Светослав Иванов: И това ще мине

Иран едва ли ще търси пряк сблъсък с България или която и да е европейска държава. Не защото иранците не могат. А защото днес времето работи в тяхна полза. Целта на иранската стратегия в момента не е да отварят допълнителен фронт в Европа, а по-скоро е свързана с древната персийска мъдрост – „И това ще мине“.

Тръмп вече затъна в солената иранска пустиня. Разказвал съм ви, че тя е уникална с това, че е покрита с тънка суха кора, под която има блатна глинена каша. Неподготвеният пътник може да затъне. Да затъне в пустинята. Не се заблуждавайте – това, което наблюдаваме в момента не е класическа война, а военни действия за предефиниране на преговорните позиции на противниците. Колкото повече скачат цените на петрола, толкова повече отслабват картите на Тръмп, а световната икономика рискува да затъне в същата лепкава каша. Колкото повече отслабват картите на Тръмп, толкова по-големи отстъпки ще е готов да направи Вашингтон.

За Иран е достатъчно да продължи да нарушава петролните доставки, доскоро само чрез Ормузкия проток, а сега и през Червено море и другият ключов проток, използван от Саудитска арабия за износ на петрол – Баб ел Мандеб. Това е задачата на йеменските хути, които се възприемат като вярно прокси на Иран. Ако те успеят да въвлекат Саудитска арабия отново във война на територията на Йемен, цените на петрола ще се изстрелят още по-нагоре доста по-бързо от очакваното.

Това определено е ескалация и рискът вече не е еднократен скок на петрола, а продължителен логистичен шок, изразяващ се в още по-скъпо гориво, по-дълги маршрути, по-високи застраховки и нов инфлационен натиск за държави с фискални проблеми като България.

Иран играе опасна игра и натиска все повече. А Тръмп изглежда като човек, който не спира да търси изход с по-малко щети. И който постепенно се примирява, че няма да прекърши иранските ядрени амбиции. Затова има опасения, че той ще подхрани ядрените амбиции на основния регионален противник на Иран - Саудитска Арабия.
Така в региона скоро може да имаме две държави със собствени ядрени програми, които се възприемат като център на двете течения в исляма – шиизмът, с център Иран, и изключителният религиозен статут на краля на Саудитска Арабия за сунитския свят като „пазител на Мека и Медина“. В такъв случай кой ще спре Турция също да започне да мисли по-сериозно в тази посока?

Така би започнала хипотетична ядрена надпревара в най-взривоопасния регион на света.

Всичко това вероятно изглежда като кошмар за Израел, докато страните от Персийския залив в момента плащат огромна икономическа цена – с отлив на инвестиции и туристи. Техните лидери са принудени да търсят по-интензивни канали за деескалация с Иран, независимо от дълбокото взаимно недоверие.

Да, това не е класическа война. Все повече прилича и на търсене на изход от войната с военни средства. Колкото и иронично да звучи това. Тази военна кампания уби протестите в Иран и даде на режима на аятоласите възможност за мобилизация и репресии. Вместо да го отслаби, външният удар засега го консолидира. Защото аятоласите не чакат избори и като всеки авторитарен режим не се вълнуват от икономическата или социалната цена, която плаща народът им.

Разбирате ли сега защо е малко вероятно иранците да погледнат към Европа?

Те ще чакат новите грешки на своя противник, защото усетиха, че той е способен да прави грешки. Отговорът ще е икономически и сметката ще дойде много скоро – през цените на горивата, транспорта и инфлацията. Но в Европа персийската поговорка „и това ще мине...“ има доста по-различно измерение. Тя се свързва със социални катаклизми, падане на правителства и промяна в политическата и публичната среда. Това е темата, която би трябвало да държи българските управляващи будни нощем.

Коментарът на журналиста е публикуван на страницата на bTV в интернет