Арменското фиаско на Александър Лукашенко

Телевизионно интервю на беларуския лидер Александър Лукашенко по руската държавна телевизия срещу завоя на Армения в западна посока предизвика на 21 август възмущение и протести в Ереван, окачествени от властите в Минск като „акт на вандализъм“.

Пред руската медия Лукашенко попита риторично: „На кого са му притрябвали арменците? На никого. Нека развиват икономиката си и да разчитат на собствените си ресурси. Какво е Франция? Кой е (френският президент Еманюел) Макрон? Утре, когато Макрон го няма, всички ще забравят за арменците“.

В отговор протестиращи се събраха пред беларуското посолство в Ереван и хвърляха яйца и други хранителни продукти по сградата. На следващия ден беларуският депутат Алег Гайдукевич каза, цитиран от "Киев индипендънт нюз деск“: „Никой не е направил толкова много за благоденствието на арменския народ, за мира в арменската земя, като беларусите“.

Гайдукевич заключи, че „този акт на вандализъм, който беше извършен, е възмутителен, той е неприемлив. Извършителите трябва да понесат съдебна отговорност“.

Лидерката на беларуската опозиция Светлана Тихановска също осъди казаното от Лукашенко и посочи, че „категорично осъжда възмутителните обиди, насочени към Армения и арменския народ“. „Диктаторът Лукашенко предаде и беларусите, и арменците, действайки от името на Кремъл“, категорична беше Тихановска.

През юни изданието „Политико“ съобщи, като се позова на изтекли документи, че Беларус от години е доставял усъвършенствани оръжия на геополитическия враг на Армения – Азербайджан, независимо че и Беларус, и Армения членуват във водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) – военен съюз в рамките на Общността на независимите държави, действащ от 1994 г.

Както отбелязва арменската служба на Радио „Свободна Европа“, в деня на протеста в Ереван участниците са настояли също за прекъсване на дипломатическите отношения с Минск. Демонстрацията беше организирана от прозападната арменска партия „В името на републиката“, а нейният лидер Арман Бабаджанян също дойде пред беларуското посолство.

Петицията на „В името на републиката“ за скъсване на отношенията с Минск и изгонване на беларуския посланик, пише РСЕ, беше подписана и от партия „Република“, както и от „Европейска партия на Армения“. Към тях се присъединяват и три прозападни НПО.

РСЕ припомня, че още през май арменският премиер Никол Пашинян беше заявил, че две държави в ОДКС са помогнали през 2020 г. на Азербайджан да се подготви за войната в Нагорни Карабах. Смята се, че Пашинян има предвид Русия и Беларус, пише РСЕ.

Руско-арменските отношения се влошиха значително откакто през септември 2023 г. Азербайджан успя да си върне контрола върху анклава Нагорни Карабах, който в продължение на три десетилетия беше под етнически арменски контрол.

В последно време Ереван започна търси по-тесни връзки със Запада, като обвинява Москва, че не изпълнява ангажиментите си към Армения, свързани със сигурността. На няколко пъти Пашинян заплаши да изтегли Армения от ОДКС, което накара руския външен Сергей Лавров да отбележи, че администрацията на Пашинян „води нещата към срив на руско-арменските отношения“ по нареждане на Запада.

На 13 юни Пашинян обяви, цитиран от Ройтерс, че нито един арменски представител няма да посещава Беларус, докато Лукашенко е на власт. Пашинян каза още, че Ереван ще напусне ОДКС, защото членове на военния блок са планирали войната срещу неговата страна заедно с Азербайджан. Пашинян допълни, че ще промени позицията си, ако Беларус се извини на Армения или напусне ОДКС.

По-късно същия ден Армения извика посланика си в Беларус за консултации, посочва Ройтерс, като се позовава на външното ведомство в Ереван.

Ройтерс цитира арменския премиер, че по време на посещението си в Баку месец по-рано Лукашенко е заявил, че е участвал в подготовката на войната срещу Армения през 2020 г. и е желал победата на Азербайджан.

Във февруарско интервю за „Франс 24“ Пашинян каза, че ОДКС „не е изпълнил свързаните със сигурността свои задължения към Армения“. Френската медия пояснява, че напрежението между Москва и Ереван е ескалирало през септември 2023 г., когато офанзивата на Баку за завземане на подкрепяния от Ереван отцепнически регион Нагорни Карабах предизвика напускането на стохилядното му арменско население. Москва беше разположила своя миротворческа мисия в региона, чийто членове напуснаха позициите си преди атаката.

Няколко дни преди това Пашинян заяви пред „Политико“, че мисията на Москва се е провалила и, че „в резултат на събитията в Украйна капацитетът на Русия се е променил“ и я е направил по-малко склонна да защитава партньорите си. Пашинян изтъкна, че сега Армения работи с ЕС и САЩ за реализиране на множество демократични реформи и укрепване на демокрацията си.

През октомври 2023 г. „Москоу таймс“ публикува статията на Аршак Макичян със заглавие „Армения, заобиколена от врагове, трябва да бъде изведена от сянката на Русия“. Авторът посочва, че „след арменския геноцид и последвалите войни, независимата Първа арменска република, която е имала територия двойно по-голяма от сегашната, е поделена между Турция и СССР“. „А днес, за съжаление, наследниците на същите тези империи действат, за да разрешат Арменския въпрос веднъж завинаги“, отбелязва Макичян.

На 13 юни т.г. „Политико“ публикува статията на Гейбриъл Гавин със заглавие „Тайната оръжейна сделка, която коства на Путин един съюзник“. Гавин посочва, че Беларус е доставял усъвършенствани оръжия на заклетия враг на Армения, въпреки че се предполага, че двете страни са съюзници в ОДКС, както се вижда от изтекли документи, с които в „Политико“ са се запознали. Тези документи хвърлят светлина върху решението на Ереван да обяви, че ще се оттегли от военния съюз – драматичен обрат, който ще отслаби властта на руския президент Владимир Путин върху бившите съветски републики, анализира „Политико“.

А решението на Беларус – непоколебим поддръжник на Русия, да прави оръжейни доставки за Азербайджан в периода 2018–2022 г., помагайки му да придобие преимущество във войните с отколешния си съперник, е възприето като горчиво разочарование от Армения, посочва „Политико“.

Откритите документи включват повече от дузина писма, дипломатически ноти, фактури за продажба и износ, които журналисти на „Политико“ са видели. Те показват, че Беларус активно е помагал на въоръжените сили на Азербайджан в периода 2018–2022 г. Предлаганите услуги са включвали модернизиране на артилерийско оборудване и осигуряване на нова екипировка за електронна война и системи за управление на дронове.

„Политико“ уточнява, че сред документите има и писма от беларуската държавна агенция за оръжеен износ до военно-промишлени предприятия в страната за конкретни поръчки, както и кореспонденция между двете държави за закупуване на „Гроза-С“ ("Буря-С") – мобилни станции за радиоелектронна борба с дронове, за азербайджанските въоръжени сили.

В едно от дипломатическите писма се посочва, че беларуските предприятия играят активна роля във „възстановяването на деокупираните територии на Азербайджан, както и за износа на беларуски стоки и услуги за страната“, пише „Политико“.

Всъщност, след набези от съседен Азербайджан на територията на самата Армения през септември 2022 г. за завземане на стратегически височини по границата Ереван отправя искане до ОДКС за подкрепа, но военният блок изпраща само проучвателна мисия, и то чак след като арменското правителство отправя искане и към ЕС.

Тогава Пашинян сключва споразумение за разширяване на мисията на ЕС за мониторинг по границата с Азербайджан и кани американски войски на съвместни учения. В тази връзка на 20 март говорителката на руското МВнР заяви, цитирана от ТАСС, че мисията наблюдатели на ЕС в Армения шпионира Русия, Иран и Азербайджан. А руският зам.-външен министър Михаил Галузин каза на 11 юли, че като си сътрудничи с НАТО, Армения рискува да дестабилизира положението в Южен Кавказ и подкопава собствената си сигурност.

„Политико“ обръща внимание и на това, че макар по документи да е съюзник на Армения, Лукашенко още преди това е описвал президента на Азербайджан Илхам Алиев като „нашия човек“ и казал, че ще е грешка ОДКС да му се противопостави. А Алиев, според „Политико“, казал през 2022 г., че „ние имаме в ОДКС повече приятели от Армения“.

Според експерти обаче Беларус едва ли е действал без негласната подкрепа на Кремъл. „Това е красноречиво доказателство, че с приятели като Владимир Путин, никой няма нужда от врагове“, смята Ивана Страднер – изследователка във Фондация за защита на демокрациите, цитирана от „Политико“.

"Нелепо е да се мисли, че тези доставки може да са ставали без знанието на Москва и че Русия не би ги спряла, ако искаше“, добавя Страднер.

Що се отнася до Москва, не съществува такова нещо като лоялност – всичко се свежда до запазване на собствената им сигурност, дори за сметка на собствените им съюзници, обобщава изследователката.

Както отбелязва Силвия Щьобер от германската телевизия А Ер Де (ARD), Армения се чувства предадена от Русия и иска да се еманципира от нея. В началото на август, посочва Щьобер, церемониално беше сложен край на 32-годишното присъствие на руски граничари на единственото международно летище в Армения. Овен 4500 граничари, Русия беше предоставила и приблизително същия брой войници за защита на страната.

А Ер Де пише, че от сведения на избягали от Карабах арменци става ясно, че руските войници са поддържали евакуацията и обезоръжаването на местното население и не са изпълнявали задачата си да го защитават.

Затова за много арменци загубата на Нагорни Карабах не се дължи само на неспособността на арменските военни части, те се чувстват предадени от Русия, за която Азербайджан е важен икономически и стратегически партньор.

Армения ще може да се освободи от Русия, подчертава А Ер Де, цитирайки експерта по сигурността Ричард Гирагосян, само в дългосрочен план, възползвайки се в едно или друго отношение от слабостите ѝ.

Да се измъкне Армения от влиянието на Русия може да е трудно, отчита и Аршак Макичян. Понастоящем има над 100 000 руснаци, дошли без визи в Армения, за да избягат от мобилизация. Този руски наплив обаче, ще повиши цената на живота в Армения и това ще промени нагласите към Москва, убеден е Макичян.

Но и Путин все още разполага с набор от инструменти за натиск върху Армения. До момента Москва не е използвала нито един от тях, като например цената за доставките на руски газ. Русия е най-важният пазар за арменските продукти, остава и важен трудов пазар за арменците. Все още много арменски семейства преживяват и благодарение на парите, които близките им им изпращат от Русия.

През март тази година „Политико“ описва как изглежда към онзи момент границата на Армения с Азербайджан – голям портрет на Владимир Путин "наблюдава" отвисоко пътя по протежението ѝ, а лозунг „Завинаги заедно!“ е поставен редом до билборда. Въпреки това още тогава изданието подчертава, че Армения е в разгара на голям обрат, при който се отдалечава от Кремъл и гледа към Запада. Откакто започна войната на Русия в Украйна, Ереван къса връзките с Москва с безпрецедентна скорост – купува оръжия от Франция и Индия, домакин е на военни учения със САЩ и изпраща помощ на Киев. И вече дори намеква, че може да направи постъпки за присъединяване към ЕС. А арменският първи дипломат Арарат Мирзоян каза, че кандидатстването за еврочленство „в момента се обсъжда във вътрешен план“ като част от редица варианти при завоя на страната към прозападна външна политика, припомни през март „Политико“.