Заклетият комарджия Путин, който може да цака "Всичко коз", когато си поиска

Повече от три години война в Украйна и лавина от анализи, публикувани в международната преса в опит да се предскаже изходът от конфликта и да се разкрият намеренията на Владимир Путин. Руският президент, който никога не се страхува от провокации, заяви на 20 юни, че не изключва превземането на украинския град Суми от неговите войски. Киев нарече това "презрение" към мирния процес. "Смятам руснаците и украинците за един народ. В този смисъл цяла Украйна е наша", добави Владимир Путин.

Анастасия Едел, автор на "Русия: Детската площадка на Путин" (2016 г.), отказва да се впуска в прогнози. Въпреки това, тя предлага ценни исторически и културни прозрения за механизмите на руската власт и мотивациите на човека, който държи юздите на Кремъл в продължение на четвърт век.

В интервю за френския вестник L'Express тази руско-американска писателка и социален историк, израснала в Съветския съюз и публикувана във Foreign Policy, The New York Times и The Atlantic, хвърля безкомпромисен поглед върху Русия на Путин и предупреждава западняците да не се поддават на изкушението да приписват щателна стратегия на руския автократ.

В нейните очи руският лидер не е гросмайстор по шах, а по-скоро "заклет комарджия". "Днес Путин е свързал политическото си оцеляване - което в Русия често означава и физическото му оцеляване - с успеха на хазарта си в Украйна", отбелязва тя, като същевременно подчертава, че Русия, "въпреки образа на сила, който се стреми да проектира, остава нестабилна държава".

С известна носталгия по Русия през 90-те години на миналия век, "период, изпълнен с надежда, когато страната имаше реален шанс да се утвърди в Европа", Анастасия Едел предрича доста посредствено място за своя президент в учебниците по история: "Ако остави нещо след себе си, то ще бъде това, че той погреба този европейски стремеж под развалините, оставени от руските ракети в Украйна."

L'EXPRESS: Според Вас, "колкото и разрушителен да е, Путин не е велик стратег, а опортюнист. Раздадоха му лоши карти, но играе сякаш има "Кралска кента." Обяснете ни това...

АНАСТАСИЯ ЕДЕЛ: Ако погледнем в дългосрочна перспектива и вземем предвид факта, че той е на власт вече 25 години, това, което според мен се очертава, е модел на постоянна импровизация, за да се осигури оцеляването му. Неговата пропаганда обича да го представя като гениален стратег, шахматен майстор, който предвижда всичко. Но в действителност това е предимно поредица от опортюнистични хазартни игри.

Някои от тези най-видими хазартни игри, тези с големи последици, успяват: анексирането на Крим, намесата в американските и западните избори, нахлуването в Украйна. Други се провалят, а има и такива, за които никога не чуваме. Но аз ги виждам най-вече като реакции на обстоятелствата, а не като добре дефиниран стратегически план. Според мен това се обяснява отчасти с икономически, географски и исторически фактори, но също и с липса на визия. Защото в неговия свят, както Вячеслав Володин, председател на Думата, веднъж заяви: "Без Путин нямаше да има Русия."

Следователно той не може да си представи Русия без него, нито себе си без власт. И затова, каквото и да прави, човек винаги трябва да се пита до каква степен това служи на основната му цел: да остане на власт за неопределено време.

L'EXPRESS: В това отношение той беше доста успешен, след като е на власт вече четвърт век...

А. ЕДЕЛ: За руски автократ това не е толкова необичайно. Той има пълен контрол над системата. Още от самото начало на възхода си той установи това, което сега се нарича "вертикала на властта" - сложен израз, измислен от пропагандата, за да опише стар руски модел: този на личната власт, съсредоточена около един човек, без друга институция освен него. Това е форма на персонализирана автокрация. Той перфектно разбира как да напише, чрез действия, наръчник за демократична подривна дейност. Не бих го нарекла модерна демокрация, защото Русия не беше наистина модерна демокрация, когато той дойде на власт, но се движеше към това.

Бях там, спомням си го много добре. След десетилетия на съветско управление, този абсурд, който представляваше СССР, започна да се разпада и изведнъж усетихме огромен прилив на свобода. Във всеки случай, за хората от моето поколение, които тогава бяха на двайсет години, това беше нещо реално. Демократичните стремежи съществуваха, те бяха искрени. Но всичко това остана крехко и ситуацията можеше да се обърне и в другата посока.

За съжаление, с идването на Путин беше по-лесно да се отблъсне тази зараждаща се демокрация, отколкото ако контекстът беше по-стабилен. И той успя да разработи изключително ефективно ръководство за неутрализиране на противодействащите сили, като ги представи като някакъв вид терористи, личности, които трябваше да бъдат политически елиминирани.

L'EXPRESS: Четейки написаното от Вас, изглежда, че Владимир Путин е бил воден в кръстоносния си поход срещу Запада не толкова от идеология, колкото от желанието да укрепи личната си власт...

А. ЕДЕЛ: Абсолютно сте прав. И точно това прави днешна Русия толкова уникална: всъщност тя няма идеология. Стремежът да бъде "велика" не е идеология. Колкото и да се опитва човек да го представи като идеология, трябва да има основа, основни идеи, които обясняват например защо живеем по начина, по който живеем. В съветското общество това беше много ясно: ние се възприемахме като "фар на човечеството", дори и да нямаше какво да ядем. Мислехме си, че сме "по-добри от другите", защото представлявахме уж прогресивно и справедливо общество. Разбира се, това не беше вярно, но повтаряйки го отново и отново, в крайна сметка или го повярвахме, или поне разбрахме, че това е системата, в която живеем. И се подчинихме.

Путин се опита да развие някаква уникално руска идеология. Към края на втория си мандат той започна да промотира тази идея, позиционирайки Русия в опозиция на Запада, представяйки я като "цивилизационна държава". Но всичко това са големи думи, които в действителност означават малко за средностатистическия руснак. Не е изненадващо тогава, че в търсенето си на такава идеология той се обърна към Втората световна война, или по-скоро към това, което руснаците наричат Великата отечествена война.

Той разчиташе на победата срещу нацистите, защото това е единственият исторически елемент, който все още резонира с мнозина. Русия, или по-точно СССР като цяло, включително Украйна и други републики, плати висока цена. Но Путин погрешно представи тази победа като победа единствено на руския народ. Когато се хвали, че Русия е победила нацистка Германия, той забравя, че украинците са изиграли главната роля. Именно тяхната територия е била окупирана от германски войски, именно те са взривявали германски влакове и са повели значителна съпротива в тила на врага.

По този начин той е превърнал събитие отпреди повече от половин век в основата на тази "нова Русия", издигайки култ към победата не само над нацистите, но и над Запада. В крайна сметка бих казал, че единствената идеология, която той наистина прилага, е това систематично противопоставяне на Запада, съчетано с представянето на Русия като самостоятелна цивилизация. Това е неговата настояща позиция. И в действителност това не е нищо друго освен реваншизъм. Това е истинската идеология. Нищо друго.

L'EXPRESS: Винаги ли е възприемал Запада като враг? Изглежда намеквате, че "цветните революции" в Грузия и Украйна са отбелязали решаващ повратен момент...

А. ЕДЕЛ: Путин остава белязан от миналото си в КГБ и не бива да губим от поглед факта, че основната мисия на този орган е била да се бори с несъгласието, независимо дали е вътрешно или външно. Ставаше дума за наблюдение на собствените си граждани, както и на враговете на държавата. По време на съветската епоха, когато той - и аз, впрочем - израснахме, Западът беше заклет враг. Цялото внимание беше насочено към Америка. И дори докато растях, поне до определена възраст, бях убедена, че животът ще бъде перфектен, стига само Западът да спре да се опитва да ни подкопае. Задавах си въпроси като: Защо американците искат да хвърлят ядрена бомба върху нас? Така работи информационният балон, както и пропагандата: тя формира вашия мироглед.

Така че мисля, че това е основната му позиция. Той беше обучен да вижда Запада като противник. Разбира се, неговите възгледи вероятно са се развивали с времето, но дълбоко в себе си това е опцията по подразбиране, най-лесната за активиране. Когато нещата не вървят по начина, по който искате, търсите някой, когото да обвинявате. И най-очевидният враг - този, срещу когото е изградена цялата съветска пропаганда - е Западът.

Съществува и фактът, че Русия до известна степен се е опитала да се интегрира в Европа, но без никога наистина да е поискала да приеме нейните правила. Много рано Путин показа авторитарни тенденции, които не бяха добре приети от западните демократични лидери. Той не беше открито отхвърлен, но не беше и посрещнат с отворени обятия. Така в крайна сметка стигна до заключението, че има повече какво да спечели, като стане противник на Запада, отколкото като се опита да стане негов приятел или европейски партньор, какъвто никога не би могъл да бъде истински, тъй като отказа да играе по западните правила.

L'EXPRESS: Вие твърдите, че "намесата на Путин в делата на Запада не е самоцел, а средство за елиминиране на заплахите за неговия режим". За какви заплахи говорите?

А. ЕДЕЛ: Днес Путин е обвързал политическото си оцеляване - което в Русия често означава и физическото му оцеляване - с успеха на авантюрата си в Украйна. Целият му режим сега зависи от това. Той най-накрая намери своята "велика национална идея": война. Русия сякаш е създадена за това. Идеологията е задействана, защото родината трябва да бъде защитена. Но традиционно този вид хазарт може да се обърне и в противоположната посока. И няма нищо по-опасно за руски автократ от това да загуби война.

Повечето от историческите отстъпки, направени от руските царе, са били изтръгнати след военни поражения, като например поражението на Николай II срещу Япония. И обратно, това, което наистина утвърди Русия в редиците на европейските сили, беше победата над Швеция във Великата северна война, която консолидира властта на Петър Велики. Така че най-големият страх на Путин в действителност е да загуби тази война. Защото, ако това се случи, какво му остава?

L'EXPRESS: "Рейтингът на популярност на Путин може да е висок, но в Русия ласкателството може да се превърне в бунт без предупреждение", пишете Вие. Наистина ли смятате, че подобен обрат е възможен?

А. ЕДЕЛ: Що се отнася до рейтингите на одобрение, във всяка война има това, което се нарича "ефект на знамето". И за съжаление, той работи в контекста на руската държава. Пропагандата е ефективна. Според мен това е едно от основните стратегически предимства на Русия: способността ѝ да манипулира умовете, да ви кара да повярвате, че бялото е черно и обратното. И рано или късно хората в крайна сметка вярват в това. Но Русия, въпреки образа на сила, който се стреми да проектира, остава нестабилна държава.

Това е персонализирана автокрация, без реална институционална контрасила, способна да абсорбира сътресения, за разлика от европейските държави, които имат история и структура, позволяваща им да се справят с кризи. В Русия всичко се крепи на една-единствена фигура: господарят на Кремъл. Така че нещата могат да се променят много бързо.

Проблемът е, че Путин е заложил твърде много. Той знае, че ако този залог се провали, цялата военна машина, която е рестартирал... Какво може да направи с нея? Засега той поддържа фалшиво чувство за единство, разпространявайки идеята, че руснаците защитават родината си, а не бомбардират мирни градове и села. Но какво ще стане с всички тези ветерани, всички тези мъже, завръщащи се от фронта? И какво ще остане, след като щедрите плащания, изплащани на бойците в украинската война, спрат? Нищо, освен мизерията от преди.

L'EXPRESS: Каква следа ще остави Владимир Путин в руската история?

А. ЕДЕЛ: Точно това е неговата мания: да остави траен отпечатък в руската история. Лесно е да се разбере какъв тип лидер би искал да помним чрез историческите фигури, които той изтъква. И е ясно, че при неговото управление Сталин преживява истински ренесанс. За мен това е просто немислимо, като човек, преживял перестройката и гласността, периода, когато престъпленията на Сталин срещу руския народ започваха да се разкриват. И днес сме свидетели на един вид реабилитация.

Струва ми се очевидно, че следата, която Путин иска да остави, е тази на човека, открил и възстановил "Велика Русия", нещо като Петър Велики. Нещо повече, зад това стои цяла символика: постоянно завръщане към митологизираната визия за средновековна протославянска държава, която той нарича люлка на Русия. Той се стреми да се позиционира като един вид "Владимир Велики". Амбицията му е да възстанови Русия по подобие на старата империя, като върне бившите съветски републики в своята орбита. Предстои да видим как историята ще го съди, а това е съвсем друг въпрос.

Когато си спомням за Русия през 90-те години на миналия век, период, изпълнен с надежда, когато страната имаше реален шанс да се утвърди в Европа, изпитвам дълбока тъга. Русия винаги е мечтала за Европа, често е имала искрено желание за нея, но постоянно действа противно на това желание. Ако Путин остави някаква следа, то ще е това, че е погребал този европейски стремеж под развалините, оставени от руските ракети в Украйна. Разделението, което той създаде между Русия и Запада, несъмнено ще остане един от основните маркери на неговото историческо наследство.

Но има и - и това е нещо много лично - разрушаването на образа на Русия като велика културна единица. Защото не можеш да отделиш културата от действията на една нация. Днес, когато препрочитам книгите, на които се възхищавах, ги виждам по различен начин. Независимо дали става дума за Толстой, Достоевски... произведения, които всички обичахме. Дори "Война и мир", например.

Понякога си затваряхме очите за определени аспекти, мислейки си: "Да, ами, това са особеностите на Русия, обстоятелствата на времето." Но днес прожекторите са безмилостни. Трябва да погледнем тази война в Украйна и да си кажем: тя може да не е пряко вдъхновена от Чехов или Толстой, но е част от нещо, има корени. И този образ на Русия, който все още имахме по време на Олимпийските игри в Сочи, тази грандиозна визия за мистериозна страна, тройката, носеща се над света, носител на гений и култура... Това приключи. И това също ще бъде част от нейното наследство.

L'EXPRESS: Събитията в Иран - традиционният съюзник на Русия - и отслабването, ако не и елиминирането на режима, представляват ли заплаха за Путин?

А. ЕДЕЛ: Трудно е да се каже. Дълго време се смяташе, че Русия е установила своя собствена ос, по-специално със Северна Корея и, разбира се, Иран, чието участие във войната в Украйна, по-специално чрез доставката на дронове, е добре известно. Следователно на теория отслабването или изчезването на иранския режим би било сериозен удар за Москва. Но в действителност въздействието може да бъде по-двусмислено. Ако напрежението в Близкия изток повиши цените на петрола, това всъщност може да работи в полза на Путин. Няма нищо, което руснаците да следят по-внимателно от цената на барел петрол. Те знаят много добре колко зависи от това стандартът им на живот. Когато живеех там, всички следяха обменния курс на долара спрямо рублата. Днес цената на петрола служи като барометър.

L'EXPRESS: Израснали сте в Съветския съюз. Сега живеете в Съединените щати. Какво мислите за връзката между Владимир Путин и Доналд Тръмп и за възхищението, което последният сякаш изпитва към първия?

А. ЕДЕЛ: Първо, за Тръмп Путин въплъщава образа на силен и могъщ лидер, фигура, към която самият Тръмп се стреми. И това вероятно говори много повече за Тръмп, отколкото би искал да признае. Той вижда Путин като човек, който е елиминирал всякаква съпротива, който притежава абсолютна власт и който управлява руската система безпрекословно. За Тръмп властта се разбира преди всичко като форма на господство, а не като баланс или отговорност.

Това до голяма степен подхранва очарованието му от Путин. Второ, Путин има преднина, когато става въпрос за демократична подривна дейност. Той е разработил истинско ръководство за приплъзване на демократична или полудемократична система в напълно автократичен и персонализиран режим. Много от техниките, разработени от неговите политически технократи, сега се изнасят на Запад. Той действа като един вид по-опитен другар, ментор, който показва как се прави. И мисля, че има един вид възхищение от тези методи у Тръмп.

Трето, Путин е майстор манипулатор. Той знае как да влияе на хората. В края на краищата, той идва от институция, чиято основна мисия е била именно да манипулира общественото мнение и да неутрализира всяка форма на демократично изразяване. Путин знае точно как да се обърне към Тръмп, кои струни да дръпне, кои бутони да натисне, за да получи реакцията, която иска.

L'EXPRESS: Цензура, разполагане на Националната гвардия, лов на опоненти... Някои се страхуват от авторитарен обрат на Доналд Тръмп. Виждате ли някакви елементи, които наподобяват системата, въведена от Владимир Путин в Русия?

А. ЕДЕЛ: Някои тенденции са откровено тревожни. Например, като калифорниец, виждам в местните новини, че Националната гвардия е разположена в Лос Анджелис, че щатски сенатор е окован с белезници от федерални агенти или че кандидат на демократите за кмет на Ню Йорк е арестуван, докато се опитва да ескортира някого до имиграционния съд. Все едно чета руски новини от ранната ера на Путин. Следователно има ясни паралели в опитите за консолидиране на властта и инструментализиране на армията.

Въпреки тези паралели, трябва също да си напомням - може би за да запазя здравия си разум - че Америка не е Русия. Не защото "това никога не би могло да се случи тук", а защото винаги е опасно да се прилага исторически прецедент към друг контекст. Въпреки това, за някой, който вярва в демокрацията, а не в персонализираната, милитаризирана власт, това са особено тревожни времена, в които живее в Съединените щати.