Проф. Боян Дуранкев: Седем искания на "бизнеса", които са „майка плаче“

Колко е хубаво, че все пак има демокрация, синдикати и държава. Това коментира във "Фейсбук" проф. Боян Дуранкев.

Цели (според бизнеса):

1. "Основната цел - влизане в еврозоната".

Основната цел е добруването на българските граждани, а не едно от средствата!

2. Бюджетът: "да е по възможност балансиран, или с минимален дефицит".

България се вписва в дефицитите под 3%, но дълговете ни тежат и няма как да има балансиран бюджет догодина.

3. "Данъчната система да не се пипа преди приемането на еврото и влизането в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)".

МВФ и ЕС предлагат прогресивно облагане, за да се намали огромното неравенство.

4. "Заеми да се вземат само след анализ за какво си струва да се харчат, но не и за текущи плащания".

Заеми се вземат при нужда, а се разходват според приоритетите. "Плоският данък" досега (и ако се продължи) ще кара държавата да взема заеми. Затова трябва данъчна реформа! Свръхбогатите да плащат повече (вече прието от ЕС).

5. "Осигуровките да се свалят".

Осигуровките в България и без това са много ниски. Пенсионните фондове все още не могат да настигнат темпа на инфлацията, затова повечето българи разчитат на държавата.

Защо въобще трябва да има таван на осигуровките?!

6. "Минималната заплата да е по браншове и региони".

В ЕС практиката е да има "под" на минималната заплата, иначе в Габровница, например, МРЗ ще е 500 лв. А по браншове винаги има минимална заплата, например за асистент във ВУЗ, за неврохирург в държавна болница и т.н.

7. "Хората да бъдат подготвени за това, че ще се наложи да работят и след пенсия".

Повечето хора и сега работят след пенсия. Най-вече понеже пенсията е жалка и не стига за екзистенц минимума. А много хора работят и в личните си помощни стопанства (и след пенсия), други пишат книги или рисуват картини.

Да разбираме това искане като мечта на част от бизнесмените да се "пенсионират" на 35 години, след което да обхождат света и да си живеят живота. Но "обикновените хора" да бачкат до смърт, ако може - и след това!

Колко е хубаво, че все пак има (макар и ограничена) демокрация, синдикати и държава имат също думата!

Иначе - бегом марш! - към по-добрите страни!