. Третият народен представител е независимият депутат Красимир Стефанов, който работи като финансов експерт в новоучредената партия. Това означава, че в момента „България без цензура“ реално държи ключа към властта в страната, тъй като управляващата коалиция между БСП и ДПС разполага само със 119 депутата, които не съставят мнозинство в 240-членния български парламент.