Путин не се отказва от властта

Как да се откажеш от безспорната власт, която държиш в ръцете си вече 24 години? Не се отказваш от нея. Именно до това заключение стигна президентът на Русия Владимир Путин, съдейки по предложенията му за конституционни реформи, които той представи по време на речта си пред парламента на 15 януари, пише френското издание Le Monde, цитирано от агенция "Фокус".

Този проект за ново разпределение на правомощията на върха на Руската федерация в края на четвъртия и (вероятно) последен президентски мандат на Путин през 2024 г. бележи началото на очаквания процес. Действащата руска конституция забранява провеждането на повече от два последователни президентски мандата. През 2000 г. Путин дойде на власт, след като беше избран от руснаците за наследник на Борис Елцин, а през 2008 г. с премиера Дмитрий Медведев си размениха държавните постове, за да може държавния глава да бъде преизбран през 2012 и 2018 година.

Трябваше да се намери и друг начин. Президентът на Русия, който вече е на 67 години, без съмнение вижда възможността да подаде оставка от поста си, но едва ли е готов да пусне юздите на правителството в страна, в която е царувал 20 години (рекорд от времето на Сталин). Начело на Русия той формира още по-централизирана система за вземане на решения, отколкото в бившия СССР, където генералният секретар на Комунистическата партия трябваше да се съобрази поне с Политбюро. Путин си осигури подкрепата на силите за сигурност и по този начин избута всички реални политически противници в далечния ъгъл.

Потискането на опозицията

Потенциалните външни съперници на Путин, като олигарха Михаил Ходорковски (помилван и изгонен от страната през 2013 г. след десет години затвор) или опозиционния лидер Алексей Навални (който още е в Русия, но на практика бе лишен от възможността да участва в изборите) бяха неутрализирани. Остават само вътрешните противници. Както следва от информация от средите на това непрозрачно правителство, апетитите им нарастват с наближаването на 2024 година. И Путин вече е решил да създаде рамка за процеса на преход, за да ограничи амбициите им. От своя страна верният, но непопулярен Медведев беше помолен да подаде оставка заедно с правителството и да се „оттегли“ в очакване на подобряване (или влошаване) на ситуацията.

Някои приписват на руския лидер желанието да създаде съюз с Беларус и да го ръководи, за да остане на власт след 2024 година. Дори това да е било вярно, съпротивата на лидера в Минск Александър Лукашенко на тази идея трябва да е накарала Путин да промени решението си. Реформите, предложени от президента (той подчерта, че те ще бъдат гласувани на референдум), очевидно би трябвало да му позволят да заеме място в руския държавен апарат, било то като нов премиер с разширени правомощия, или като ръководител на Държавния съвет. Каквато и да е окончателната форма на тези промени, ясно е, че целта ѝ е да поддържа силната централизирана власт в Русия. „Русия е длъжна да остане силна президентска република“, каза Путин, разбивайки надеждите на онези, които виждат демократични промени в разширяването на правомощията на парламента.