Тероризъм. Определения и примери

В международното право няма общоприето определение на тероризма. В своята същност това е система от възгледи (идеология) на отделни лица, групи или организации, които приемат, че чрез заплахи и насилие може да постигнат определени цели: политически, религиозни, националистически, криминални и т.н. Определяща е мотивацията на организаторите и изпълнителите на деянието и това се оказва проблем, по който специалисти и обикновени хора са готови да дискутират до пресипване на гласовете…

Да вземем за пример онзи младок, когото преди месец щатските служби за сигурност допуснаха да стреля по Тръмп… Несъмнено, човекът е извършил преднамерено престъпление… Ала какво го е подтикнало към това? Кой е той? Ляв екстремист, отказващ да приеме, че след изборите ще сгазят любимите му демократични ценности? Смелчага, въстанал срещу системата? Или психар – единак, на когото не му харесва прическата на стария милиардер? Да го клеймим ли? А може би има нещо жертвоготовно в постъпката му?

Така е в много случаи. Политическите пристрастия се смесват с емоциите, възникват съмнения… И нека също не забравяме, че съществува разлика между правосъдие и справедливост… А как тогава да дадеш обективна оценка?

Да добавим още, че понякога осъдените за тероризъм в родната си страна биват обявявани за икони в чужбина, там стават символи на непреклонност пред тоталитарния режим.

Законите, както и историята, се пишат от победителите, с други думи - от групировката, поела в определения момент юздите на управлението. По принцип те са длъжни да отговарят на интересите на широките обществени слоеве, но при сегашното стремително увеличаващо се класово разделение в страната и в чужбина, това условие се прилага все по-рядко. Затова събитията в миналото не трябва да се трактуват от гледната точка на съвременните разбирания за правилно и неправилно. По този начин ще избегнем появата и разпространяването на кощунствени идеи, обявяващи, например, хайдутите и партизаните за врагове на държавата. За огромно съжаление обезмозъчените индивиди, изповядващи подобни либерастки трактовки станаха твърде много. След 1989 год. ние посякохме своите животворни корени и ги заменихме с чужди, вредни идеи. И вината за случилото се е на мнозина: на учителите и преподавателите, на журналистите, политиците… И на семейството също, доколкото го има.

При анализирането на дадено събитие е нужно да определим безпристрастно неговото значение за обществото, най-вече - за мнозинството от неговите членове. Също така трябва да познаваме конкретните условия, при които даденият акт е бил реализиран. Според мен не е уместно да се употребяват оценки от рода на «добро» и «лошо» за историческите събития. Важното е дали те отговарят на националните интереси. Защо не на държавните? Понеже, както бе указано по-горе, те са прекалено гъвкави и бързоизменящи се и не винаги отговарят на очакванията и нуждите на хората. Затова ние сме българи, а не брюкселоиди. Нашите родители са построили силна и богата република със справедливо управление за трудовите хора. А пък техните бащи и майки, както и много поколения преди тях, жертват своя живот за православната вяра и свободата на родината. Тук е нашето място. И трябва да знаем какви сме.

Една от формите на терора е политическият – когато идейните опоненти са преследвани и избивани. Такива мрачни примери в нашето минало са Деветоюнският преврат през 1923 год., събитията през 1925 год, безчинствата на македонските банди. Хиляди са жестоко избити без съд и присъда - по улиците и в подземията на полицейските участъци, в потопените шлепове в Лом, на скалите в Искърското дефиле.

Репресиите нарастват отново след присъединяването на страната към хитлеристкия блок по време на Втората световна война.

Едва взимането на властта от Отечествения фронт през есента на 1944 год. слага край на гражданската война у нас. И трябва да помним, че въстанията, антифашистката съпротива и съдът над враговете на народа не са събития, случили се без основателни причини. Не от голямо добруване нашите предци са хващали гората, оставяйки дом и семейство.

Горянското движение през петдесетте години на миналия век също би могло да бъде класифицирано като проява на терористична дейност. Неговите членове извършват диверсии, които са подготвяни и финансирани от САЩ, Великобритания и Ватикана. Тогава духовете постепенно се успокояват. Властта е силна. Класовото разделение изчезва. Републиката на народа строи, учи се, богатее. Обикновените хора са горди с плодовете на своя труд. От какво да недоволстват?

Но НАТО продължава да нагнетява напрежението отвън. Нерпиятелите извършват провокации по границите ни. Пускат разузнавателни сонди. Оставят по улиците на българските градове играчки, заредени с взривни вещества. Организират нападения срещу наши представителства в чужбина. Всичко това е форма на международен тероризъм – действия, насочени срещу устоите на чуждата страна с привличането на изпълнители от местните опозиционни или криминални кръгове.

През 1984 – 1987 год. протурски групи организират саботажи и атентати в страната. Убити са повече от 45 човека. След преврата през 1989 год. бе приета официалната версия, че българомохамеданите са протестирали по този начин срещу Възродителния процес. Всъщност, всичко е подготвяно много по-рано от тайните служби на Анкара. Било планирано части от Южна и Северна България да обявят своята автономия под флага с полумесеца.

По подобен сценарий малко по-късно Косово бе отделено от Сърбия.

С настъпването на глобализацията тероризмът стана ефикасен инструмент в международните отношения. Но за това ще поговорим по-нататък.