Луиш Фиго: Роналдо игра с мен, не аз с него

Луиш Фиго отвори душата си в дълъг разговор за подкаста Obi One и прегледа някои от най-забележителните моменти в кариерата си – от възхищението си към Кристиано Роналдо до спорния трансфер от Барселона в Реал Мадрид, без да забравя „Галактикос“ и националния отбор.

Относно Кристиано Роналдо, Фиго си спомни дебюта на тогавашния млад нападател в националния отбор и увери, че талантът му е бил очевиден от самото начало. „Той игра с мен, не аз с него [смее се]… Личеше си, че е невероятен талант. С качествата, които притежаваше тогава, на 18 години, когато влезе в националния отбор, мисля, можехме да видим това, защото имаше техника, беше много бърз, можеше да играе с двата крака и скачаше много високо. Беше невероятен тогава и продължава да бъде.“

Бившият капитан на националния отбор отхвърли всякаква идея за съперничество или завист: „Изпитвам най-голямо възхищение към него, защото смятам, че той е пример. Той е човек, който носи името на Португалия навсякъде. Примерът, рекордите, гладът му да иска винаги да бъде по-добър и да печели, и да бъде конкурентен. Мога да кажа само добри думи по отношение на това, което е историята на футбола.“

Запитан за мястото на Роналдо в историята, Фиго отказа да прави сравнения с Лионел Меси или други митични имена: „Не обичам да сравнявам, защото някой ще трябва да загуби, нали? Не мога да сравнявам Марадона с Меси, нито пък Еузебио с Кристиано Роналдо, защото те са различни играчи, с различни качества и са играли в различни времена. Все едно да сравняваш хайвер с трюфели. И двете са страхотни!“

Фиго също така уточни, че никога не е отхвърлял Сър Алекс Фъргюсън, но призна, че е водил разговори с английски клуб. „Никога не съм отхвърлял Сър Алекс. По времето, когато напуснах Реал Мадрид за Интер, разговарях с Рафа Бенитес, който беше в Ливърпул. Но нищо не се случи, такава беше съдбата. Никога не съм имал директни контакти с Манчестър Юнайтед или Сити по онова време. Избрах Интер заради връзката и чувството, което имах с г-н Морати.“

В Барселона той е работил с Кройф, Боби Робсън и Ван Гаал – три различни стила. „Кройф беше първият ми треньор извън Португалия. Преместих се в Барселона до голяма степен заради него. Имах опита да работя с него през последната му година. Той беше 20 или 30 години пред времето си. След това дойде Боби Робсън, с когото вече бях работил в Спортинг. Беше труден преход за него, защото клубът беше силно пропит от философията на Кройф, но спечелихме титли, като Купата на носителите на купи.

„След това дойде Ван Гаал. Изпитвам огромно уважение към него. Казват, че е луд, но е невероятен професионалист, много строг. Имахме много спорове, защото той искаше да играя много близо до тъчлинията, но отношенията ни са фантастични и до днес“, заяви той.

Относно преминаването от Барселона в Реал Мадрид през 2000 г., Фиго призна, че всичко е започнало неочаквано по време на Евро 2000: „Моят агент ми се обади, за да каже, че има кандидат за президент на Реал Мадрид, който иска да плати откупната ми клауза. По онова време бяха 60 милиона евро, което през 2000 г. беше лудост. Но това беше само един кандидат, аз имах договор и бях фокусиран върху националния отбор. Казах на агента си да го изслуша и казах на президента на Барселона, а той каза да донесе парите. Мислеше, че блъфирам.“

„Барселона преминаваше през трудна финансова ситуация и мисля, че те искаха да продадат някой голям играч. Отидох на почивка и нещата започнаха да стават по-реални. Направих грешката да дам интервю, в което казах, че няма да напусна, защото тогава наистина мислех, че ще остана. Беше грешка. Но процесът нарастваше като снежна топка. Запознах се с Флорентино в деня, в който той спечели изборите, и отидох в Лисабон, за да поема отговорността. И животът ми се промени завинаги“, спомни си той.

Завръщането на „Камп Ноу“ беше белязано от враждебна атмосфера, включително епизода с хвърлената свинска глава на терена. „Моят фокус беше да се подготвя за игра. Знаех символиката на трансфера, но не се подготвих. Това, което не ми хареса, беше кампанията, предизвикана от пресата в Барселона, която влоши всичко. Имаше плакати с лицето на дъщеря ми, която тогава беше само на една година. Това премина границите.“

Вече в Реал Мадрид, той беше част от ерата на „Галактикос“. Запитан за любимия си сред толкова много звезди, той отговори с хумор: „Аз! [смее се]. Имахме късмет с футболните качества и човешките качества. Това, което направи този отбор специален, не беше само индивидуалният талант. Беше фактът, че имахме страхотни хора. Не е лесно да управляваш егото в съблекалня, където всички са най-добрите в света, но ние успяхме да поставим качествата си в услуга на колектива. Приятели сме и до днес.“

„Роберто Карлос ви каза тук в подкаста, че любимият му е Бекъм заради интензивността, и аз съм съгласен, че Дейвид е много подценяван. Заради медийния му образ хората понякога забравяха качествата му. Той беше фантастичен професионалист, тичаше през целия мач и поставяше таланта си в услуга на отбора. Имахме Макелеле, който беше ключов, Раул, Йеро, Роберто Карлос... Беше лукс.“

Накрая той говори за загубата на финала на Евро 2004 срещу Гърция, у дома: „Беше съдба. Боли да загубиш, разбира се, но беше незабравимо преживяване, което никога повече няма да изживеем. Португалия беше разделена от клубовете и за първи път успяхме да обединим цялата страна около националния отбор, независимо от клубовете. Хората ни следваха с коли, самолети, лодки, коне... Беше невероятно. Футболът ни отнема неща и след това ни ги връща. Върна ни ги през 2016 г. във Франция, като спечелихме, във Франция, срещу французите, срещу които Португалия винаги губеше.“