Флиртът на Европа с мирния атом

За последните няколко години - време на финансови и бюджетни кризи и една тежка авария във Фукушима, няколко държави промениха политиката си към атомната енергетика. Други обаче продължават да я развиват. Репортаж на бТВ обобщи отношението по темата в Европа.

В Европейския съюз делът на ядрената енергетика в общото производство на електричество е около 15%. 13 държави плюс още 4 извън съюза развиват ядрена енергетика. 13 от тях продължават да разчитат на мирния атом и нямат намерения да се отказват от атомните си централи.

В Белгия и Словакия повече от половината електричество се прозвежда от ядрени реактори, а във Франция този дял е 75%. Това прави страната световен лидер в използването на мирния атом с нейните 59 реактора. Съединените щати имат 104, но техният дял е едва около 1/4 от общото потребление на ток.

4 страни в Европа преосмислят своята енергийна политика.

Германия поетапно ще спре всичките си реактори до 2021 г. Белгия, Испания и Швейцария ще ги оставят на доизживяване до изчерване на експлоатационните им възможности. До миналата година сред тях бе и Швеция, но парламентът гласува за преразглеждане на решението от края на 70-те години за отказ от ядрена енергия и в бъдеще старите реактори ще бъдат заменени с нови.

Още преди Швеция, и Австрия се отказа от своя новопостроена и готова за експлоатация централа с мощност 700 мегавата. На референдум през 1979 г. обаче населението се произнесе против. Първа в Европа отказала се от мирния атом, днес страната е флагман на антиядреното движение.

На другия полюс са Полша, Литва, Беларус и Турция. Те нямат атомни централи, но планират да построят свои ядрени мощности. Особено амбициозни са плановете на Полша за 6 реактора и на Турция за 4 в първата й централа, а вече е определена площадка за втората.

Освен тях почти всички ядрени страни в Европа - Русия, Украйна, Великобритания, Чехия, Словакия, Словения и Румъния, също възнамеряват да добавят нови мощности към действащите днес.