Пелето: Не съм сигурен дали Левски ще задържи Веласкес

Станислав Ангелов-Пелето силното представяне на Левски и завръщането на „сините“ на голямата европейска сцена. Бившият капитан и спортен директор на клуба направи паралел между сегашния тим и отбора, който достигна до четвъртфинал за Купата на УЕФА и впоследствие проби в Шампионската лига.

Ангелов, който говори пред „МачКаст“ и „Мач Телеграф“, похвали работата на Хулио Веласкес, но посочи и проблемите, които според него могат да спрат възхода на отбора. Пелето говори открито за бъдещето на треньора, представянето срещу по-силните съперници и развитието на младите български футболисти. Според него Левски вече има стабилна основа, но следващата голяма крачка изисква постоянство, ясна клубна политика и време.

- Поканихме те в един хубав период за Левски – предстоят 8 мача в Лига Европа. Отборът се представя така и играе по начин, по който феновете искаха да гледат...

- Да, справят се доста прилично. Всичко си има своята логика що се отнася до тяхното представяне – кога добре, кога зле. Като фенове, отстрани погледнато, и аз като човек бил част от този клуб дълги години и емоционално съпричастен, също се радвам.

- Как изживя европейското синьо лято?

- Не само лятото, цялата изминала година беше доста приятна. Специално лятото – добре играят. Аз виждах разни колебания от време на време. Знаех, че срещу по-добър отбор ще имаме определени проблеми. Но няма как. За да се направи отбор за Шампионска лига и да се играе на такова ниво е трудно. В последно време много се разви футболът като организация, дигитализация, механизация и всичко останало. Много е трудно да се влезе в Шампионска лига с нов отбор. Ние реално сме нов отбор, от който даже 4-5 от основните играчи мислят как да си тръгнат и къде да бъдат продадени. Отделно има 3-4 абсолютно нови, които сега дойдоха. Виждам, че добре се адаптираха, но за един млад отбор, имам предвид млад като изграждане, се справят доста добре. За мен дори по-добре от очакванията ми.

- Ти като част от отбора на Левски, който постепенно постигаше все по-добри и добри резултати в Европа – виждаш ли и сега нещо такова?

- За Левски преди да достигне до Шампионската лига беше преминал през едни много силни 4-5 години в Европа. В този период се изграждаше на едно ядро. Това ядро до голяма степен беше от българи и състезатели, които по друг начин гледат на нашия клуб – не да дойдем, да играем една година и да си тръгнем или пък да се разсърдим и да не ни се играе някой мач. По съвсем различен начин гледахме на този спорт. Но и времената са различни. Левски тогава пробва с Бешикташ да влезе в Шампионска лига. След това с Галатасарай, след това с Динамо Киев. След това си спомням, че с Гочето играхме до пролетта срещу Ливърпул и стигнахме на много сериозно ниво в Европа. Следващата година ни беше преломна – първата на Станимир Стоилов, когато отпаднахме от един отбор изцяло създаден от тъмнокожи играчи. Това обаче ни даде някакси тласък. На следващата година играхме на четвъртфинал в Купата на УЕФА и влезнахме в Шампионска лига. Има едно степенуване, запазване на ядро, добра симбиоза между играчи вътре и цялото това нещо даде резултат. В днешно време чувам оттук-оттам, дори и собственици на клубове, които казват – „С пари ще стане, ще вземем този или онзи“. Не става само с пари. И не става само с добри футболисти. Иска си време, добра организация, игровата структура на терена да се подобрява постоянно, дисциплина, отговорност и самото присъствие на играчите. Какво виждам аз сега в Левски? Един Майкон например не е това, което беше. Той е изключителен играч, има невероятни качества, но ти като не го ползваш на 100% значи има проблем. От там тръгваме и към Макун. И за Бурас постоянно се говори, въпреки че той сега е контузен. Т.е ти вече си в една динамика и си част от веригата. Винаги сме искали да сме в горните части, а сега да речем, сме в средните. Ще видим – сега Левски има нови собственици. Хората подреждат по някакъв начин организационно клуба. Спрягат се разни имена – ще ги видим какво ще направят. За мен България е футболна страна, която е несъизмерима с нищо друго. Някои я сравняват със сърбите, някои с румънците, трети с македонците, но ние си имаме нашата идентичност и ако не е по нашия начин, няма да стане.

- Преди година в клуба дойде и Хулио Веласкес, а тези процеси, за които ти говориш самият той започна да ги задвижва бавно...

- За мен всичко започна от Станимир Стоилов в началото. Веласкес е интелигентен човек, с добър подход. Направи ни много добро впечатление на всички и по отношение на психологическия подход към самите играчи, който има. Даде им възможност да разгърнат потенциала си, но според мен и той леко ги изпуска. Виждам играчи, на които видимо им е паднала формата или просто не им се играе или пък искат да бъдат продадени. Един Бала, например. Не знам дали защото го затвори Рейналдо чисто психически като добър играч, който влезе много оперативно в отбора, но Бала не е това, което беше преди няколко месеца. Иска да бъде продаден ли? Или мисли за нещо друго? Губи му се формата. И когато си в Левски като част от веригата тези неща трябва да ги предвиждаш, да правиш сериозен обзор и анализ накъде отиваш и как ще се случват нещата. Да имаш план В, план С и т.н. Адмирации за Веласкес. Човекът надгради отбора и постигна нещо, което беше немислимо до преди няколко години – да сме шампиони и да играем плейоф за Шампионска лига и да сме групите на Лига Европа. Перфектно!

- Кое е най-важното отсега, което трябва да се случи, за да може Веласкес да не изпусне юздите и тази възходяща линия да не се превърне в низходяща?

- Има си хора, които си гледат тези процеси. Не знам дали ще могат да задържат дори Веласкес. Самият той заговори за това. Когато самият човек започне да говори за това… Той каза: „Да, на мен Левски ми е в сърцето…“. За да го казваш това, значи то ти е в главата. И започва да те размътва от време на време и да си мислиш, че тука ако не се получи, има къде да ходиш. Ама ние ще си останем (смее се).

- И тогава какво ще се случи?

- Ще вземем друг и пак ще започнем всичко отначало. Аз бях за кратко спортен директор и разбрах какво означава да си на тази позиция. Спортният директор трябва да направи визията за отбора и да има работна перспектива за спортния си етикет. Ако бъде спъван, премятан, прехвърлян и недобре подкрепен – цялото това нещо се размива. И при всяка една смяна на треньор, ти ще имаш различни катаклизми. Едно време треньори работеха много дълго по клубовете, но виждате, че в момента тази професия е много динамична и не се знае кога и до колко. Затова, ако искаш да имаш клуб – този клуб трябва да има някаква политика. Ще произвеждаш ли играчи, ще купуваш ли, ще продаваш ли, търговия ли ще правиш, ще опиташ и двете ли да структурираш… Има много пътища, по които може да се тръгне, но е хубаво да се предприемат конкретни действия. Засега, според мен, вървим добре. Целта беше да се спаси клубът, ако можем да станем шампиони и третата цел бе да влезем в Шампионска лига, което не се получи. Но Левски е стабилизиран и вече може да работи върху тази основа.

- Как виждаш стила на Веласкес без чиста деветка? Това е една от най-коментираните теми в синята общност.

- В съвременния футбол най-важното от времето на Вуцов най-старши, лека му пръст, е пакетното придвижване. В момента всички отбори, които побеждават и играят добре, имат добра организация на структурата на играта и насищат наказателното поле с 5-6 състезатели тогава, когато е необходимо да се завърши атаката. Забелязвам, че ние това го правим в България, когато играем с по-преодолими отбори. Но когато имаме срещу нас по-сериозни отбори или не ни достига динамиката или организацията на играта, ни хваща неподготвени. В този момент, в който ние трябва да атакуваме, сме леко изморени. И нахлуването не предразполага към начина, който на нас ни харесва. За да успеем да побеждаваме и да играем така, както всички искаме, ние трябва така да се противопоставяме на другите отбори, че да можем да атакуваме винаги. Дали ще е контра атака или постепенна атака – трябва да можем да си реализираме потенциала в атакуващата фаза. Какво значи чиста деветка? Рейналдо е бърз, динамичен, минава през хората смело, комбинативен, не е нисък. А и тази вариативност напред – един път този да застане, един път друг, също е интересна и объркваща за противниците. За мен това не е проблем. Проблемът е, включително и втория мач срещу АЕК, че когато трябва да завършваме атаката, не сме достатъчно наситени и не знаем какво се случва там. Леко имаше неувереност в дадени моменти.

- Това ли беше най-голямата ключова голяма разлика между двата отбора?

- Няколко са. Ние и в защита имахме проблеми. Имахме ги и предните пъти, но така се разминавахме. На моменти трудно се подсигуряваме. Изпускаме момента. Много ни е динамично това ниво, на което се опитахме да играем. Трябва си опит за този процес. Това че миналата година не успяхме няколко мача подред да победим Лудогорец, се показва и сега. Ние с по-добрите отбори имаме проблеми. Въпреки че надградихме леко.

- Проблемите на терена възможно ли е да бъдат и от чисто психологическа гледна точка?

- Най-голямата отговорност за това как се представят играчите носи треньорът. Ако говорим за Веласкес, че е един много добър треньор, а пък играчите му не са много добре психически подготвени – значи имаме голям проблем. Не може да сме подготвени за Спартак Вн и Дунав, а да не сме подготвени срещу Лудогорец, ЦСКА и АЕК. Аз мисля, че точно там трябва да наблегнем, а останалите мачове сами ще си ги взимаме. Ако това ни е проблемът – трябва да се наблегне на него. Но се вижда, че издишаме леко в тази посока.

- Отдавна Левски не е играл на сгъстен цикъл с по два мача в седмицата. Има ли достатъчно опции Веласкес, за да върти състава и да си върви и първенството?

- Първенството сега започна. За мен сряда-събота е най-добрият цикъл. Почти нищо не тренираш, само леки тактически занимания, разбор на предния мач, подготовка за следващия, през няколко дни играеш, възстановяваш се. За мен това винаги е бил най-добрият вариант. Възможности Веласкес според мен има. Имаме скамейка, доста играчи могат да се въртят. Има и контузени основни състезатели, които са много важни. Но тук пак е ролята на треньора и на щаба – да прецени как кой и кога. На мен някои от неговите вариативности, като например мача със Славия през декември, когато смени 8 човека, не ми харесаха, но той си носи отговорността и той преценява.