5 неща, които трябва да знаете за Пол Манафорт

Още на пръв поглед става ясно защо републиканският кандидат за президент Доналд Тръмп има силен афинитет към Пол Манафорд, който неотдавна стана ръководител и главен стратег на предизборната му кампания. Подобно на своя шеф, Манафорд произлиза от семейство, притежаващо строителна империя. В стремежа си да преследва печалба, подобно на Тръмп, Манафорд използва всякакви съмнителни и неетични методи, за да търси онези клиенти, които плащат най-добре в световен мащаб (в неговия случай известни руски олигарси и различни диктатори). Името му обаче се свързва най-вече с бившия украински президент Виктор Янукович, който получи подкрепата на руския президент Владимир Путин. Наред с други прилики, Манафорт и Тръмп си приличат и по още нещо - делата на кандидат-президента от миналото са също толкова пъстри, колкото политическата слава на новия му съветник и стратег.

Но ако оставим това на страна, новият скандал, който се разрази около Манафорд, може да накара Тръмп да съжалява горчиво, че не е проверил по-обстойно 67-годишния лобист и политически технолог.

На 15 август, в. "The New York Times" съобщи, че украинското правителство разследва дали предишният режим, начело с Янукович, е платил над 12 млн. долара от парите на данъкоплатците, за да се издължи на Манафорт за неговите услуги.  Манафорт осъди статията и отрече обвиненията, но във въздуха остана да виси въпросът дали връзките и финансовите му интереси в Русия и Украйна не хвърлят сянка върху новото му назначение в щаба на Тръмп.  Про-руската реторика, която все по-често намира място в изказванията на Тръмп, толерантната му гледна точка за анексирането на Крим, предполагаемата руска хакерска атака на сървърите на Демократическата партия, са все неща, които загатват за връзката между Пол Манафорт и Русия.

Така че, който е Пол Манафорт? Казано по-просто, той е стъпил едновременно в два свята. В единия, той е важен американски политически лобист с железни връзки в Конгреса, а в другия, е политически стратег, който е излъскал репутацията на много от най-скандални и позорни лидери на планетата.

1. Учи за политиката на работническата класа от баща си

Дядото на Манафирт емигрира от Италия и през 1919 г. основава строителната компания Manafort Bros., която бързо става водещ изпълнител в Нова Британия, град с население от 73 000 души, край Ню Хейвън. През 1965 г. Пол Манафорт-старши е избран за кмет на града в първия от трите си мандата, с подкрепата на републиканците. Младият Пол е прехласнат от новата професия на баща си, която не включва работа от сутрин до мрак по строителни обекти. Макар в Нова Британия демократите да са повече от републиканците, благодарение на политическия си консултант Роджър Стоун, Манафорт-старши бързо печели опозицията, защото "е разбрал демократите на Рейгън преди самия Рейгън."

Това е примерът, който политическият стратег на Тръмп следва в настоящата президентска кампания. "Подобно на баща ми, Тръмп разбира американската работническа класа", заявява в едно интервю Манафорт. "Магията в неговата кампания се дължи на уменията му да се свърже с отчаянието, което съществуват в Америка днес."

2. Расте при управлението на Рейгън и Буш

След като се дипломира от университета в Джорджтаун, Манафорт остана в града, за да учи право, а след това през 1973 г. се присъедини към администрацията на Джералд Форд, в президентския отдел. Първият му голям успех идва три години по-късно, когато Форд е изправен пред основния си опонент Роналд Рейгън. На годишния национален конгрес на Републиканската партия Форд знае, че трябва да държи настрана от колебаещите се делегати бившия губернатор на Калифорния, но няма представа как. Тук се включва 27-годишният Манафорд, който успява да убеди почти всички делегати, спечелени от Форд, да гласуват за него - усилие, което се оказва съществено за номинирането на Форд. Този успех го отвежда до ключови роли и в двете успешни кампании на Рейгън, както и до победата на Джордж Буш през 1988 г.

През 1996 г. Манафорт е назначен да води Националния конгрес на партията, на който е номиниран Боб Доул. През 2008 г. Манафорт работи за Джон Маккейн.

3. Популяризиране на диктатори по света

През 1980 година Манафорд, заедно с трима свои колеги, основава лобиската компания Manafort съосновател Черно, Manafort, Stone и Кели (BMSK). Сред най-доходносните им клиенти е Джонас Савимби, лидер на УНИТА, прозападна бунтовническа армия, сражаваща се срещу комунистическото правителство в Ангола.

Манафорт помага на Савимби, разглеждан като герой в средите на консерваторите във Вашингтон и подпомаган финансово със стотици милиони долари от администрациите на Рейгън и Буш. Тези пари и подкрепа обаче никога не донасят победа на Савимби.

В средата на 1980 г. режимът на Фердинанд Маркос, диктаторът на Филипините, плаща на BMSK 950 000 долара годишно, за да лобират за финансиране и да изчисти ужасната му репутация.

Друг важен клиент на Манафорт е президентът на Заир Мобуту Секо. Услугите на Манафорт са търсени дори от Сиад Баре, най-дълго управлявалият лидер на Сомалия. В книгата си "Изборът на героя", Рива Левинсон припомня, че Манафорт поискал от нея помощ, за да примами Баре за свой клиент. Когато тя възразила по етични съображения, той обяснил: "Ние всички знаем, че той е лош човек, но той е нашият лош човек!"

Една от най-необичайните задачи за Манафорт идва от сърцето на стара Европа. През 1995 г., той получава по 90 000 долара на година от ливански търговец на оръжие, за да съветва френския политик Едуар Баладюр в опита му да стане президент на Франция.

4. Работата му в Украйна

През 2004 г. Виктор Чнукович, който по онова време е премиер, "печели" изборите за президент на Украйна, въпреки възраженията на американското правителство, което го смята за опасен, заради подкрепата на Русия.  Избирането му предизвиква безредици сред обвинения, че вотът е бил подправен и върховният съд на Украйна анулира резултатите. За да възстанови политическата си репутация и позиции, Янукович се обръща към Пол Манафорт.

През следващите пет години, Манафорт ръководи Янукович и жъне редица политически победи, които го връщат в премиерския кабинет. През 2010 г. Янукович печели президентските избори, загърбвайки срама от 2004 г. След победата, Държавният департамент на САЩ  критикува Манафорт за подкрепата му към съюзник на Путин, но лобистът твърди, че благодарение на него Янукович се движи в правилната посока към запада.

В действителност, точно тогава правителството на Янукович води преговори за историческо споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. Преди то да бъде подписано обаче, народно въстание принуди Янукович да избяга в Русия през 2014 г. Учудващо Манафорт остава в страната и обединява старите поддръжници на Янукович, създавайки нова партия, която застава в опозиция на прозападния режима на президента Петро Порошенко. Усилията му дадоха резултат и някогашната управляваща партия пожъна редица победи.

5. Лицето на потенциалния скандал

Според в. "New York Times", разследване на украинското правителство е открило тайна "черна книга", в която са описани огромни плащания в брой от режима на Янукович към консултанти и други лица. Всички парични средства са идвали от изпрани държавни средства, откраднати от данъкоплатците. От записите, написани на ръка в книгата, става ясно, че Пол Манафорт е получил 12,7 милиона долара кеш от проруската "Партия на регионите" за консултантска дейност, извършвана в периода 2007 - 2012 г. Най-вероятно Манафорт е помагал за организирането на предизборната кампания на партията. Американският вестник цитира обвиненията, че Манафорт е използвал позициите си, за да си осигури, или поне да се опита да си осигури, доходни бизнес сделки, включително създаването на офшорна компания.