Равносметката за Европа в края на изборния ден

Четири дни продължи гласуването за евродепутати на Стария континент. То започна на 22 май във Великобритания и Холандия, продължи на 23 май в Ирландия и на 24 май в Чехия, Словакия, Латвия и Малта. В останалите 21 държави те се проведоха днес.

Независимо, че в някои държави изборът вече е направен, резултатите ще бъдат обявени най-рано на 25 май в 22.00 часа брюкселско време. Европа гласува за 751 евродепутати, чийто мандат ще бъде 2014-2019 г.

Избирането на този Европарламент ще влезе в историята с факта, че това са най-дългите избори в съвременния свят. За провеждането им са необходими минимум четири дни, тъй като правилата за гласуване в различните страни е различен, припомня в свои материал ИТАР-ТАСС.

Радикалите и евроскептиците засилват позициите си

Основните политически тенденции на тези избори е радикализация на обществото, засилване позициите на десните и ръст на евроскептиците, увеличаване броя на националистическите партии на фона на спада на активността на гласоподавателите.

По предварителни данни крайно десните могат да получат 140 от общо 751 депутатски места, каза пред руската информационна агенция представител на фракцията „Европа за свобода и демокрация”. По неговите думи националистите вероятно ще сформират нова фракция в новия състав на Европарламента. Тя ще обедини Френския национален фронт, холандската партия на свободата, белгийския „Фламандски интерес” и валонската "Народна партия", както и италианската „Лига на севера” и словашката национална партия.

Най-много депутати в европарламента ще изпрати Германия – 96. За тях се борят 1053 кандидати от 25 партии и политически движения. Те ще бъдат избрани от 64.4 млн. души с право на глас. През февруари германският съд отмени 3-процентната бариера. Това дава възможност за влизане в европарламента на представители на крайно десните и националистически организации, които не намериха място в сегашния Бундестаг.

Полша ще има 51 депутатски места. Борбата за тях е между 1277 кандидати, т.е. за всяко депутатско място има по 25 претендента. Тук не се очакват политически изненади и Варшава ще съумее да запази образа на „най-проевропейската страна” от всички други държави в Евросъюза.

Слабо беше гласуването в най-младата държава-членка на ЕС – Хърватска. Тя ще бъде представена в европейския парламент от 11 депутати. Хърватите ги избират измежду 275 кандидати, представители на 25 политически партии.

Евроизборите – тест за доверие за някои правителства

Най-голям шанс от 74-те избирани депутати във Франция, имат представителите на крайно десния „Националистически фронт”. Партията може да разчитат на гласовете на близо една четвърт от избирателите. Според анализатори, тези избори ще са сериозна заявка за Националистическия фронт за борбата за власт и за изборите за парламент и президент през 2017 г. Социалистическата партия продължава да губи гласове и е на трето място след консерваторите от Съюза на народното движение на Никола Саркози.

В Италия евроизборите вървят паралелно с тези за местни органи на властта в 4000 града, както и в две области – Абруцио и Пиемонт. В последния те минават под сянката на корупционен скандал и съдебни дела за машинации на предходния тур. Като цяло на изборите се гледа като на тест за правителството на Матео Ренци, а резултатите ще повлияят на вътрешнополитическата ситуация в страната и могат да доведат дори до падане на кабинета. Основен съперник на дясната демократическа партия е опозиционното популистко движение „5 звезди”, състоящо се от евроскептици.

В южната ни съседка Гърция избират 21 депутати измежду 1299 кандидати. Според предварителни социологически проучвания, главната опозиционна радикална партия СИРИЗА, която критикува ЕС по отношение на политиката й към Атина и обещава да преразгледа споразумението с международните кредитори относно рестриктивните икономически мерки, задминава дясноцентристката Нова демокрация, която заедно с лявоцентриската ПАСОК е в правителствена коалиция. В Гърция днес също се провеждат избори за местна власт. Претендентите на СИРИЗА за кмет се борят за ключови градове като Атина. 

Евроскептиците напредват

В Дания, която трябва да избере 13 депутати, фаворит се очертава крайно дясната Датска народна партия. По местни прогнози тя може да получи 4 депутатски места. Очаква се едва половината от имащите право на глас да го упражнят. Това е показател за евроскептицизма на датчаните, които, подобно и на много граждани от редица други европейски държави, са склонни да винят Брюксел и директивите на Европейската комисия за проблемите на страната си, включително и тези свързани с имигрантите.

В Швеция, която изпраща в Европейския парламент 20 депутати, основните претендент са представители на дясноевропейската Социалдемократическа работническа партия. По социологически проучвания за тях ще гласуват 28% от избирателите. На следващо място е Умерената коалиционна партия с 19%.