Какво ще стане, ако Крим каже "да" на референдума за присъединяване към Русия

В неделя предстои да се проведе референдумът, чрез който гражданите на Крим ще решат дали искат да отцепят областта от Украйна и да я присъединят към Русия. Това вероятно е основното международно политическо събитие през тази година, поради което и  Ю Ес Ей Тудей са публикували анализ по случая на журналиста Луиджи Серенели.

Какво би станало, ако на предстоящия референдум гражданите на Крим решат, че искат автономната област да се отдели от Украйна? Това е въпросът, който вълнува света.

Повечето специалисти посочват, че подобен референдум е без прецедент в съвременната история, като съществуват сериозни опасения относно това как основните опоненти по украинския въпрос - Русия и Европа, ще реагират, след като стане ясен изборът на кримското население. Или селд като се разбере какво е способен да промени самият вот.

„Ако референдумът успее, в Крим ще се създаде напълно различна ситуация“, заявява директорът на Института по икономически изследвания и политически консултации в Киев Игор Бураковски.

Водещите руски и американски дипломати изразиха песимистичните си нагласи относно преговорите за прекратяване на кризата. В Лондон държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че Западът възприема референдума като нелегитимен. Преди срещата си с руския външен министър Сергей Лавров той заяви, че е очевидно, че двамата имат много неща, които да обсъдят.

На неделния референдум гражданите на Крим - полуостров в Черно море, контролиран от украинското правителство, ще решат дали искат областта да се отцепи от Украйна и да се присъедини към Русия. Европейските и американските лидери многократно определиха референдума като незаконен, опасявайки се от евентуална гражданска война, която той би могъл да предизвика. Правителството в Киев заяви, че смята вота за неконституционен и че няма намерение да признае резултатите, произтекли от него. Русия контрира, признавайки легитимността на референдума, а в Москва бяха организирани митинги, приветстващи присъединяването на Крим към федерацията.

Самият референдум бе подготвен от местните законодатели под натиска на въоръжената милиция, която нахлу и блокира Върховния съвет на Автономна република Крим. Вотът бил форсиран от кримски бизнесмен националист, който принудил длъжностните лица да подадат оставка и посочил техните заместници, твърди изданието.

През вчерашния ден американският президент Барка Обама потвърди предупреждението си към Владимир Путин, че евентуално анексиране на Крим би довело до последици за Русия. Той така и не поясни какви ще са тези последици. САЩ и Европа би трябвало да инициират финансови наказания за руската страна, каквито все още не са факт. Руският президент пък заяви, че всякакви санкции срещу Русия биха довели до контра-санкции от руска страна срещу Европа и САЩ.

Като се има предвид липсата на сериозни действия от страна на Запада, много анализатори смятат, че решението на кризата е единствено в ръцете на Путин. „Какво ще се случи ще бъде решено от Путин - коментира Кадри Лийк, старши научен сътрудник към Европейския съвет за външни отношения. - Той все още не е казал последната си дума относно това дали ще присъедини Крим към Русия или не. Основите за това обаче вече са подготвени. Всъщност той има пълна свобода на действие“.

Според анализатори, Путин използва тази свобода на действие, без да се страхува от някакви последствия. Вече хиляди руски щурмоваци, разположени в черноморски пристанища, нахлуват в погранични части от Крим, създавайки патрули, които да предотвратят евентуално навлизане на украински военни части в областта.

Движението на военните сили влиза в нарушение със споразумението между Русия и Украйна, според което руските военни нямат право да напускат своите бази, намиращи се в Украйна. Москва едновременно и призна, и отрече, че войниците, появили се в областта без да носят отличителни знаци, са нейни служители. Путин заяви, че има правото да изпрати военни сили в Крим, ако чувства, че местното руско население е застрашено.

Руските щурмоваци явно координират действията си с тези на въоръжени местни граждани, оформили милиция, блокираща украинските военни бази в Крим. Скоро след като военната окупация започна, проруски настроени сили назначиха начело на правителството на автономната република малко известния политик Сергей Аксьонов.

„На мястото на събитията вече има въоръжени сили. Няма как референдум, който се провежда под дулата на огнестрелни оръжия, да бъде признат за легален“, заявява Кадри Лийк. „Още повече че референдумът бе анонсиран от областен премиер, назначен на сесия на парламента, която бе проведена също под дулата на огнестрелни оръжия. Този премиер получи 4% от гласовете на последните местни избори, което го прави напълно непредставителен. Това очевидно е нагласено от Русия.“

Крим е единствената украинска област, в която мнозинството от местното население е съставено от етнически руснаци. Тя бе направена част от украинската държава след решение на Съветския съюз през 1950 г. Там има различни етноси, включително и кримски мюсюлмани, известни като татари. Русия обаче винаги е имала силно присъствие в областта, като Путин е изразявал публично съжалението си за отделянето на бившите съветски републики след разпадането на СССР.

„Базираният край украинския черноморски град Севастопол руски флот разполага с 40 плавателни съда. В същото време в целия украински флот има само 19“, брои британският военен експерт Конрад Музкия.

Сюзън Стюарт, заместник-началник на отдела за изследвания на Източна Европа и Евразия към Германския университет за международни отношения и сигурност в Берлин, смята, че агресивната позиция на Путин цели да изпрати съобщение към бившите съветски републики, включително и към руските граждани за това, че  Русия е силна и може да се конкурира с Европа. Според нея обясненията на Путин, че действията на Москва целят да предпазят руските граждани в Крим, са безпочвени, тъй като през последните години там не е имало каквито и да е наченки на дискриминация.

До този момент действията на американския президент се изразяват в това да блокира издаването на визи за неназовани руски и украински официални лица, пречейки им да посещават САЩ. Според анализатори, докато Обама и Европа изключват предприемането на военни действия, въобще не е ясно дали биха били способни да принудят Путин да изтегли военните си сили от Крим.

„Русия иска да накара Запада да приеме факта, че страната има специални права в Украйна. Смятам, че на този етап западните сили нямат намерение да се примирят с подобен факт. В момента обаче те няма как да променят ситуацията в Крим“, заявява Кадри Лийк.

По-рано през тази седмица американски и европейски дипломати се събраха в Лондон, за да обсъдят евентуални санкции срещу Русия, в случай че страната не промени действията си спрямо Украйна. По време на срещата американският държавен секретар Джон Кери отказа да посети Москва, заявявайки, че няма как да възникнат дискусии между двете страни, докато военните интервенции продължават.

Докато Кери и европейските дипломати се измъчваха в Лондон, Москва и проруски настроените сили затегнаха хватката си над Крим. Руските войски овладяха още правителствени служби и други съоръжения, включително и едно летище. Проруските местни депутати пък приеха декларация за независимост, заявявайки, че тя е необходимата предпоставка за провеждане на предстоящия референдум.

Украинското правителство е безсилно да направи нещо повече по въпроса, освен да прекъсне икономическите връзки на страната с автономната република, която подпира със заеми и държавни субсидии. Крим може и да приеме руската рубла, но Украйна може да отвърне, прекъсвайки основните доставки на вода и ток за областта. Що се отнася до военен сблъсък, Русия е далеч по-добре въоръжена и подготвена от военно отслабената Украйна. Нежеланието на Запада да реагира с военна сила, означава, че държавата няма реални опции за възстановяването на отделената от нея област. Ако това се случи, Путин може да се насочи и към други бивши съветски републики.

Западната съседка на Украйна - Молдова, наблюдава руските действия в Крим със сериозно притеснение. По случая молдовският премиер Юрий Леанца заяви: „Ситуацията в Крим заплашва сигурността на целия регион.“

В културно отношение молдовците виждат себе си като румънци. 200 000 души в Приднестровието - източна провинция, са етнически руснаци и имат руско гражданство. През 1992 г. Русия подкрепи местно въстание там, подбуждайки война, оставила след себе си 300 жертви. Оттогава насам руската армия има свои военни части там въпреки непрестанните протести на местните власти.

Намиращата се на източния бряг на Черно Море Грузия води кратка война през 2008 г. след серия от сблъсъци между грузински войски и военни части на сепаратистката област Южна Осетия, където много граждани имат руски паспорти. Москва използва тамошните сблъсъци като претекст да защити своите граждани и предприе въздушни атаки над грузинските сили.

Руските сили се отправиха към столицата Тбилиси, но впоследствие се отдръпнаха към Южна Осетия и отцепилата се грузинска област Абхазия, съобразявайки се със споразумение за прекратяване на огъня. Впоследствие двата региона бяха обявени за самостоятелни държави и са контролирани от руските сили до днешни дни.

Според анализатори, ако Крим осъществи референдума за присъединяване към Русия, подобен вот може да бъде последван и от други райони на бивши съветски републики, което ще дестабилизира района.