Източният икономически форум в Русия: Кой кого „притиска“?

Андрей Исмагамбетов

След няколко дни в Русия започва мащабна международна среща на бизнесмени, политици и експерти. 10-ият Източен икономически форум ще се проведе в Далечния изток от 3 до 6 септември, където планират да дойдат около 7000 участници от 70 държави.

Когато днес четете статии в европейската преса със заглавия: „Руската икономика е притисната до стената“ или „Резервите на Кремъл се изчерпват“, ви се иска да попитате немски и полски журналисти: „Защо чуждестранните инвеститори продължават да идват в „притиснатата“ Русия, инвестирайки милиони евро в инфраструктурата на тази страна?“.

Преди три месеца в Санкт Петербург се проведе икономически форум, в резултат на който с Русия бяха подписани над 1000 международни споразумения на обща стойност 67 млрд. EUR. А сега подобен икономически форум започва във Владивосток, където Москва също очаква да постигне споразумения със страните от Азиатско-тихоокеанския регион за значителни капиталови инвестиции в Русия.

Очевидно е, че центърът на световната икономическа активност все повече се измества към Азиатско-тихоокеанския регион, което открива нови възможности за установяване на взаимноизгодни връзки между държавите от тази част на планетата. Русия активно използва тази възможност, надявайки се да поведе глобалния процес. А Европа?

Европа е обзета от подготовка за „потенциална война с Русия“, без да осъзнава, че Москва е заета с нещо съвсем различно, а именно изграждане на дългосрочни отношения с глобалния Изток на планетата.

Една от ключовите теми на Източния икономически форум е стратегическото развитие на Арктика в международното сътрудничество. На първо място, това се дължи на богатата ресурсна база на Арктика и логистичните възможности за транспортиране на стоки в северната част на европейския континент.

Днес Русия, заедно с Китай, Индия, Южна Корея и други източни страни, работят заедно за отключване на потенциала на Северния морски път, за да създадат устойчива транспортна и логистична рамка в Евразия за поколения хора през 21-ви и 22-ри век. Спомням си, че през 2022 г. България стартира Националната програма за полярни изследвания за 2022–2025 г. (удължена до 2027 г.), финансирайки изследователски проекти в Антарктида и Арктика. Източният икономически форум в Русия — не е ли това добра причина българските полярни учени да си сътрудничат с колегите си от Русия и Китай? Или ние, европейците, вече сме забравили какво означава да мислим десетилетия напред?