Жените по 100 пъти дневно получават нежелано мъжко внимание на улицата (видео)

Подсвирквания, многозначителни погледи и подхвърляния – всяка млада жена, която върви по оживените улици на голям град е наясно с ритуала. Уличният тормоз, евфемистично наричан catcalling (коткане, викане на котка), е всекидневна реалност за хиляди представителки на нежния пол, които получават нежелано спонтанно мъжко внимание всеки път, когато излязат от дома си.

Hollaback – организация с идеална цел, която се е посветила на борбата с уличния тормоз, разпространи ново видео, демонстриращо как той действа. В името на експеримента актрисата под прикритие Шошана Робъртс прекара 10 часа из улиците на Манхатън, облечена в тесни черни джинси и тениска, а нейната разходка бе дискретно заснета от режисьора на видеото, вървящ пред нея с камера в раницата.

Оказва се, че в рамките на деня тя е получила около 100 коментара и „навивки“ от мъже – от относително доброжелателни („Как си?“, „Здравей, красавице!“) до откровено злостни, а един от натрапниците безмълвно й досажда в продължение на повече от 5 минути, крачейки редом с нея. После във видеото се появява друг младеж, който се опитва да я заговори, въпреки че тя не е наконтена така, че да се откроява от тълпата, и не му обръща никакво внимание.

Когато става дума за уличен тормоз, мненията на хората се групират в няколко стандартни групи:
А. Той може да се приема като комплимент.
Б. Ако жените са облечени по подобаващ начин, няма да получават мръсни забележки.
В. Какво толкова се е случило?!

Видеото опровергава тези отговори за по-малко от две минути. Да фиксиращ задника на непознати минувачки не е комплимент. Да навлизаш нежелан в личното пространство на жената не е приятно. Дюдюканията и забележките говорят за опитите на мъжа да наложи своята власт и контрол; те са начин да кажат на жените „Това е наша територия, през която вие само минавате!“, коментира Alternet.org.

Идеен вдъхновител на експеримента с видеото е колумнистът от „Вашингтон Поуст“ Роб Блис. Да обърне вниманието на обществото към проблема с мъжкия шовинизъм са го насочили многократните оплаквания на приятелката му от подобен уличен тормоз.

Активистите от Hollaback свидетелстват, че домогванията към Шошана не са изключение. През лятото на 2012 г. студентката от кинофакултета на един от белгийските университети Софи Питерс също провежда подобен експеримент из улиците на Брюксел: макар и скромно облечена, едва ли не на всяка крачка тя е принудена да слуша „комплименти“ от типа на „Апетитно парче!“ и други подобни, които всъщност не звучат ласкателно и я обиждат. От организацията определят това поведение, което понякога стига и до агресивни действия, като сексуален тормоз.

Проблемът е общовалиден за всички държави. Неотдавна представителки на руското движение "РосНахал" предложиха да се търси наказателна отговорност за уличен тормоз към момичета и жени. Според тях, натрапчивото нежелано мъжко внимание трябва да се наказва с глоба до 50 000 рубли, изправителни работи в срок до 1 година, а в случай на повторно извършване на такова престъпление – химическа кастрация.