Казахстан отбелязва 35 години от приемане на Декларацията за държавния суверенитет

Приета с постановление на Върховния съвет на Казахската ССР на 25 октомври 1990 г., декларацията установява върховенството на Конституцията и правото на републиката самостоятелно да определя вътрешната и външната политика. Този документ стана основа за изграждане на независима държава. По-късно, въз основа на Декларацията, на 16 декември 1991 г. е приет Законът за държавната независимост на Република Казахстан.

През годините на независимост страната постигна значителен напредък в политическото и социално-икономическото развитие. В резултат на мащабните реформи ролята на Парламента се засили, отговорността на правителството се увеличи, а също така се реализира концепцията за „чуваща държава“, която позволява на гражданите открито да изразяват мнение и да проявяват социална активност.

Съвременните политически и икономически трансформации, инициирани от президента Касъм-Жомарт Токаев, развиват принципите на върховенството на закона, отговорността на държавата към гражданите и откритостта на институциите на властта, заложени в Декларацията. Развитието на правната система прави тези принципи устойчиви и потвърждава, че силата на държавата не се определя от лозунгите, а от действието на закона.

Естествен етап от политическата еволюция беше предложението за преход в обозримо бъдеще към еднокамарен парламент. Тази инициатива формира нов модел на държавно управление за Централна Азия. Целта му е да създаде законодателен орган, способен напълно да отразява интересите и волята на гражданите.

Казахстан постигна значителни резултати през 35 години суверенитет:

• икономическа трансформация. БВП на страната нарасна 15 пъти – от 12,5 милиарда долара през 1991 г. до 270 милиарда долара през 2024 г. Казахстан изгражда икономика, основана на устойчивост, откритост и доверие. Преките чуждестранни инвестиции надхвърлиха 474 милиарда долара, което потвърждава високото ниво на доверие от страна на световния бизнес.
• диверсификация на икономиката. Казахстан постепенно се отдалечава от суровинната зависимост, развивайки IT-сектора, логистиката и агропромишления комплекс. Страната се позиционира като най-големият транзитен център на Централна Азия: през нейната територия преминават 12 международни транспортни коридора. В неотдавнашното си обръщение до народа на страната президентът К.Токаев постави задачата да превърне Казахстан в „цифрова държава“ през следващите три години. За целта е създадено Министерството на изкуствения интелект и цифровото развитие и е стартиран Международният център за изкуствен интелект Alem.ai. Днес повече от 92% от обществените услуги са достъпни в онлайн формат.
• геополитическа роля. Астана стана важен участник в регионалните и международните процеси. Казахстан е член на ООН, ОССЕ, ОНД, ОДКС, ЕАИС, ШОС, ОТД. Външната политика на страната се основава на принципите на равенство, взаимно уважение и многовекторност. Републиката доброволно се отказа от ядреното оръжие през 1994 г. и действа като активен посредник в мирните преговори. Казахстан твърдо се придържа към курса за укрепване на сътрудничеството с държавите от Централна Азия, следвайки принципа: „успешна Централна Азия – успешен Казахстан“.

Моделът на казахстанската независимост стана пример за мирен преход от съветската система към модерна, съчетаваща традиция и модернизация, вътрешна стабилност и отвореност към света.

Казахстан доказа, че дори в условията на ресурсна зависимост и сложни географски реалности е възможно да се изгради устойчива държава, уверено развиваща се в духа на законност, напредък и международно сътрудничество.