Мнението е публикувано в reduta.bg
Преди изборите гледах статистически данни, според които 40 процента от българите определят като най-значим проблем на страната доходите и още толкова – заетостта. В същото време, едва няколко процента смятаха състояние на икономиката за също толкова важен проблем. Излиза, че българите не правят връзка между икономиката, заетостта и доходите. Доскоро бях особено критична към сънародниците си по този повод, обаче след един месец предизборна кампания съм по-склонна да проявя разбиране. В крайна сметка, няма как хората да направят тази връзка, след като политиците упорито я отричат. Нещо повече, ако човек слуша първите ни политически умове няма как да не си представи управлението на държавата като един димящ и бълбукащ котел, в който властимащите разбъркват с дълъг прът тайнствена отвара от лечебни билки, змийски люспи и прилепови нокти, докато отвътре не започнат да изскачат таблети по швейцарското правило с младежки гаранции.
На този фон, годишните препоръки на Европейската комисия по основните програмни документи на България представляват полезен наръчник, с помощта на който замаяният от изпаренията на магическия котел гражданин може да отрезви мисълта си и да си представи управлението на държавата като система от целенасочени и логични решения, действия и бездействия. И да ги оцени: свършено – несвършено, положително - отрицателно, живея по-добре – живея по-зле.
Ако сравним препоръките на Европейската комисия към България за тази и миналата година, ще видим, че макар препоръките да се повтарят, има голяма разлика в тона. Същото ще забележим ако се върнем и няколко години назад – препоръките в общи линии са едни и същи и са фокусирани върху няколко основни проблема. Разликата е, че до 2013 г. в препоръките все още има усещане за потенциална възможност, за очакване нещо да се промени, макар да се отчита, че и събираемостта на данъците, и сенчестата и кономика, и пазарът на труда, и образованието, и здравеопазването са дългосрочни проблеми пред страната. Година по-късно оптимистичният полъх е изчезнал, а усещането е за връщане назад.
Например, по отношение на бюджета през 2013 година се отчита добрата бюджетна дисциплина и и увеличеното доверие в бюджетната политика. Подчертава се, че е важно властите да запазят постигнатото и да поддържат темпа на реформите. През 2014г. вече имаме разклащане на бюджетната стабилност и потенциално неизпълнение на средносрочната цел.
През 2013г. ЕК е видяла и съществени възможности за подобрение в спазването на данъчното законодателство, което би позволило да се направят повече разходи за насърчаване на икономическия растеж. Признава също, че страната е направила „забележими стъпки” да подобри събираемостта на приходите, макар укриването на данъци да продължава да е високо. Една година по-късно същите проблеми са налице. Нещо повече, „въпреки редицата мерки”, които е предприела, България няма нито всеобхватна стратегия, нито анализ на рисковете и резултатите от приетите мерки.
За сметка на това, в областта на пенсионната реформа, има директно отстъпление назад – не само, че планираното увеличение на пенсионната възраст беше отложено, ами и бяха въведени допълнителни схеми за ранно пенсиониране. И това на фона на статистиката, че българското население е сред най-бързо застаряващите в Европа.
По отношение на безработицата и пазара на труда също няма развитие, въпреки острата нужда от мерки – в България делът на младите хора, които нито учат, нито работят, продължава да бъде един от най-високите в ЕС. И ако преди година се допуска, че реформираната Агенция по заетостта може да изиграе положителна роля, сега изводът е ясен- напредъкът по укрепване на агенцията е ограничен (което в превод от брюкселски значи никакъв), а „България не разполага с ефективни мерки, насочени към нерегистрираните в бюрата по труда млади хора, включително роми, в съответствие с целите на Гаранцията за младежта”. Ако се чудите откъде ви е познато последното – младежката гаранция беше запазената марка, с която социалистите широко се рекламираха в кампанията преди евроизборите.
Откровено отчаяние звучи в констатацията, че България все още не е приела закона за училищното образование, който да създаде база за реформиране на системата. Проектозаконът, предложен от правителството на ГЕРБ, не беше приет, а сегашният образователен министър твърди, че нов закон се пише в министерството и ще бъде подложен на широко и прозрачно обществено обсъждане. Кога - не е известно. Известно е обаче какви са резултатите на българските ученици, както и какъв продукт произвеждат университетите за пазара на труда. И е сигурно, че няма изгледи положението скоро да се промени.
Както и година по-рано (и преди това), ЕК отново отчита проблемите в здравеопазването, като управлението на болниците и липсата на прозрачност във финансирането им, както и недостатъчно добре развитите услуги за извънболнично лечение. И въпросът не е просто в потенциалното увеличение на бюджетните разходи за здраве в бъдеше, а в това, че „високото ниво на регламентирани и нерегламентирани плащания, поемани пряко от пациента, на практика изключва някои групи от населението от достъп до здравеопазване.” В прав текст казано – има хора и цели групи в България, за които здравеопазването е твърде скъпо, твърде далеч или твърде бавно (става ясно от приложенията към препоръките). Защо това е проблем според Европейската комисия, но не и според българските граждани, не знам. А би трябвало да причини такива обществено-политически трусове, че нито едно правителство да не може да си намери място, докато поне не започне да решава проблема. Уви, ние се задоволяваме с нескончаемо дефиле на здравни министри.
Последните две препоръки – за бизнес средата (обществените поръчки, корупцията, независимостта на съдебната система) и енергийния сектор (конкуренция, пазарна ефективност, прозрачност) – също звучат до болка познато. И актуално, на фона на последните развития около „Южен поток”, макар връзката (подобно на тази между икономиката и доходите) да е умело прикривана и завоалирана с обещания за работни места и енергийна сигурност.
Изводът: няколко страници повече и една загубена година.
За експертите на ЕК може би е улеснение копирането на препоръките година след година. Но отвъд цифрите и мастилото има друго – нашият живот. Нашият труд, нашите пари, нашето здраве, нашите деца. Това стои зад отегчителните доклади на „Брюксел” и неразбираемите статистически данни. Това ври в казана, който политическите чудодейци бъркат с дълъг прът. И не, от казана не изскачат нито заетост, нито доходи – само призраците на собствената ни глупост.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА