Жените в политиката

Публикувано в Дойче веле

"Жените в Народното събрание" е антична комедия от Аристофан, запомнена от двете й ярки постановки на режисьора Здравко Митков в Пазарджишкия и Младежкия театри."Жените в политиката" е несвършваща драма на борбата за равнопоставеност и същностна еманципация, която гледаме особено пристрастно в България през последните 25 години.

"Преди време ми се обадиха от КултурКонтакт във Виена с молба да напиша своя възглед за Международния ден на жените 8 март, навършвали се сто години от избора на датата като символ на равноправието и еманципацията. Съгласих се, защото уважавам добронамерените и неедностранчиви тълкувания на паметни дати и общозначими теми.

Тук денят "осми март", като всичко останало, предизвиква само противопоставяне, разцепен е между "за" и "против". По ред причини, които са известни: празникът е омаскарен от фалша на трудово-партийно-трапезната си символика по време на социализма, или пък буди раздразнение у хиперфеминистките, разгърнали активността си след промяната, да не изброявам трето, четвърто и пето.

Спомени и факти

Но отвъд всички спорни крайности не е зле да си припомним, че равноправието на жените в България е нерешен в целостта си въпрос, и няколкото по-популярни лица в настоящия ни политически паноптикум създават само привидността, че е другояче. Равноправие още не означава равнопоставеност: при кандидатстване за работа, при определяне на възнаграждения за една и съща позиция или заемане на ръководни постове жената си остава с две стъпки назад, а ако има деца или е в по-зряла възраст стъпките се умножават.

Какво се случва и променя от 1938 година до днес? Годината не е произволно взета, именно през нея се приема наредбата закон, която гласи: "Избиратели са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици". Нека да не си кривим душите и признаем, че за някакви си седемдесет и шест години сме извървели сериозен път в еманципацията: от избирателки българските жени са се превърнали в авторки на изборни кодекси и законодателки. Това не е ирония, само така изглежда поради конкретната ни представа за конкретни актуални персони в настоящето.

Жените в политиката са по-малко от мъжете в политиката, така е по света и у нас. Световните лидерки, които бихме могли да изброим, без и за миг да се замисляме, са все пак по-малко на брой: Индира Ганди, Маргарет Татчър, Мадлин Олбрайт, Ангела Меркел, Юлия Тимошенко.

Подробности от общата картина

Каква е картината в България, кои жени избираме да ни представят в Народното събрание, с какви качества и недостатъци ни впечатляват? Трудно е да се обобщи в страна, в което все още силно доминира мачовски дух, а бабаитлъкът продължава да носи добри дивиденти. Поради приливните вълни на провинциализъм често се случва да свързваме някои депутатки единствено с обувките им от крокодилска кожа, чантите "Прада" и безмълвното им фигурантство. Шампионки по "мълчание и демонстративен шик" несъмнено бяха част от народните представителки на НДСВ, чиито имена така и не запомнихме.

Как се казваше, например, предводителката на Партията на българските жени и къде е тя сега? Не се изясни и поради какви "бедствия или аварии" изчезна от политическия хоризонт Емел Етем. Къде се изгуби една бивша министърка на културата, която предпочиташе Златю Бояджиев пред Панчо Владигеров? По-трайно впечатление, разбира се, произвеждат хлевоустите дами, силно застъпени в днешния парламент, но тъй като значение има не само агресивността на говоренето, но и смисълът на казаното, трудно можем да излъчим жена ораторка.

Жените в българската политика споделят участта на мъжете в нея по бързината, с която медиите сякаш "делийтват имената им от компютрите си, веднага щом напуснат полето на властта. С малки и обясними изключения, естествено: Татяна Дончева например винаги е разпознаваема, от каквато и трибуна да се изказва.

Дори на оспоримия осми март трябва да сме справедливи и да кажем, че е необходима времева дистанция, за да оценим качествата и недостатъците, приносите и мястото на българските жени в политиката, безмилостно употребяваща и злоупоребяваща всекиго по нашите земи.