Детската ясла - шестица от тотото

Ралица ще навърши две години през септември. Тогава ще свърши и майчинството на майка й Ана. Момиченцето трябва да отиде в детска ясла, а като навърши три години –  в детска градина.

Те обаче живеят в София, където местата в детските градини не достигат вече години наред. Бащата - Петър, работи като шофьор в куриерска фирма. Имат собствено жилище, купено на кредит. Бабите и дядовците на малката Ралица живеят в провинцията, което изключва някой от тях да се грижи за нея, ако тя не успее да се класира в близката ясла.

Вероятността да не се класира е доста голяма. Не че да се класира човек в яслена група е чак шестица от тотото, но метафората е доста сполучлива.  През февруари в Информационната система на Столична община бяха обявени свободните места за децата родени през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. , които ще бъдат приети през септември. До 8 май 2014 г. родителите, след като да се регистрирали в системата, ще могат да актуализират информацията в профила си и да кандидатстват в избраните от тях детски градини. На 9 май ще бъде обявено първото класиране.

Системата не е сложна, обяснява Ана. В свободното си време тя постоянно се рови в нея и се опитва да прецени в кое точно от трите най-близки ОДЗ (Обединени детски заведения – в тях има и яслена група – бел.ред.) да кандидатства на първо място.

Омагьосан кръг

Ако не приемат Ралица, започват проблемите за семейството. Общо-взето, има две решения – или да я дадат на частна детска градина, или майка й да не започне работа, а да си я гледа вкъщи.

Другият вариант е да се вземе бавачка. Тук положението е още по-трудно. Квалифицираните отдавна са заети, а свободните са ниско квалифицирани. Заплащането на бавачките тръгва от 120-130 седмично. Отделно трябва да се предвидят средства за храна, карта за транспорт и дребни, когато детето се извежда навън в парка или градските градинки. По този начин за месец минимум са необходими 480-520 лв. без допълнителните разходи. 

Ана е детска учителка и месечната й заплата е малко над 500 лв., с всичките добавки. От 450 лв. започват месечните такси за частните детски градини. Често храната се плаща отделно. Така че алтернативата да си остане вкъщи не й е чужда, нищо че това означава да спре с професионалното си развитие.

Кой е виновен

Общо-взето сред общинските съветници в София има консенсус, че виновно за състоянието е управлението на кмета Стефан Софиянски. Само че Софиянски приключи с кметуването през 2005 г. – преди девет години. Оттогава досега тържествено се откриха много нови детски градини, обновяваха се стари, а местата все не достигат. През миналата, 2013 година, над 12 000 деца не успяха да се класират.

Най-голям недостиг на места продължава да има в яслите, призна през януари тази година кметът Йорданка Фандъкова. Тя увери, че Столичната община усилено ще работи за осигуряване на места за всички 3- и 4-годишни деца в следващите една-две години.

През 2013 година е започнат строежът на общо 17 градини. До средата на годината осем от тях ще отворят врати. 13 нови детски градини ще започнат да се строят в столицата през тази година.

Но въпреки това (спомняме си как Бойко Борисов откриваше всяка седмица нова детска градина), местата не достигат. Явно нещо не е наред.

Младите, младите...

Към момента хиляди родители в големите градове са в положението на Ана и Петър. В най-уязвима позиция са младите работещи хора, към които пък се насочват упреци от страна на обществото, че не искат да имат деца.

Може би са прави политиците, които казват, че това не е единственият проблем, но не е ли време, вместо да се говори колко много са проблемите, те да започнат да се решават един по един.

Вариант е например правителството и общинските власти трябва да помислят и за данъчни облекчения и за тези работодатели, които разкриват детски градини в предприятията си. 

Една проста справка в Националния статистически институт показва, че в София през 2012 г. са се родили 13 597 деца - 7 008 момчета и 6 589 момичета. Това в общината би трябвало да го знаят. И съответно да работят по въпроса. Все пак става въпрос за планиране с година-две напред, не днес за утре. Но, както обикновено, у нас се работи на парче и събитията се гонят, вместо да се направи една работеща стратегия и всички да си свършат работата.