Вятърна енергия и птици: какви са реалните рискове?

Въздействието на вятърните паркове върху птиците е важна тема, която не бива нито да бъде преувеличавана, нито да бъде пренебрегвана.

Документирани са случаи на сблъсъци на птици с вятърни турбини. Рискът обаче не е еднакъв за всички видове и на всички места. Той зависи от редица фактори, сред които местоположението на вятърния парк, видовият състав, миграционните маршрути, поведението на птиците, сезонът и метеорологичните условия.

Именно затова правилното планиране и изборът на подходящо място са от особено значение. Преди изграждането на вятърни паркове се извършват специализирани проучвания на птиците, техните местообитания и миграционни маршрути. След въвеждането на съоръженията в експлоатация мониторингът позволява да се установи дали са необходими допълнителни мерки за ограничаване на риска.

Важно е темата да бъде разглеждана и в по-широк контекст. Птиците са изложени на множество фактори, свързани с човешката дейност, сред които сблъсъци със сгради и стъклени фасади, електропроводи и комуникационни съоръжения, както и загуба или промяна на местообитания.

Това не означава, че въздействието на вятърните паркове трябва да бъде подценявано. Напротив, то трябва да бъде оценявано конкретно за всеки проект и на базата на реални наблюдения и научни данни.

Технологиите променят начина, по който птиците могат да бъдат защитени

С развитието на технологиите се появяват нови възможности за наблюдение и защита на птиците. Сред тях са системи с камери с висока резолюция, радарни технологии, компютърно зрение и изкуствен интелект.

Тези технологии могат да наблюдават движението на птиците в близост до вятърни турбини, да анализират траекторията им и при установяване на повишен риск да подпомогнат предприемането на конкретни мерки, включително временно спиране на отделни турбини.

Подобни подходи вече се прилагат и изследват в различни части на света.

В Испания, в района на Кадис, в продължение на години е прилагана система за селективно спиране на турбини при наличие на риск за големи реещи се птици. Научно изследване на 20 вятърни парка с общо 269 турбини отчита намаляване на смъртността при реещите се птици с 61,7%, а при белоглавите лешояди с 92,8%. Същевременно изчислената загуба на производство на електроенергия вследствие на спиранията е под 0,51%.

В САЩ се използват автоматизирани системи като IdentiFlight, които комбинират камери и компютърно зрение за откриване, класифициране и проследяване на птици. При научно изследване системата е регистрирала 96% от полетите на птици, наблюдавани и от хора на терен, което показва потенциала на автоматизираните технологии за мониторинг около вятърни паркове.

В Швейцария, във вятърния парк „Готард“, движението на птиците се наблюдава с радар. Данните се използват за определяне на условията и периодите, при които могат да бъдат необходими временни спирания на турбини. В рамките на многогодишно наблюдение системата е регистрирала около 1,7 милиона птици, което позволява решенията да се основават на реални данни за миграцията.

В Нидерландия се прилагат процедури за временно ограничаване на работата на офшорни вятърни турбини при периоди на масова нощна миграция на птици. Така мониторингът се свързва директно с управлението на вятърните съоръжения.

Тези примери показват една важна промяна: съвременният подход към защитата на птиците вече не се ограничава единствено до наблюдение. Данните от камери, радари и автоматизирани системи могат да бъдат използвани за конкретни действия и за временно спиране на определени турбини, когато бъде установен повишен риск.

Подобна технология се прилага и в България

В интервю за документалния филм „ВЯТЪР – ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“ Николай Йорданов, докторант и изследовател в областта на екологията, работещ по темата за анализ на птиците чрез GIS, компютърно зрение и Edge AI, разказва за прилагането на подобна система в защитената зона Калиакра.

По думите му при установяване на птици в определени периоди и ситуации могат да бъдат предприети мерки, включително временно изключване на отделни турбини или цели групи от турбини. Подобни действия могат да бъдат особено важни в чувствителни периоди, свързани с миграция, зимуване и гнездене.

Така използването на подобни технологии в България се вписва в една по-широка международна тенденция: преминаване от пасивно наблюдение към активно управление на риска въз основа на данни.

Въпросът следователно не е единствено дали съществува риск, а и как този риск се измерва, управлява и ограничава.

Именно затова разговорът за вятърната енергия и птиците трябва да се основава на научни данни, реален мониторинг и съвременни технологии, а не единствено на страхове или предварително изградени представи.

Документалният филм „ВЯТЪР – ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“ разглежда темата за вятърната енергия от различни гледни точки и търси отговори чрез разговори с учени, експерти и хора, които работят непосредствено по тези въпроси.