Мюмюн Тахир: За дезертьора

Поведението на съвременен дезертьор, забравил дълг и чест, разкрива корените на една от доминиращите тенденции в нашето общество, която се изразява в това, че рядко имаме лидери, каквито заслужаваме. Той досега бе живял със самочувствието, че стои в центъра на обществения интерес; бе щастлив да наблюдава как в огледалото на манипулираното обществено мнение изглежда по-умен, по-хитър, по-смел, по-мъдър, по-желан и т.н., отколкото е в действителност. Но се оказа, че не е способен на реалистична самооценка; критическият му разум изцяло е притъпен. Той просто е живял в един имагинерен свят, създаден от него и от неговите приближени. Интересно е да разберем кои от избраните с нашия вот политици най-много приличат на беглеца-квазилидер и характерни ли са тези качества за него: лумпен, начело на хора, обединена в поговорката „всеки глупак намира по-голям от себе си, за да му се възхищава“; човек с образование и с високо самочувствие; индивид, който води празен бохемски живот и се гордее с това; ренегат с пошли възгледи за живота и хората; обществен деец без съзнание за достойнствата на хора, сред които живее; бизнесмен с кръчмарски манталитет; самозванец, който вярва в харизматичната теория за лидерството; търгаш, готов да служи на чужди интереси, стига това да му носи изгода; агитатор със способности на демагог; грандоман с мания за месия.
Там е работата, че досега като в някакъв маскарад истинските лица винаги оставаха в сянка, а онова, което сме очаквали, изчезва в мъглата на политическата фразеология и демагогия, и отново пред нас се изправя мрачната фигура на корупцията и чудовищната манипулация. При това положение гражданинът фактически бива лишен от свободата на избора си и затова е готов да предлага своя вот на всеки, който му се отплаща с повече финансови средства или дори с мизерни хранителни продукти, а гласува за съвсем друг, ако бъде оставен да прояви свободно волеизявление. Така всеки път изборите се превръщат в панаир за наддаване за поругани ценности и осквернено човешко достойнство и в структурите на властта брутално се настаняват демагогията, корупцията, плутокрацията и олигархията, чиято съвкупност е равна на беззаконие, хаос и хищнически нрави.
Истинската демокрация днес е възможна, ако хората, които сме избрали да ни представляват, са компетентни и носители на устойчиви принципи и добродетели, чийто практически израз са професионализъм, справедливост, благоденствие за всички членове на обществото.
Някога американският социолог Дейли Карнеги учеше бизнесмените, елита на американското общество, как да спечелят хората и да им влияят, за да постигнат своите цели. За него да управляваш означава да ръководиш хората чрез техните слабости, чрез силата на човешките изкушения. А всъщност целта на управлението е да разкриваш силните страни на хората и да има помагаш да се опират на собствените си сили, вдъхновени от основните им ценности, базирани на убеждението, че смисълът на човешкия живот е да се придава нова сила и благородна насока на човешките стремежи и цели.
Стана пределно ясно, че твърде много сме рискували, когато сме издигали или допускали да бъдем управлявани от хора, чийто морал и личностна нагласа противоречат на изискването за успешен лидер. Когато избраните от нас индивиди не притежават необходимия минимум от оптимистичен светоглед, нравствено-психологически добродетели и качества, без които не могат да служат за образец на останалите, се лишават от обаяние и престиж в очите на последователите. Ярък пример за това е поведението на беглеца.
От философска гледна точка да управляваш означава да насочваш и регулираш правилно интересите и отношенията на последователите си, като ги съчетаваш с интересите на цялото общество; да въздействаш върху тях и да мобилизираш техните сили и способности за осъществяване на предварително поставени цели; да осигуряваш активното и съзнателното им участие в управлението на техните собствени интереси и отношения, които те съзнават като интереси на колектива и обществото.
Теорията и практиката потвърждават, че всеки ръководител освен качествата компетентност, деловитост, системност, организираност и др. задължително трябва да притежава и морално-политическите добродетели честност, порядъчност, откровеност, правдивост, морална чистота, хуманност, обаятелност, общителност и т. н.
Докато пишех тези редове се сетих за стихотворението „Беглец“ от М. Ю. Лермонтов. В разгара на военна битка героят напуска бойното поле и бяга в родното си село. Там не намира съжаление в нито един от близките си хора. Отива да види умиращия си приятел, който, след като го изслуша, го гони от дома си: върви си, ти си достоен за презрение, тук няма подслон за страхливец.
Тогава младият воин, осенен от нова надежда, решава да посети любимото си момиче, но разбира, че и тук няма място за дезертьор. Най-трагичният диалог е обяснението на героя с майка си, която очаква съпруга и другите си синове да се върнат от войната. Тя не приема беглеца; въпреки цялата си майчина болка тя не може да му прости дезертьорството:
Ти не можеш да умреш със слава.
Излез от дома ми, живей сам.
От твоя срам, беглец от свободата
няма да помрача старините си.
Ти си роб и страхливец - а не моят син!